/Поглед.инфо/ Номинацията на президента Джо Байдън Виктория Нюлънд да заеме третия по важност пост в Държавния департамент – заместник-държавен секретар по политическите въпроси, предизвиква най-тревожни опасения. Нюлънд олицетворява неоконсерваторите, които през последните 30 години водят американската външна политика от едно бедствие към друго, без да им бъде потърсена отговорност.

Кандидатурата ѝ все още подлежи на утвърждаване от Сената. Антивоенни групи подемат кампания да спрат нейното издигане, разкривайки как цялата ѝ кариера ясно потвърждава, че е некомпетентна, изключително опасна и не трябва да бъде назначавана.

Афганистан и Ирак

От 2000 до 2003 г., когато администрацията на Буш нападна Афганистан, Нюлънд беше постоянен представител на САЩ в НАТО. Афганистанското правителство предложи на американците заедно да ликвидират „Ал Кайда“, но предложението бе отхвърлено. След като „Ал Кайда“ бе победена, американците трябваше да напуснат Афганистан, но останаха, създадоха постоянни бази, раздробиха страната и продължават да воюват срещу афганците вече две десетилетия.

От 2003 до 2005 г. Нюлънд беше главен съветник по външната политика на вицепрезидента Дик Чейни, който участва в планирането и управлението на войната за сваляне на иракския лидер Саддам Хюсеин, включително въвличане на администрацията на Буш в процес, заради превантивните военни действия въз основа на предполагаемо притежаване от Ирак на оръжия за масово унищожение. Външнополитическият истеблишмънт, включително Нюлънд настояваше, че отстраняването на Саддам Хюсеин и поставянето на американски „съюзник“ на негово място ще бъде просто нещо. Но нашествието и продължаващата окупация доведе до над милион убити иракчани, хиляди американски жертви, стотици хиляди с ПТСР (посттравматично стресово разстройство на психичното здраве) и от 2 до 6 трилиона долара разходи за сметка на американските данъкоплатци.

От 2005 до 2008 г. Нюлънд отново бе посланик на САЩ в НАТО, където активно работеше за „засилване съюзническата подкрепа“ за окупацията на Афганистан и Ирак. Когато я попитаха за уроците извлечени по повод 10-та годишнина от нахлуването, тя отговори: „В сравнение с епохата на Саддам, сега имаме двустранно споразумение за сигурност... Имаме дълбоки икономически интереси и връзки. Имаме отношения на сигурност. Имаме политически връзки.“

В отговора си тя забравя за разходите, за нейните лични интереси и принадлежност към елита, който все още се възползва от трагедията в Ирак. Защото една от най-печелившите компании от тази война е нефтената корпорация Halliburton, главен изпълнителен директор на която бе шефът на Нюлънд – вицепрезидентът Дик Чейни. Halliburton спечели 39,5 милиарда долара от федерални договори, свързани с войната в Ирак.

През януари 2020 г., 17 години след нахлуването на САЩ, иракският парламент прие резолюция с искане американските войски и „контрактори“ да напуснат страната. Година по-късно, те все още са там.

Либия

През пролетта на 2011 г. Нюлънд е говорител на Държавния департамент при тогавашния държавен секретар Хилари Клинтън. Тя усилено настоява за „смяна на режима“, за нападение срещу дългогодишния съюзник на САЩ либийският президент Муамар Кадафи. Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 1973 г. наложи „зона, забранена за полет“, за да бъде защитено цивилното население, но не и въздушно нападение срещу либийските правителствени сили. Въпреки това, САЩ и съюзниците им в НАТО бомбардираха и нападнаха Либия, а Нюлънд отхвърли възможността за мирен преход в страното, като излъга, че Съветът за сигурност на ООН настоявал за премахването на Кадафи.

