/Поглед.инфо/ Нито задълбочаващата се климатична криза, нито хилядите животински видове, които изцезват поради унищожаване на техните местообитания, не убеждават политическите лидери в необходимостта от умерено потребление на енергия и други природни ресурси. Може би ще се убедят от масовите гробове, изкопани за погребението на жертвите на COVID-19, и икономическа разруха.

Ефективността на защитата срещу бъдещи епидемии зависи от разбирането откъде идват. Възникващата общоприета гледна точка определя пандемията като принципно неразбираеми и непредвидими явления, сравними с природни бедствия и терористичните актове. Максимумът, който обществото може да направи за себе си в този случай: да се надява на най-доброто и да се подготви за най-лошото.

Бил Гейтс съветва да се изследва и разработва ваксина и да се мобилизират войници и здравните работници. Бившият съветник на Белия дом по биосигурност Раджив Венкая предлага завинаги да се забрани търговията с диви животни и да се  подобри наблюдението на болестите. И Елизабет Уорън, демократичен сенатор от Масачузетс, призовава за увеличаване на финансирането на здравните заведения.

Но широк спектър от потенциално по-ефективни и дългосрочни интервенции ще станат възможни, ако пандемиите се разглеждат в различна светлина: не като произволни бедствия, а като събития, станали възможни от човешките дейности. Това означава, че хората могат да направят повече за предотвратяване на епидемиите, като намаляват риска от патогени в нашите тела и свеждат до минимум възможността за тяхното разпространение. Но това изисква реорганизация из основи на глобалната икономика и сегашния начин на живот, основан на потреблението на природни ресурси.

Където живеят диваците

От 1940 г. стотици нови патогени, повечето от които първоначално са възникнали при животни, са предизвикали огнища по целия свят. КОВИД-19 е просто поредният такъв вирус и едва ли ще е последният. Индустриалната експанзия, водена от масовото потребление, предизвика появата на много нови съвременни патогени. Индустриализацията увеличава вероятността микробите на животните да навлязат в човешките тела, което им позволява да се разпространяват в разрастващите се градове и опростява движението им към уязвимото население по света.

Важно е да се знае, че микробите стават патогенни, когато колонизират нови местообитания и се хранят с тъканите на нов гостоприемник, преди да успеят да развият целенасочен имунен отговор. Най-успешните колонизатори на човешки тела са микробите, които живеят вътре в животни (прилепи, прасета и птици), които са служили като резервоари на човешки патогени в продължение на хиляди години.

В исторически план зоонозните микроби рядко проникват в човешкото тяло. За да може микробът на животните да премине от дивия си гостоприемник към човека, тези два вида трябва да влязат в тясна връзка. Освен това, за да предизвика пандемия, микробът трябва да навлезе в среда, в която има достатъчен брой уязвими хора и за това трябва да бъде транспортиран до големи и отдалечени населени места. В прединдустриалния свят практически няма такива възможности. Само преди няколкостотин години горите и блатата доминират по света. Градските центрове са малко и транспортът между тях беше бавен и несигурен. Проучване от 2010 г. показва, че по-голямата част от повърхността на планетата през 1700 г. е дива и полупуста. Такива условия дават сравнително малко възможности за животинските микроби да се превърнат в човешки патогени и да причинят пандемии.

Но с разширяването на индустрията пейзажът се променя. Днес селищата и човешките дейности доминират над половината от планетата. По-малко от една четвърт от световния пейзаж остава див. Това намаляване на местообитанието принуждава останалите видове да се придържат по-близо до градове, ферми и мини, увеличавайки вероятността зоонозният микроб да влезе в тесен контакт с човешкото тяло. След като такива микроби проникнат в човек, те могат да се разпространяват по света с високоскоростни влакове, камиони, кораби, самолети - транспортни системи, разработени от хората за превоз на стоки от една част на Земята до друга. Доминирането на индустрията на планетата проправи пътя за трансформацията на животинските микроби в човешки патогени.

