/Поглед.инфо/ Оффф, до три часа сутринта четох "Маркс без маска" на Лудвиг фон Мизес. Това е четиво депресивно като американски чиклит роман, стресиращо като творение на Стивън Кинг, безумно като интимен дневник на масов психопат и разпиляно като терзание на икономическа нимфоманка.
Обаче има смисъл да четеш автори, които са все едно от различно измерение. През тяхната критика най-добре може да се види къде ги боли капиталистите.
Най-яростната лекция на Мизес е посветена на опита му да опровергае, че изобщо е възможно да има такова нещо като "класов интерес" и "класова борба". Което издава ясно едно - идеолозите на богаташите много ясно осъзнават къде са уязвими властовите конструкции на техните господари.
Не съм подозирал, че ще се случи така, но колкото повече чета Мизес, толкова повече се осъзнавам класове. Ето защо човек трябва да прелиства чудовищата - помагат да определиш на коя страна си :))