/Поглед.инфо/ Напрежението между Гърция и Турция в Средиземно море заради спора за контрола върху нефтените и газовите ресурси на шелфа не спира. Напротив, то расте. Страните правят груби изявления и не показват намерение да се оттеглят. Друга държава, Франция, беше привлечена в конфликта, задълбочавайки пукнатините в Северноатлантическия алианс. Нейна фрегата, участвала в учения с гръцкия флот, реши да остане в опасната зона.
През последните години Париж като цяло значително увеличи дейността си на международната сцена. Значимо е желанието да се напомни на света за Франция като велика европейска сила и стремежът към икономически облаги. Еманюел Макрон бързо се озова в Ливан след експлозията, която разтърси страната, и сега установява военно присъствие в района, където френската корпорация “Тотал” има право да разработва газови находища. Това накара турския президент Реджеп Ердоган да обвини френския си колега в колониални амбиции, въпреки че е странно именно Ердоган да говори за това.
Има логика във факта, че Франция подкрепя Гърция в гръцко-турския конфликт. В Либия французите и турците също са от противоположните страни на барикадите. В морето вече се случи френско-турски инцидент: Министерството на отбраната на Франция заяви, че кораб на ВМС на Турция, придружаващ товарен кораб, който може би е носил оръжие до Либия в нарушение на ембаргото на ООН, е подал предупредителен сигнал на френска фрегата, а турските моряци са надянали бронежилетки и са заели позиции на кораба с оръжие. Атина обаче отдавна се опитва да направи конфликта международен. И възникват редица въпроси относно отношенията между Турция и Запада.
Днес вече е ясно, че темата за присъединяването на Турция към Европейския съюз е в миналото. Турция не стана член на „обединена Европа“. Да, не всички в Европа се държат към Турция като Франция. Например, Германия реагира по-предпазливо (не иска излишни проблеми с много голямата си турска диаспора), опитвайки се да действа като посредник. Но като цяло Берлин, където бе решено да се спре доставката на оръжия и военна техника за Турция, както и Брюксел (има разговори в ЕС за санкции срещу Анкара) не са на страната на Ердоган. Това се потвърждава от позицията на европейците по отношение на Либия.
Не това не е най-важното. Основното е как развиващият се турско-гръцки конфликт може да приключи за НАТО, в който Турция, Гърция и Франция са пълноправни членове. Засега позицията на Вашингтон остава не напълно ясна; администрацията на Тръмп все още не е направила определени изявления.
Сега отношенията между САЩ и Турция далеч не са идеални (поради ситуацията в Сирия, поради закупуването на руските системи S-400 от Турция, поради евентуалното участие на някои сили в САЩ в опита за сваляне на Ердоган). Това обаче достатъчна причина ли е, за да се позволи на Северноатлантическия алианс да се люлее и отслабва? Все пак американците разполагат в Турция с най-източната командна база на ВВС на САЩ в Европа (“Инджирлик”), а турската армия като съюзник на НАТО е една от най-силните в този военен блок.
Въпросът, който няма ясен отговор, е дали поддържането на солидарността на НАТО и Атлантическия океан са сред приоритетите на Доналд Тръмп, този търгаш? Тръмп многократно е говорил в смисъл, че от НАТО има само вреди (загуби, дължащи се на европейските „паразити“). Така че американският президент едва ли ще се тревожи за възможно отслабване на съюза в случай на турско-гръцки конфликт. А и Франция отдавна подхранва планове за създаване на европейска армия, която би могла да бъде същия съюз без САЩ, без Канада и ... без Турция - водена от Париж, а не от Вашингтон.
Освен това Сирия и Афганистан показват, че Белият дом на Тръмп има за цел да изтегли американските войски от различните части на света, независимо от стратегическото значение на престоя им там. Това важи и за Турция. И накрая, „неоосманският“ обрат на вектора на външната политика на Турция от Атлантическия океан към Евразия също не е проблем за настоящия собственик на Белия дом. Ако Тръмп е готов да се сбогува с Германия, защото тя купува газ от Русия, слагайки така край на трансатлантическото единство, тогава е трудно да се предположи, че той ще оцени приятелството с Анкара.
Отношенията с Турция изобщо не са проблем за Тръмп. Проблемът за него - и днес единствен - е как да остане в Белия дом за още четири години. Като се има предвид как сега живее Америка - този проблем далеч не е решен. Всички стъпки на вътрешната и външната политика на Тръмп ще се сведат до намирането на решение във времето, което остава до 3 ноември. А вътрешните политически противници на Тръмп са силни и резултатът от предизборната кампания в САЩ ще стане почти основният международен политически проблем през следващите седмици. На фона на такъв несигурен фон, където много е непредсказуемо, стрелбата в Източното Средиземноморие може да започне още утре.
Превод: В. Сергеев