/Поглед.инфо/ По време на визитата си в мианмар през януари 2020 година, президентът на Китай Си Дзинпин повиши статута на съседа си от Югоизточна Азия до "страна с обща съдба", която се явява най-висшето дипломатическо ниво за Пекин.

Целта се състои в това да се подтикне решително Мианмар към активното сътрудничество с Китай и да се отърве от влиянието на Съединените щати. Освен това и да се реализират проекти на стойност милиарди долари в рамките на инициативата "Един път, Един пояс", включително нефто и газопровод, както и пристанище на Индийския океан.

Само една година по-късно, страната заемаща важно стратегическо положени изпадна в хаос, след като при преврата беше свалено правителството на Аунг Сан Су Чжи.

Масовото продемократично движение, което възникна в резултат на преврата, обвинява Китай в това, че той търгува със свободата на Мианмар за сметка на собствената си стратегическа изгода.

Доколкото силите за сигурност на Мианмар убиват протестиращи - към днешна дата са убити над 200 души - Пекин е изправен пред дилема: да поддържа хората с оръжията или да отиде на страната на все по-антикитайската общественост.

"На Китай в крайна сметка му е все тая кой се намира в правителството, но на него му е нужен кабинет, който ще защитава китайските интереси и проекти", заяви Ричард Хорси, политически анализатор от Мианмар по въпроса.

"Но въоръжени сили, по мнението на Пекин не могат да обезпечат стабилност", твърди той.

"И колкото повече Китай се опитва да на подобри отношенията си с този режим, толкова повече обществеността се оказва извън рамките на интересите му", добавя Хорси.

Това е изключително опасно за интересите на Китай. По данни на китайските държавни средства за масова информация, поне 32 принадлежащи на Пекин текстилни фабрики в няколко градчета около Янгон са били подпален за последната седмица. В резултат на това е нанесена щета в рамките на около 37 милиона долара.

Представители на министерството на външните работи на Пекин поискаха незабавна защита на "китайските учреждения и персонал" в страната.

По думите на представителя шивашката фабрика в района на Швепитар в Янгон, китайските предприятия са били закрити на 15 март във вторник, в районите, които са станали горещи точки. В резултат на това работниците са се скрили в рамките на "враждебната среда", която е непреодолима заради военното положение.

"Всички китайски сътрудници остават във фабриката.... също така са преместени и полицейски части", заяви представител на Пекин.

Поради това, в китайските средства за масова информация се появиха зловещи коментари. В едно от тях се говори, че Пекин може да бъде подтикнат към "по-решителни действия, ако властите не могат да изпълнят своите задължения и хаосът продължава".

"Всяко широкомащабно народно въстание против интересите на Китай може да се окаже заразително и способно да разпространи антикитайско недоволство в Камбоджа, Лаос и на други места", заяви Титинан Понгсудхирак, професор по политология в Тайския университет Чулалонгкорн.

В Мианмар общественото недоволство около китайските проекти по-рано сложи край на крупните инвестиции. Строителството на язовира Myitsone на стойност 3,6 милиарда долара в северния щат Качин беше поставено под въпрос преди десет години, заради широкото обществено противодействие.

"Пекин се радва на изключителен лост над Мианмар, но въпреки това отказва да квалифицира военните действия като преврат. Той е най-големият чуждестранен инвеститор в страната и снабдява Татмадау (армията на Мианмар) с военно оборудване.

Наблюдатели казват, че той поддържа и съюзи с етнически милиции по дългата граница с Китай, които се бият с армията в продължение на десетилетия.

Китай отрече всякакви предварителни съобщения за преврата от 1 февруари и официалната му позиция до момента е да призовава за деескалация с подкрепата на „всички страни“ в кризата с Мианмар след преврата.

На 11 март Китай подписа декларация на Съвета за сигурност на ООН, категорично осъждаща насилието срещу протестиращи - рядък акт на Пекин, който преди това прикриваше Мианмар в ООН заради предполагаемия геноцид срещу народа на рохингите.

Въпреки това, Китай остава потенциален съдия, каза Со Мойнг Аунг, политически анализатор в Центъра за независими изследвания в Янгон.

„Китай може да играе пряка или косвена посредническа роля в постигането на компромис в преговорите“, каза той.

Но първо ще трябва да разсее гнева и подозрението в Мианмар. Антипекинските плакати вече се разпространяват на протести, където се носят слухове за китайски самолети, както и в интернет.

Плакатите призовават за бойкот на всичко китайско, от компютърни игри до телефони на Huawei и чак до TikTok.

„Китай наглежда детегледачката Татмадау, основата на разрушенията в нашата страна; Китай изрови нашия нефрит и бижута, взе ни петрола и сега иска да разреже страната ни наполовина с тръбопровода си “, каза един продемократичен защитник в Янгон, който пожела да остане анонимен.

В последната поредица обвинения, Маунг Уейк, който преди това беше осъждан за трафик на наркотици, каза пред държавната телевизия, че дава пари на правителствени министри, за да помогне на бизнеса си.

Той каза, че парите включват 100 000 долара, дарени на Су Чжи през 2018 г. за благотворителната фондация на майка й, 150 000 долара през 2019 г., за които той не е посочил целта, 50 000 долара през февруари, както и 250 000 долара през април., Отново без да е посочена цел.

Комисията за борба с корупцията разследва обвиненията и се ангажира да предприеме действия срещу Су Чжи в съответствие със Закона за борба с корупцията, съобщи миналия четвъртък държавния вестник Global New Light.

Междувременно съдът издаде заповед за арест на посланика на страната в ООН Джуо Мо Тонг по обвинение в държавна измяна, пише още вестникът.

Обвинението произтича от речта му на 26 февруари в централата на ООН, в която той осъди преврата и призова международната общност да "предприеме най-решителните действия" за възстановяване на демокрацията в страната си.

Уин Хаинг Танг, който е укриващ се цивилен лидер на правителството на Мианмар, също е обвинен в държавна измяна, съобщава вестникът.

Миналата седмица жителите на предградие на Янгон подпалиха улични барикади, за да спрат полицията.

На видео кадри се виждат големи облаци дим, които се издигат от района на рудника Тха в крайградското село Хлайнг, докато друга барикада изгаря в центъра на жилищен район.

Един жител, който не искаше да бъде посочен от страх от отмъщение, каза пред Асошиейтед прес, че протестиращите запалват барикадите, когато чуват, че конвой от полицейски камиони се приближава.

Изграждането на барикади, а понякога и изгарянето им вече е утвърдена тактика на противниците на хунтата в цялата страна за нарушаване на движението на полицията и армията.

Бариерите също така осигуряват известна защита срещу увеличеното използване на живи боеприпаси срещу протестиращите. Според различни източници над 200 души са били убити от силите за сигурност след преврата.

Миналият четвъртък ръководителят на хунтата присъства на онлайн среща на военните лидери на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). След преврата старши генерал Мин Аунг Хлайнг рядко се появяваше пред международно събрание.

По-рано този месец председателят на АСЕАН призова за прекратяване на насилието в Мианмар и започване на преговори с оглед постигане на мирно споразумение.

Очевидно е, че Съединените щати ще използват тези събития, за да се опитат по някакъв начин да повлияят на политическите процеси в страната и да подкопаят влиянието на Китай. Освен това не само в Мианмар, но и в целия регион.

Превод: СМ