Бомбардировките доведоха до сваляне на либийското правителство и бруталното публично убийство на Кадафи от антиправителствени бунтовници. Коментирайки убийството (и содомизирането му със щикове), шефът на Нюлънд – Хилари Клинтън се „прослави“ с думите: „Дойдохме, видяхме, той умря.“

Преди убийството на Кадафи, Либия имаше най-високия жизнен стандарт в цяла Африка. Но след ръководената от САЩ агресия се превърна в провалена държава с враждуващи военоначалници, висока инфлация, огромна безработица, експлозивен екстремизъм и насилие, които се разпространиха в съседните страни. Повечето от мигрантите, които се опитват да достигнат Европа през Средиземно море, идват от Либия. Зрелищно се провали и фалшивата пропаганда за „защита“ на либийските цивилни.

Сирия

Една от целите на Клинтън и ястребите като Нюлънд да премахнат Кадафи, бе да получат достъп до военния арсенал на Либия. Това им позволи да снабдяват с оръжие бунтовниците, които трябваше да свалят и сирийското правителство, и всеки друг враг на САЩ или на техните съюзници в региона.

Този факт бе потвърден в секретните документи на Федералното министерство на отбраната, в които се казва: „След непосредственото отстраняване на Кадафи и поради несигурността, породена от падането на режима, от октомври 2011 г. до началото на септември 2012 г., оръжейните военни запаси на Либия, бяха натоварени на либийското пристанище Бенгази, и доставени в пристанищата Баниас и Бордж Ислям в Сирия.“

През януари 2012 г. Нюлънд заяви, че САЩ са „на страната на тези, които искат мирна промяна в Сирия.“ В същото време доставяха снайперски пушки, ракетни гранати и 125 мм и 155 мм ракети на предполагаемите „мирни“ антиправителствени демонстранти в страната.

Стратегията на САЩ за смяна на режима за Сирия следва модела на Либия. Първо се твърди, че протестите са мирни. След това се твърди, че отговорът на правителството е непропорционален. Същевременно се оказва натиск върху правителството с цел да го парализира, увеличавайки подкрепата за протестиращи и подривни антиправителствени групи. Документите сочат, че от самото начало антиправителствените демонстранти в Сирия упражняват насилие. През първите дни на протеста в Дераа в средата на март 2011 г. седем полицаи бяха убити. Като говорител на Държавния департамент, Нюлънд беше главната фигура, популяризираща версията за „мирни протести“; в действителност бе организирана кампания за смяна на режима.

Украйна

През септември 2013 г. Нюлънд беше назначена за помощник-държавен секретар по европейските и евразийските въпроси. Непосредствено след нейното пристигане на централния площад „Майдан“ в Украйна започнаха размирици. За да подчертаят американската подкрепа, Нюлънд и сенаторът Джон Маккейн раздаваха бисквитки на тълпата антиправителствени протестиращи.

Протестите продължиха през януари 2014 г. Поводът бе или заем от Международния валутен фонд под условие сметките за природен газ да нарастнат с 40%, или заем от Русия за доставка на евтин петрол и газ. Опозицията, подкрепяща присъединяване на Украйна към „западните” сили, искаше правителството на Янукович да приеме заема от МВФ. Тази опозиция се състоеше от различни фракции, включително неонацистките „Свобода“ и „Десен сектор“.

В началото на февруари 2014г. в публичното пространство стана обществено достояние аудиозаписът на Нюлънд, разговаряща с посланика на САЩ в Украйна, Джефри Пайът. Четириминутният клип предизвика медийна сензация, тъй като се чува как Нюлънд казва „Fuck EU“, когато става въпрос за интересите на Европейския съюз в Украйна.

Но псувнята на Нюлънд бе само част от истинското послание на записа. Той показа мащаба на нейната намеса във вътрешните работи на Украйна, директните ѝ контакти с ключови опозиционни лидери и нейното ръководно участие в протестите до степен тя да решава кой да бъде и кой да не бъде в правителството след преврата. В записа Нюлънд казва: „Не мисля, че Клич [Виталий Кличко] трябва да влезе в правителството... Мисля, че Яц [Арсений Яценюк] е човекът...“

Причината, поради която поиска „to fuck“ Евросъюза, бяха предлаганите от ЕС преговори и компромиси, които тя не прие. Нюлънд и Пайът искаха да „акушират“ свалянето на правителството на Янукович, въпреки че то дойде на власт след избори, които бяха наблюдавани и одобрени от ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа).

