/Поглед.инфо/ За първи път темата за разпада на доларовата система е подробно описана в книгата на Кобяков и Хазин “Залезът на доларовата империя и краят на “Пакс Американа”, която излиза през 2003 година. Днес тя е всеизвестна, за нея говорят дори ръководителите на Бретън-уудските институции, МВФ и Федералния резерв на САЩ. Но все пак основният въпрос, който през цялото време възниква пред всички участници в икономическите процеси (дори чиста проба коне с капаци) е: “Нима не трябва да се спрат разрушителните процеси, да се спре разпадът?”

Надеждите, както знаете, са храна за юношите. А що се отнася до реалността... Реалността лежи дълбоко в областта на психологията. Работата е там, че всеки икономически модел е изграден върху собствеността. Ако основните институции, които поддържат действащия икономически модел, са способни да отстояват легитимността на собствеността, то тя ще действа. Ако ли не.... И тук започва най-интересният момент.

Работата е там, че собствеността навсякъде носи сакрален характер. Откъдето и според мен идва и крилатата фраза: “свещеното право на частна собственост”. В СССР свещена е държавната собственост, но това не е странно, в различните икономически модели сакралността е различна. Отбелязваме, че може и да няма сакралност в модела. Пример е Китай. “Пушката ражда властта!”, казва Мао и това е типичен пример на правото на силата на сакралността на “Червения” глобален проект, а сега Китай си има сериозни проблеми: той може някъде от чужбина да си купи нещо, но не може да гарантира, че всички други признават това право на Китай, защото това право не е потвърдено със съответната сакралност. С други думи, местните сили (хора, власт и институции) могат да поставят това владение под въпрос (например, обвинявайки Китай в нарушение на правилата и законите при покупката). А сама по себе си силата явно не стига за осигуряване на правото на собственост, да не говорим вече за това, че това значително снижава стойността на самия обект на владение (във връзка с ръста на цената на поддръжката).

С други думи, нужна е някаква значима за всички (или почти всички) причина, според която правото на собственост се приема от цялото общество, на територията на което се намира. Ако такава няма...

Съвременните руски власти имат сериозни проблеми, защото отказват да признаят незаконността и престъпността на приватизацията, която не е призната от руското общество. Първоначално властта я подкрепя, а сега този проблем се премълчава, но общественото мнение не се променя. С какво е свързано това?

С нещо много просто. Приватизацията преминава в рамките на логиката на либералната сакралност, наложена над Запада. Проблемът е, че ценностите, които финансовият глобализъм (“Западният глобален проект”) налага на Русия се намират в рязко противоречие с ценностите на православието (и изобщо на аврамовите религии). Понеже приватизационната собственост се оправдава именно с либерална сакралност - тя не е призната в Русия и вече не може да се признае, либералната ценностна система загуби в Русия. Ето защо ни се налага още да се справим с приватизацията.

Бедата за “Западния” проект е, че основната логика за обосноваване на неговите ценности се гради на това, че този, който ги следва, ще стане богат. Именно чрез достъпа до богатство се купуват елитите на страните, които отстояват традиционните ценности. А те се стараят да внедрят съответните ценности в своите страни. Но заради разрушаването на основния инструмент за създаване на богатства (по-точно снижаването на ефективността му до нулата, инвестициите с емитирани долари повече не носят ръст на благосъстоянието), контролиран от “Западния” глобален проект, се случва разрушаването на цялата му сакралност.

Хората започнаха да откриват, че следването на либералните ценности в последните 15-20 години не носят гарантираното богатство! Спомнете си как беше при нас. Първите привърженици на либералните ценности стават олигарсите, следващото поколение - просто богатите хора, поколението на изминалото десетилетие вече с труд изкопчват някакви повече или по-малко приемливи бонуси, а какво могат да получат руските привърженици на либералните ценности днес? Ами вижте Украйна, погледнете Беларус! В най-добрия случай, може да се говори за мястото на средно-платения програмист в Чехия или Естония. А в най лошия? Да се умре в Донбас или да се седне зад решетките в Беларус ли?

А когато се разрушава сакралността, незабавно се разрушава и основаната на нея система на легитимност на собствеността. Това разрушение започна в Кипър след 2008 г., но активно продължава и до днес. Правото започва да доминира. Китайската собственост е грабена в САЩ (а и в другите страни), ЕС вече започна операция по конфискуване на влоговете на чужденците (включително на руски граждани( в своите банки и така нататък. А да се запази единната доларова система без система на гаранция на собствеността е невъзможно, това и децата го разбират.

Накратко, цялата тази история с последните избори в САЩ добави много към това разрушение. Логиката на изборите е проста: пращаме данъците, значи имаме право да изпращаме своите представители, които следят тези пари да се харчат в наш интерес. А в реалност какво се оказа? Беше ваше - стана наше, както искаме, така и ще харчим, все едно ще изберете нас, защото контролираме избирателните технологии.

Каква е алтернативата? Правото на силата? То винаги е ограничено. И не действа дълго. Дори в средновековието феодалите бързо разбират, че с постоянна война не се живее щастливо! И започват да призовават към Църквата и държавния глава, помазан в царството. Или кралството. Тоест към властта, която носи сакрален характер. Защо? За потвърждаване на своите права на собственост - тогава - над земята.

От тук и незабавно следва, че разпадането на света на валутни зони ще бъде свързано с това кой какво сакрално обосноваване ще представи за осигуряване на правото на собственост на съответната територия. Който не може да представи нищо, навярно ще загуби всички. Тоест, ако имате собственост, то трябва на първо място да търсите тази сакрална сила, която е готова да потвърди вашата собственост. И да се договаря с тези, които я подкрепят. Иначе може да сте уверени, че собствеността ще се окаже загубена.

Според нас нашите изчисления в рамките на проекта “Мост към бъдещето” са свързани именно с това, че основните носители на сакралност по света не са толкова и много. И именно те са днес основните играчи на световната арена, които ние моделираме по (условните) правила на бриджа. Затова сега няма да обсъждам кой каква сакралност може да използва и коя страна ще бъде (относителен) победител. Важен е основният извод: трябва да се гледа не на икономиката, а на идеята. Има ли идея - ще има и победа след разпада на “Западния” глобален проект.

В заключение ще повторя основните изводи. Основният проблем на транснационалните финансисти стана разрушаването на основната им сакралност. Именно заради това те не могат да запазят легитимността на собствеността в глобален мащаб, което неминуемо ще доведе след себе си разрушаване на световната доларова система. И кой ще дойде на нейно място, ще се решава не в борбата между икономиките, а в борбата на идеите. Но за това по-късно.

Превод: В. Сергеев