/Поглед.инфо/ „Мислите на Си Цзинпин”, включени в устава на Китайската комунистическа партия, слагат началото на „нова ера”: става дума за справяне със социално-икономическите дисбаланси и за възстановяването на позициите на азиатския колос сред световните сили.
Досега в устава на компартията бяха включени само Мао Цзедун – основателят на народната република, и Дън Сяопин (архитект на икономическите реформи, започнали в края на 70-те години).
Има три въпроса около влизането на 64-годишния лидер в пантеона на китайските комунисти.
Какви са тези „мисли”?
Около 2 300 делегати на конгреса одобриха единодушно включването в устава на компартията на „мислите на Си Цзинпин за социализма с китайска специфика в новата ера”. Водещият принцип е „голямото възраждане на нацията”: утвърждаването на Китай като благоденстваща и уважавана световна сила след повече от век и половина на упадък и унижение.
Това противоречи на подхода на Дън Сяопин, който беше на власт през 1980-90: развитие в сянка и без шум, докато се чака да дойде моментът.
След четири десетилетия на необуздан растеж Китай навлезе в „нова ера”, белязана от „противоречия”, отбелязва г-н Си. Той призовава да се преодолеят „дисбалансите в развитието”, социалното неравенство и да се отговори на „нарастващите нужди” на населението за по-добро качество на живот. За целта трябва да се възстанови равновесието на икономическият модел като фокусът е върху иновациите, подобряване на социалната защита, „социалистическото” върховенство на закона и осигуряването на „хармонично съжителство между човек и природа”. Новите „пътища на коприната”, гигантската инфраструктурна програма, инициирана от Си Цзинпин, трябва да увеличат китайското влияние по целия свят. Целта е до 2050 Китай да се превърне в „огромна и модерна социалистическа държава”. Страната ще има и първокласна армия на световно ниво.
В програмата обаче, липсва политическа либерализация. Според Си „Всичко трябва да бъде под ръководството на китайската компартия”: правителство, армия и гражданско общество.
Какви са последиците?
След като името Си Цзинпин е написано черно на бяло в устава на партията, всяко отклонение от политическата линия, начертана от партийния лидер, изглежда невъзможно.„Това означава, че властта му се признава от цялата партия”, казва китайският политолог Ху Синду.
Партийната пропаганда трябва да популяризира обилно „мислите на Си Цзинпин”. Китайският министър на образованието вече обяви включването им в училищните програми. Те ще бъдат „в учебниците, в час и в главите (на учениците), каза Чен Баошен, цитиран от хонконгския в. „Саут Чайна морнинг поуст”.
Освен това, Си ще може „да ускори обещаните икономически реформи”, дори ако трябва да разрешава структурните проблеми на Китай (задлъжнялост и свръхпроизводство), казва анализаторът Джулиън Еванс-Причард.
Защо това е важно?
Нито един лидер след Мао (1893-1976) не е виждал теоретичния си принос честван и вписан в устава на партията, докато е още на власт. Маоизмът, характеризиран с превъзходството на „масите”, класовата борба и критиката на „империализма”, се разпространяваше повсеместно чрез „Малката червена книга”, библия от мислите на Мао.
Теорията на Дън Сяопин беше вписана в устава след неговата смърт през 1997. Но тази теоретизация на прагматизма не беше възвисена до равнището на „мисли”.
Точно обратното, „мислите” на Си неизменно отразяват „мислите” на Мао.
Предшествениците на Си Цзян Цзъмин и Ху Цзинтао просто прибавиха принципи към устава на партията. Те бяха включени, след като и двамата вече не бяха начело, а и без да се споменават имената им.
-------------
Анализ на Агенция Франс прес.
Пекин / Китай