/Поглед.инфо/ Постоянната нестабилност в граничните райони ще забави изпълнението на проекта „Пътят на развитието”.

След множество протести, Централната избирателна комисия на Турция реши: кандидатът от „прокюрдската“ Партия за народно равенство и демокрация (DEM) Абудала Зейдан да стане кмет на Ван. Органът мотивира решението си с факта, че първоначалните решения на избирателния съвет не подлежат на проверка дори от Конституционния съд, „и са окончателни“.

Прави впечатление, че зам.-председателят на управляващата партия нарече решението за отстраняването на новоизбрания кмет „безумие“, като прехвърли отговорността за това на местната избирателна комисия. Сега кюрдските демонстранти смениха гнева си с милост, празнувайки победата си. DEM приветства решението на съвета в социалните мрежи като „резултат от съпротивата на кюрдския народ, нашите приятели и демократичната общественост“, като извика на кюрдски: „Да живее кюрдската съпротива!“

Да припомним, че на 29 март турското министерство на правосъдието забрани на Зейдан, който беше освободен през 2022 г. след 4-годишна присъда затвор за това, което съдът определи като „терористична пропаганда“, да участва в изборите, но името му вече беше включено в бюлетината.

След победата му избирателната комисия на провинция Ван реши да лиши кюрдския политик, получил 55,48% от гласовете, от правото да заеме кметския стол, прехвърляйки го на кандидата от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Абдулхат Арвас , който остана втори с 27,15% от гласовете, което провокира бунтове в провинция Ван и в много други провинции от Измир на запад до Хакари на югоизток. На общинските избори на 31 март ДЕМ затвърди позициите си, като спечели 10 областни центъра, срещу 8 преди пет години.

В нощта на 2 срещу 3 април агресивни тълпи в много райони на Анадола се сблъскаха с полицията. Силите за сигурност бяха замеряни с камъни и коктейли Молотов. Освен това в Хакари демонстранти нападнаха офиса на ръководителя на управляващата ПСР (на турски АКП) Зейдин Кая, който обаче не пострада.

Части на вътрешните войски (жандармерията) са разположени в няколко града в Източна Турция, а срещу "мирно протестиращите" се използват сълзотворен газ и водни оръдия. Според някои съобщения сред бунтовниците са забелязани въоръжени местни ултраси и членове на нелегалното движение на ПКК в цивилни дрехи. На места по улиците се появиха бронетранспортьори и се чуха изстрели. Вътрешният министър Али Йерликая обяви задържането на 89 души в няколко големи града.

Британският Financial Times намира паралели между сблъсъците във Ван и "протестите в парка Гези", които започнаха през 2013 г. в Истанбул и се превърнаха в "един от най-жестоките национални обществени бунтове срещу Ердоган, откакто дойде на власт".

Въпреки това безредиците, независимо от обхвата си, бяха относително локализирани. Столицата Анкара и Истанбул (с доста голямо кюрдско население) не бяха засегнати от протестите. Кабинетът на губернатора на Истанбул обяви ареста на 132 души за опит за провеждане на неразрешени демонстрации.

При такава интензивност на страстите ситуацията може да се развие по-бързо, отколкото някой може би очакваше или очаква. Не е сигурно, че демонстрантите, усетили силата си, ще решат да се приберат по домовете, вместо да поставят нови искания.

Според шефа на МВР арестите са резултат от неразрешени демонстрации и атаки с камъни срещу силите за сигурност, но изглежда дори последното не е толкова важно, колкото някои политически обстоятелства. Демонстрантите, според Йерликай, са си позволили да скандират лозунги, възхваляващи „сепаратистката терористична организация“.

Що се отнася до сепаратистките лозунги, всъщност в някои видеоклипове можете да чуете лозунга Bijî Serok Apo - „Да живее лидерът Aпo“. Това е името на лидера на турските кюрди и Кюрдската работническа партия (турската ПКК) Абдуллах Йоджалан, който излежава доживотна присъда на остров Имрали. Демонстрантите също скандираха „Кюрдистан ще стане гроб за фашизма” и „АКП (партията на власт – бел.ред.) са терористи”.

Прави впечатление също, че лявата кюрдска партия DEM, от която беше номиниран кандидатът, който преди това беше оттеглен от надпреварата, не крие особено преките си контакти с Партията на народната демокрация (турски HDP), чиито лидери Селахатин Демирташ и Фиген Юксекдаг бяха арестувани от специалните служби още през 2016 г. по подозрение за връзки с ПКК. Говорейки за DEM, трябва да се отбележи, че в известен смисъл той представлява HDP.

Изглежда, че зад протестите във Ван и други турски градове с кюрдско население, стоят и други много специфични интереси. Става дума за колективния Запад, или по-точно за неговата империалистическа част, която се опитва активно да налага своите правила на световната търговия, а оттам и на играта, на световната общност.

Едва ли има съмнение, че в организирането на тази провокация е замесена и „дълбоката държава“. В крайна сметка държавата можеше и имаше право да отреже нелоялен кандидат още на далечните подстъпи. В същия този случай на Зейдан беше позволено да спечели, а след това мандатът му всъщност беше отнет.

За многонационална Турция кюрдският проблем остава ахилесова пета в продължение на векове (включително през османския период). Разбира се, западните разузнавателни служби са наясно с това и са използвали кюрдския сепаратизъм, за да сдържат амбициите на Анкара. В исторически план „кюрдската карта“ е универсален инструмент не само за сдържане на Турция, но и активно се използва в съседни Сирия, Ирак и Иран.

Не напразно Съединените щати въоръжиха и подкрепиха финансово Сирийските демократични сили (SDF) в Сирия, докато кюрдските „Отряди за защита на народа“ (YPG), включени в тази организация, са тясно свързани с ПКК. Това до голяма степен обяснява и провеждането от Анкара през 2015-2019 г. трансгранични операции „Щитът на Ефрат”, „Маслинова клонка”, „Изворът на мира” и др.

Но от какво се нуждаеха американците този път? Решението е в плановете на Турция и федералните власти на Ирак да създадат транспортен и логистичен проект „Път на развитие“, предназначен да свърже Турция с иракското пристанище Ел Фао на 1200 км по железопътен и автомобилен път. Строителството е планирано да приключи през 2025 г.

Ако проектът бъде реализиран, този маршрут ще стане най-краткият и достъпен сред коридорите Юг-Север, които ще свързват Източна Азия, Близкия изток и Европа. Основното е, че неговите инициатори Анкара и Багдад позиционират „Пътя на развитието“ като алтернатива на американския проект „Индия – Близък изток – Европа“.

Сега сигурно Анкара ще помисли още десет пъти и ще претегли всичко, преди да започне съвместна операция с Багдад, обявена от Ердоган , срещу кюрдите. Междувременно Белият дом и Държавният департамент трябва да имат известно време да разрешат проблемите с хуситите и поне частично да разрешат палестинско-израелския конфликт, за да приложат своите маршрути и коридори.

Вярно е, че и в този случай американците в никакъв случай не са гарантирани от провал, дори само с оглед на факта, че сами по себе си конфликтите обикновено не се гасят с други, както и не като поливате огъня с бензин.

Превод: ЕС