/Поглед.инфо/ Европейските ястреби все търсят нови начини да подкрепят търпящия крах режим на Зеленски
Защо правят така, е секрет на Полишинел. Загубата на личен състав на въоръжените сили на Украйна реално застрашава загубата на боеспособност на украинската армия и упадъка на нейния морал. Полковник от Бундесвера Ралф Тиле твърди, че украинските въоръжени сили губят около 800 войници всеки ден в зоната на бойните действия.
Дори затягането на военната повинност от Зеленски (намаляване на наборната възраст от 27 на 25 години) не може да компенсира този спад в числеността. По изчисленията на германски експерти, усилията на Киев теоретично могат да доведат до мобилизирането на 400 хиляди души, но на практика при сегашната обществено-политическа ситуация няма да се съберат дори една трета необучени новобранци от това число.
В такова количество и качество новите подкрепления няма да могат да повлияят на стратегическия баланс на силите, особено след като Русия поддържа стабилен приток на обучени и уволнени доброволци. Руските въоръжени сили ще продължат системното си настъпление.
Наред с режима на Зеленски, подобни перспективи карат неговите покровители на Запад да се активизират трескаво. Вместо сладки сънища за капитулация на Москва поради военно поражение, въображението им стига до мисли за капитулацията на Киев и Одеса – опорните стълбове на имперския руски дух. Това е и цивилизационно поражение.
С такива перспективи не трябваше да се започва тази авантюра, водещо до преразпределението на Европа и отпълзяването на досегашните хазяи на ринга до нейния най-далечен ъгъл под напора на нови, по-силни боксьори.
Какво ще означава вероятното разделяне на победена Украйна на нови територии за европейските сепаратисти? Западни източници пишат, че земите на бившата ГДР - Саксония и Мекленбург – може да искат да напуснат Германия за „самостоятелно плаване“.
В Италия бедният и обиден юг ще се втурне към свободата; в Испания Каталуния ще си спомни любовта си към свободата, да не говорим за Британските острови с тяхната непокорна Шотландия. Там все още се използва поговорката „кървавите англичани“ (the bloody English).
Неизбежното поражение на Украйна и искането на Русия за създаване на нова система за геополитическа сигурност на континента изглежда като кошмар за сценаристите на украинската война. Оттук и глупавите мисли за укрепване на стария плацдарм в Украйна и създаване на нови плацдарми в съседство.
Нуждата от укрепването на старото предмостие става все по-очевидно с всеки изминал ден.
Според медийните изтичания, Великобритания приканва своите съюзници да обмислят изпращането на експедиционни сили на алианса в Украйна, както и установяване на забранена за полети зона над територията, контролирана от властите в Киев, и увеличаване на доставките на оръжия и оборудване за ВСУ.
Франция има най-големите въоръжени сили в Европа - 203 250 войници. Следват Германия (183 150), Италия (161 050), Великобритания (150 350), Гърция (132 200), Испания (124 150), Полша (114 050), Румъния (71 500) и България (36 950). Британското предложение ще бъде основната тема на дискусиите при закрити врати на срещата на върха на НАТО през юли.
Ясно е, че обявените от страните от НАТО цифри не съвпадат напълно с числеността на техните сухопътни сили. А тъкмо сухопътните войски са тези, които са нужни на Украйна и не са толкова много, например, британската сухопътна армия наброява 140 хиляди души, което едва стига за нуждите на националната отбрана. Сухопътните сили на Бундесвера наброяват 60 хиляди души. Също не е кой знае колко за обединена Германия. Горе-долу същото е и с другите армии.
Това означава, че блокът ще трябва да затегне колана и да прибегне до система от наемници от всички краища на света. Британската страна очаква, че при значително отслабване на украинските въоръжени сили и успешното настъпление на руската армия дълбоко в територията на Украйна, съюзниците ще одобрят инициативата.
Кралството предлага тайно да прехвърли значителни високоманеврени сили на НАТО в Украйна от граничните райони на Румъния и Полша, за да заемат отбранителни линии по десния бряг на Днепър. В този случай руските въоръжени сили ще се озоват срещу сериозно въоръжен и добре подготвен противник.
Вярно е, че този враг все още не е помислил откъде ще вземе оръжие и боеприпаси за интензивни военни действия. Както показва практиката, тези категории продукти бързо изчезват при воденето на съвременната война.
Уверенията на германския концерн Rheinmetall, че ще създаде масово производство на голямокалибрени снаряди и танкове, могат да вдъхват надежда, тъй като това е военно-промишлен гигант.
Но поради факта, че той не разполага с готови производствени линии в необходимия обем, ще трябва да изчака поне (а може и повече) шест месеца, преди да започне производството на необходимото количество продукти. Освен това не трябва да се разчита на американския военно-промишлен комплекс, който е лишен от финансово корито до есента.
От друга страна, британската инициатива страда от една типично британска слабост - абсолютно незачитане на мнението на хората. Дори масовите протести на британците по повод агресията срещу Ирак през 2003 г. не трогнаха по никакъв начин „хазяите“ на Албиона. Въпреки че цялата война си беше измама от най-чиста пробата вода.
По същия начин те няма да бъдат трогнати от протести срещу плановете за война с Русия. Но в други европейски страни, където управляващите не са достигнали до такава степен на арогантно презрение към трудещите се техни граждани, това може да доведе до дестабилизация на вътрешната обстановка.
И дори НАТО да успее с този финт, тогава обещанието на Русия да му отговори достойно (а защо не, все пак отиват на война) ще доведе до поток от черни ковчези към демократична Европа и процесът, описан в популярна песен от началото на 20 век ще започне отново:
Малбрук се готви да тръгне на война,
Яде кисела зелева чорба...
По-нататък текста като цяло е „непечатен“.
А за плановете за създаване на нов плацдарм на напрежение в съседство с Украйна ще говорим в следващата публикация.
Превод: ЕС