/Поглед.инфо/ ЕС постигна съгласие за лични санкции срещу белоруски служители за измама на изборите и насилие срещу протестиращите. Обсъждайки санкциите, Европа се опасяваше, че прекомерният натиск върху Лукашенко ще го тласне в обятията на Москва. Всъщност в събота президентът на Беларус заговори за Съюзната държава. Значи ли това, че новите санкции срещу белоруското ръководство ще се отразят на интеграцията на Москва и Минск?

В резултат на извънредната среща на външните министри на ЕС, проведена в петък вечерта, беше взето единодушно решение за налагане на санкции срещу Беларус. Външният министър на Словакия Иван Корчок написа за това в “Туитър”. Санкциите заплашват белоруските служители, отговорни за "насилие срещу мирни протестиращи и изборни измами". Засега списъкът се съставя. Конкретни имена все още не са обявени.

Според “Ройтерс” ограничителните мерки ще бъдат въведени преди края на месеца. Прессекретарят на белоруското външно министерство Анатолий Глаз нарече санкциите "краят на политиката". Както съобщава агенция “БелаПан”, дипломатът е подчертал, че взаимодействието на Минск с ЕС е едно от приоритетните направления на външната политика и Беларус е решен да поддържа и продължава "диалога, макар и труден".

Според резултатите от гласуването на 9 август от ЦИК на Беларус, действащият президент на Беларус Александър Лукашенко получава повече от 80% от гласовете, а основният му съперник Светлана Тихановская - 10,1%. Политикът се нарече победителка и обеща да оспори изборните резултати, но в началото на седмицата тя напусна републиката и се намира в съседна Литва.

В заключителното си изявление министрите призоваха Минск да спре „непропорционалната употреба на сила срещу протестиращите“ и да проучи задълбочено случаите на „неподобаващо отношение“ към хората и условията на задържането им на местата за лишаване от свобода. „Европейският съюз ще представи на белоруските власти предложение за подкрепа при установяване на диалог между властите, опозицията и обществото с цел разрешаване на настоящата криза“, се казва в документа.

В събота полският министър на външните работи Яцек Чапутович увери, че санкциите ще бъдат единствено лични. Служителят обясни, че е невъзможно да се накърнят интересите на "обикновените хора" и "със санкциите трябва да бъдат обхванати лица на ръководни позиции." Така санкциите заплашват предимно ръководителите на правоприлагащите органи и ръководителите на ЦИК.

В същото време, по-рано министърът на външните работи на Латвия Едгарс Ринкевич отбеляза, че в случай на налагане на санкции от Европейския съюз, Беларус няма да има избор: „Какво означава използването на санкции? Без съмнение това означава, че Беларус ще бъде изцяло въвлечен в сферата на влияние на Русия. "

Заместник-директорът на Института на страните от ОНД Владимир Жарихин обаче призова "да не очакваме засилване на интеграционните процеси с Лукашенко". „С всичките си дейности през последните години той доказа, че подобни надежди не трябва да се подхранват, независимо дали Западът го е притиснал или не. Лукашенко отказа всякакви възможности за сериозно засилване на икономическата интеграция с Русия или поне най-минималните политически елементи. Той няма да го направи дори сега “, заяви Жарихин.

От своя страна председателят на Комитета на Държавната дума по въпросите на ОНД, членът на Президиума на Централния комитет на КПРФ Леонид Калашников е убеден, че Лукашенко може и да се реши на укрепване на интеграционните процеси с Русия. „Съмнявам се в пълното сливане, но ми се струва, че последните събития може да подтикнат ръководството на Беларус да задълбочи споразумението за съюз, за което говорим отдавна и дори работи в специално създадена група“, заяви Калашников.

Двете страни се споразумяват за пътни карти за интеграция като част от актуализирана програма за действие за създаване на съюз. Вероятната дата за влизане в сила на пътните карти е януари 2021 г. В края на миналата година в Беларус се проведоха няколко насъгласувани акции срещу интеграцията с Русия. През февруари тази година Лукашенко говори за готовността на страната за по-нататъшна интеграция, но посочи "принуда" от руска страна. Освен това белоруският лидер твърдеше, че Москва му е намекнала за възможността републиката да се присъедини към Русия в замяна на еднакви цени на енергийните ресурси. „Имаме собствена държава. Ние сме суверенни и независими. С мозъците и ръцете си, каквото можахме, изработихме, изграждаме страната си. И ние не можем да бъдем част от никоя друга държава “, каза Лукашенко в началото на годината.

През юли Лукашенко, на среща с руския премиер Михаил Мишустин, заяви, че и двете държави трябва да изградят съюз на равна основа и в наше време „вече не е възможно да се превземе нито една държава и да се подчини за 100-150 години“. В неотдавнашно интервю с украинския журналист Дмитрий Гордон Лукашенко отрече слуховете за предложение да стане председател на Държавната дума на обединената държава.

Калашников е сигурен, че Лукашенко никога „не е имал никакви илюзии за Запада, тъй като е попаднал под санкции преди Русия, той е „последният диктатор на Европа“. ЕС за първи път въведе санкции срещу белоруското ръководство през 1997 г. и оттогава многократно ги засилва или отслабва, но ограниченията не са напълно премахнати. „Ако някой в Беларус имаше илюзии за Запада, то те се разсейват”, убеден е ръководителят на комитета. Междувременно Жарихин подчертава, че Европейският съюз не е започнал да обсъжда секторни санкции, които биха могли да засегнат белоруската икономика.

Президентът на Института за национална стратегия Михаил Ремизов смята, че в тази ситуация самият Лукашенко може да бъде победител. „Възможно е обещанията му да струват малко. Москва, за съжаление, загуби всяко системно влияние в Беларус на ниво елити и гражданско общество и реши всичко на най-високо ниво с помощта на икономически лостове. Но днес това не е достатъчно, за да осъществим своя сценарий. Следователно, Москва се държи доста пасивно в тази криза “, каза Ремизов.

Политологът подчертава, че основният аргумент в преговорите между Русия и Беларус е икономиката. И ако републиката се обърне към Запада и приложи системни мерки за привеждане на социално-икономическото пространство в съответствие с европейските изисквания, последицата от този избор ще бъде деиндустриализация и срив на сегашния начин на живот в Беларус. „За съжаление, тези аргументи и доводи изискват адекватни партньори за преговори от другата страна. Днес нямаме нито време - в криза всичко ще бъде решено достатъчно бързо, нито присъстват адекватни преговарящи “, обясни експертът.

Междувременно трябва да се отбележи, че след доста продължителен етап, включващ задържането на руски граждани, обвинени от Минск за подготовка на масови безредици, фразата „Съюзна държава“ се върна в лексикона на Лукашенко. „Това е заплаха не само за Беларус. Знаете ли, има там някои умни руснаци, които започват да викат, че така с Беларус не бива. Искам да кажа, че защитата на Беларус днес е не по-малко важна от защитата на цялото ни пространство, Съюзната държава и пример за други... Ако белорусите не издържат, тази вълна ще продължи нататък”, каза в събота белоруският президент.

Превод: В. Сергеев