През следващите няколко седмици протестите ескалираха. Президентът на Американската търговска камара в Киев Бърнард Кейси описа какво стана по-нататък. „От 18 до 20 февруари снайперисти избиват около 100 души [както протестиращи, така и полицаи] на Майдана... Въпреки че американският посланик и опозицията обвиняват администрацията на Янукович, доказателствата сочат, че изстрелите идват от хотел, контролиран от ултранационалистите, а балистиката разкрива, че протестиращите и полицията са били избивани с едни и същи оръжия.“

Естонският външен министър ще потвърди тези факти по-късно: „Зад снайперистите не стоеше Янукович, а някой от новата (опозиционна) коалиция.“

Кейси продължава: „На 20 февруари 2014 г. делегация на ЕС успя да постигне договореност между президента Янукович и протестиращите, които се съгласиха на предсрочни избори през май 2014 г., вместо през февруари 2015 г.... Въпреки подписаното споразумение... ултранационалистите и техните американски спонсори го отхвърлиха и засилиха кампанията на насилие.“ През следващите дни беше извършен преврат. Янукович избяга, за да спаси живота си и Яценюк стана президент, както беше планирано.

Един от първите актове на превратаджиите бе премахване на руския език – първият език на милиони украинци, като официален държавен език. Непосредствено след преврата насилието на неонацистите и ултранационалистите ескалира. В Одеса, мирно протестиращите срещу преврата, бяха яростно атакувани. Публикувано онлайн видео, показва особената жестокост срещу мирния протест, последван от опожаряване на сградата, където протестиращите се бяха оттеглили. Автомобили на пожарната бяха възпрепятствани да стигнат до сградата, за да потушат пожара и спасят хората. Загинаха 42 души, а 100 бяха ранени. При друг инцидент бе атакуван конвой от автобуси, пътуващи към Крим, а пътниците, които се бяха обявили срещу преврата, са бити, а някои – убити. В района на Донбас срещу протестите бе изпратени военна сила.

Нюлънд се представя за „жертва“, тъй като разговорът ѝ изтекъл публично. Но действителните жертви са хилядите загинали украинци и стотиците хиляди, превърнати в бежанци заради кръстоносния поход на Нюлънд за вкарване на Украйна в НАТО.

Аудиозаписът потвърждава, че Нюлънд е върховното лице, направляващо протестите и резултатът е както е бил планиран („Яц е човекът“). След като Нюлънд успя да наложи такива мерки, вероятно тя е одобрила и решението да се разположат снайперисти, които да ескалират кризата и да отменят споразумението с ЕС; а то планираше провеждането на избори след три месеца и ефективно можеше да подкопае протестното движение.

Но защо снайперистите бяха задействани на 18 февруари? Никой не може да каже със сигурност. Вероятно защото руското ръководство беше концентрирано около финала на Олимпиадата в Сочи, времето изтичаше и ръководителите на преврата бързаха да го „залепят“ преди края на спортното събитие.

Русия

През 90-те години Нюлънд работи в Държавния департамент като заместник-директор по проблемите на бившия Съветски съюз и въпросите, свързани с Русия. По това време САЩ се намесваха във вътрешните работи на Русия по безброй начини. Списанието Time с гордост огласи: „Янките дойдоха на помощ: тайната история как американските съветници помогнаха на Елцин да спечели.“

Известно е как ръководството на Елцин и политиките, прокарвани от Съединените щати, имаха катастрофални последици за Русия. Между 1991 и 1999г. БВП спадна с близо 50%, тъй като бяха премахнати системите за социална сигурност. Руската икономика се срина, появиха се олигарси и беззаконие. Нюлънд беше част от американския екип, налагащ решенията в Русия като „шоковата терапия“, предизвикала широко социално недоволство.

