/Поглед.инфо/ Драматичната ситуация в Украйна трябваш да стане мощен импулс за критично преосмисляне на съвременната европейска и световна политика, за намиране на нови подходи по въпросите на международната сигурност, за крупни концептуални пробиви и решителен отказ от изживели времето си доктрини.
Та нали именно големите кризи са време за обновяване, катализатор на смяната на интелектуални и политически парадигми. За съжаление, в случая с Украйна това правило за момента не работи.
Възраждането на фантомите и фобиите от отдавна отминали епохи както от едната, така и от другата страна - можеше да бъде отдадено на повишения градус на емоциите, характерен за всяка сериозна международна криза. Но бедата е в това, че негативната политическа риторика има неприятното свойство да се превръща в политическа практика. Вече наблюдаваме как се замразява руско-американското сътрудничество, прекратяват се контактите на различни равнища, разрушава се и без това нестабилното здание на двустранното сътрудничество на Русия със САЩ. Тази тенденция е много опасна и заплашва с много неприятности и двете страни. А и останалият свят като цяло.
Преди всичко самата идея, че по време на криза трябва да се сведе до минимум общуването един с друг изглежда абсурдна. Точно обратното, именно в условията на криза диалогът е изключително необходим, защото без него даже на теория е невъзможно да се договорим. И диалогът е необходим не само на ниво президенти или министри на външните работи, но и на по-ниско експертно равнище, в което да бъдат включени широк кръг от министерства и ведомства и от двете страни. Необходим е диалог между депутатите, независимите аналитични центрове, активно сътрудничество между медиите, институциите на гражданското общество и частния сектор. Един такъв диалог може да се окаже противоотрова срещу доминацията на екстремистките и радикални настроения. В рамките на интензивните разговори на различни площадки ние бихме могли да намерим практически решения, които невинаги се постигат от държавните лидери и министри по време на техните кратки срещи и телефонни разговори.
Що се отнася до твърдението, че Русия може да си живее прекрасно без САЩ, а те без нас, то тук навярно трябва да уточним какво се има предвид под "прекрасен живот". Естествено, икономическите отношения между нашите страни не са решаващи за нито една от нас. Отсъствието на стратегическо сътрудничество между Кремъл и Белия дом няма да доведе автоматично до ядрена война. И за всички отдавна е ясно, че в съвременния многополюсен свят оста "Москва - Вашингтон" вече не играе тази централна роля, която тя е играла във втората половина на ХХ век.
И все пак едва ли някой ще отрече, че замразяването на руско-американското сътрудничество в много значителна степен ще затрудни решаването на множество най-разнообразни международни проблеми, а други - въобще ще се окажат неразрешими. Това се отнася и за регионалните кризи и за неразпространението на ядрени оръжия, за борбата с международния тероризъм и борбата с наркотиците, за управлението на природните ресурси и световните миграционни процеси, за усвояването на космоса и международното сътрудничество в Арктика, за реформата на международните организации и създаването на нови международни режими. Това са отнася също така и за други остри и изключително спешни проблеми, с които се сблъсква днес международната общност. При цялата сериозност на украинската криза, дневният ред на световната политика не се изчерпва само с нея. И да се поставя целият спектър от руско-американски отношения в пряка зависимост от едно - макар и много драматично - събитие е най-малкото недалновидно. Всяка криза е изпитание за всички участници в нея. Иска ми се да се надявам, че Русия и САЩ ще преминат това изпитание с най-малки загуби и за себе си, и за целия останал свят.
--------------
Игор Иванов, президент на Руския съвет по международни отношения, министър на външните работи /1998-2004/. Статията му "Могат ли Русия и САЩ един без друг?" се публикува със съкращения. Тя е отпечатана в "Российская газета".
Москва / Русия