Промените в използването на земята се причиняват от потреблението, а не от увеличаването на населението на хората. През последните 50 години населението се е удвоило, а потреблението на природни ресурси се е утроило. Традиционно хората, живеещи в индустриализирани страни с високи доходи, консумират по-голямата част от природните ресурси в света. Въпреки усилията за рециклиране на отпадъците и повишаване на ефективността, тази част от населението консумира 13 пъти повече на глава от населението, отколкото населението на страни с ниски доходи. От 2000 г. растежът на глобалните доходи на домакинствата превръща страните със среден доход като Китай и Индия също да станат основни потребители. Вместо да разчитат на местното производство и минимално преработените продукти, по-заможните домакинства придобиват повече животински продукти, за чието производство като еквивалент на калории са нужни 76% повече земя, отколкото за земеделски култури. Бизнесът с отглеждането, преработката и транспортирането на тези продукти, които изискват големи ресурси, обхваща все повече местообитания на дивата природа и увеличава вероятността от разпространение на патогена от животни към хора.

Тропически развиващите се страни - които отглеждат култури, изисквани от растящата средна класа - като кафе, чай и какао - задоволяват около една четвърт от световното търсене на природни ресурси. Тропиците имат по-голямо биологично разнообразие от умерените региони, но също така и по-ограничени системи за наблюдение и здраве, които могат да откриват и контролират огнища на болести. Не е изненадващо, че двата най-големи епидемии - холерата и ХИВ - избухнаха по време на колониалната експанзия на тропическите региони: холерата е причинена от разпространението на производството на ориз във влажните зони на Бангладеш от британските колонизатори през XIX век, а ХИВ възниква след разрастването на град Леополдвил в джунглата на Белгийското Конго в началото на ХХ век.

Патогените: от хора на животни

Нарастващото въздействие на индустрията ускори притока на патогени в нови територии по света. В Централна Африка увеличаването на лова на диви животни, свързано с липсата на местна риба поради прекомерния риболов от страна на Китай и ЕС, доведе до разпространението на маймунската шарка в целия животински свят: от гризачи до хора. В Китай, поради просперитета на средната класа, нараства търсенето на специален вид гурме кухня, ястия, приготвени от редки, екзотични диви животни. Съответно пазарите на живи животни се разпространяват. Тези незаконни пазари допринесоха за появата на SARS-CoV-1 при прилепи, цивети и хора през 2002 г. и, както някои смятат, за появата на новия коронавирус през 2019 г. А в Югоизточна Азия ръстът на доходите доведе до увеличаване на потреблението на свинско месо и увеличаване на свинефермите. Разрастването на производството на свине в Малайзия ускори прехвърлянето на вируса на Нипа от прилепи към прасета, а след това и към хората през 1998 г. По подобен начин в Китай развитието на земеделието е довело до появата на силно вирулентни форми на вируса на птичия грип и патогени, устойчиви на антибиотици.

Хората не са единствените жертви на новите патогени, които се появяват поради размиване на границите между местообитанията. Патогените също могат да се предават от хора на животни. От края на 90-те Batrachochytrium dendrobatidis - най-разпространената гъба сред хората, унищожи много земноводни по целия свят. В пещерите през хората, които ги посещават, премина Pseudogymnoascus destructans (или „синдром на белия нос“) на прилепите в Северна Америка, милиони от които в резултат на това са умрели от 2007 г. насам. А през 2014 г. силно вирулентен щам на птичи грип, развъден в процъфтяващите фабрики в Азия, унищожи птицата в Северна Америка, причинявайки това, което американското Министерство на земеделието нарече най-лошата животинска епидемия в историята на страната.

Да станем зелени

Нарастващият човешки апетит и нарастващият темп на индустриализация провокираха постоянна циркулация на патогенни микроорганизми: от холера и вирус Ебола до ТОРС и новия коронавирус. Предотвратяването на появата и разпространението на патогени на първо място изисква опитомяване на основните движещи сили, които позволяват това да стане.

Масовата консумация не би била възможна без глобален пламък от изкопаеми горива, който захранват машините за рязане на дърва, осигурява петролни торове за промишлени стопанства, сгъстява въглеродния слой в атмосферата и позволява на самолетите, разпространяващи патогени, да летят по целия свят.

Към днешна дата нито утежняващата климатична криза, нито хиляди животински видове, които умират поради унищожаване на местообитанието, не са убедили политическите лидери в необходимостта от умерено потребление на енергия и други природни ресурси. Може би те ще бъдат убедени от масовите гробове, изкопани за погребението на жертвите на КОВИД-19, и икономическото опустошение, което ще засегне десетки милиони хора, които са загубили прехраната си поради национална изолация. Ако е така, пандемията на коронавируса има шанс да предостави на света уникална възможност за трансформация, която би могла да спаси живота, поминъка, дивата природа и нашата споделена екосистема.

Превод: В. Сергеев