Междувременно САЩ се отказаха от обещанието, дадено на съветския лидер Михаил Горбачов, че НАТО няма да се разширява на изток „нито на инч“. Освен това НАТО се превърна в пакт за агресия, бомбардирайки Югославия в нарушение на международното право; след което абсорбира Полша, Унгария, България, Румъния, балтийските държави, Чехия, Албания, Хърватия и др.

Встъпвайки във властта през 2000г., Путин притисна олигарсите, възстанови реда и започна да възражда икономиката. Олигарсите бяха принудени да плащат данъци и да инвестират в производствени предприятия. Икономиката и доверието бяха възстановени. За 7 години БВП нарасна от 1,3 милиарда на 2,3 милиарда щат. долара. Това обяснява защо публичното одобрение на Путин е постоянно високо и варира между 60% и 85%.

Повечето американци не знаят тези факти. Вместо това Путин и Русия постоянно се демонизират. Това бе изгодно за истеблишмънта на Демократическата партия, тъй като трябваше да отвлече вниманието от Бърни Сандърс. Демонизирането на Русия бе особено полезно и изгодно за военно-промишления комплекс. В крайна сметка обаче това доведе до загуба на президентските избори през 2016 г. от Доналд Тръмп.

Тогава Нюлънд лансира „Досието Стийл“, в което се обвинява Тръмп в сътрудничество с Русия, наред с други пикантни подробности. Тези твърдения заляха медиите и отровиха отношенията на Америка с Русия. Истината за „Досието Стийл“  излезе твърде късно. Миналото лято флагманът Wall Street Journal съобщи, че „бюрото (ФБР) знае още от 2017г., че информацията за Русия е фалшива и че твърдените в досието факти нямат основание.“

Насърчавайки тази дезинформация, Нюлънд настоява за по-агресивна външна политика на САЩ. В статия, озаглавена „Да заковем Путин“, тя твърди, че „заплахата от Русия за либералния свят нараства“, че Вашингтон трябва да „възпре и върне назад опасното поведение на Кремъл“, а също – „да отблъсне руските посегателства в горещите точки по света.“

Основните „горещи точки“ са конфликтите, които самата Нюлънд насърчава, особено в Сирия и Украйна. САЩ и техните съюзници похарчиха милиарди в Сирия в стремежа си да свалят правителството на Асад. Досега те се провалят, но не са се отказали. Фактите са ясни: американските войски и военни бази в Сирия нямат разрешение от сирийското правителство. Те активно крадат ценните петролни ресурси на сирийската държава. Не Русия, а Съединените щати „посягат“.

Кралицата на ястребите

Виктория Нюлънд пропагандира външна политика за намеса, преврати, прокси войни, агресии и окупации и тази политика предизвика кървавите и катастрофални резултати в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и Украйна.

С недвусмислено лицемерие обвинява Русия за разпространение на дезинформация в Съединените щати, докато самата тя открито пропагандира постоянно „да се стресира Путин, където е уязвим, включително сред гражданите на Русия“. Тя настоява за „създаване на постоянни бази по източната граница на НАТО и да се увеличи темпото и видимостта на съвместните учения“.

Нюлънд е кралицата на ястребите, лейди Макбет на вечната война. Политиките ѝ доведоха до стотици хиляди жертви, без никакви последици за нея. Обратното, тя пълни портфейла си с акции, вероятно заедно с военните контрактори.

Сега Нюлънд отново иска да провокира, заплашва и „връща назад“  Русия. Бърз поглед към картата на американските военни бази обаче показва кой кого заплашва. Виктория Нюлънд е изключително опасна и не трябва да бъде назначена.

Превод: д-р Радко Ханджиев

* Рик Стърлинг е журналист и член на Движението за солидарност със Сирия със седалище Сан Франциско. (снимка на автора в https://www.commondreams.org/author/rick-sterling)