/Поглед.инфо/ Турският президент Реджеп Ердоган обяви следващата военна операция срещу кюрдите в Сирия: „Влязохме в Африн, Джараблус и Ал-Баб. Сега ще отидем на изток от Ефрат. Не можем да мълчим пред атаките срещу страната ни” С други думи, турското ръководство, както вече се случва много пъти, изяснява, че отново е „изчерпало търпение“ и е готово да открие военни действия срещу кюрдските милиции, които, между другото, както и Турция, но като част от международна коалиция, воюват и със „Ислямска държава”. Да не би да се оказва, че турците и кюрдите имат един враг, но между сраженията с врага те също се бият помежду си?.
Ситуацията е фантастична, но въпреки това Анкара вече е информирала световната общност, че обявените военни действия са координирани с Русия и Съединените щати.
Генерал-полковник Леонид Ивашов, президент на Академията за геополитически проблеми, разказва какво иска Турция, как тази военна операция може да повлияе на ситуацията в региона.
Турция винаги е претендирала за част от сирийската територия, обяснявайки това с разполагането на части на Кюрдската работническа партия и проявата на тероризма в Сирия. Започвайки да участва в американския план за разчленяването на Сирия, Ердоган възнамерява не само да завземе част от прилежащата територия, но и да гарантира, че газопроводът „СК ГАЗ” преминава през територията на Турция. Това беше възпрепятствано от Русия и Иран. Американците също не искаха това. Ердоган обаче е добър тактик, при това в източния смисъл на думата. Той и с американците дружи, и в същото време е провеждал военни операции срещу кюрдите, които изиграха значителна роля за разгрома на терористични групи, включително на „Джебхат ан Нусра”, които самите турци най-вероятно са спонсорирали.
И сега не съм особено сигурен дали Ердоган е координирал действията си с Русия и Съединените щати. Най-вероятно той просто знае позициите на тези страни и разбира, че нито Русия, нито САЩ, нито Сирия ще защитят кюрдите. Той просто използва този момент, за да окаже силно влияние върху Сирия и нейната политика и разбира се, взема решение за потушаване на кюрдската съпротива на територията на Турция. Факт е, че кюрдите, разчитайки на политическата подкрепа на САЩ, не си сътрудничиха много с Дамаск. Русия също не приветства сирийските кюрди, които преминаха на страната на американците, така че сега кюрдите са просто беззащитни - американците ги изоставиха, както можеше да се очаква.
Днес кюрдите трябва да променят радикално политиката си, тогава те ще получат помощ от сирийското ръководство, а вероятно и от Иран и Русия.
Ако говорим за последиците от операцията в сирийските райони, които кюрдите контролират, струва си да кажем, че Дамаск определено е против. Но освен самите кюрди, никой няма да „пречи“ на Ердоган.
Турция също се застрахова, че войските на Сирийската арабска република също няма да започнат да действат срещу турската инвазия, тъй като Русия не би подкрепила подобно действие, въпреки че Москва се застъпва за политика на напълно изчистване на Сирия от всяко незаконно чуждестранно присъствие, което се осъществява без съгласието на Дамаск.
Така - и тази гледна точка се поддържа от генерал Ивашов - нищо не може да спре турската инвазия. Дали ще бъде успешна е друг въпрос. Както и да е, турците научиха много по време на боевете в Сирия. Те вече имаха няколко нахлувания и далеч не всички бяха успешни, но турците със сигурност взеха предвид негативния опит и най-вероятно този път в състава на турските войски ще бъдат привлечени тези бойци, които воюваха на сирийска територия, включително под турски знамена. Що се отнася до позицията на Дамаск, днес Турция е безусловен противник, ако не и враг за Сирия. Това е официалната позиция на сирийското ръководство и едва ли ще се промени в близко бъдеще.
Превод: В.Сергеев