/Поглед.инфо/ Живеем в много странен свят. Толкова странен, че дори хора, които говорят на един език и живеят в съседни апартаменти, може фундаментално да не се разбират и да мигат на парцали, когато чуят неща, които ви се струват очевидни. Земята е кръгла, тревата е зелена, небето е синьо. Сериозно? Не може да бъде! Но ако вие, оказва се, живеете на различни планети, тогава как изобщо е възможен диалог?

У нас точно така се гледат либерал и патриот, в САЩ привърженик на Демократическата партия и републиканец. Да кажем, че говорим за понятието „суверенитет“. Казвате: без суверенна и силна Русия не е възможен траен световен ред. Отбраната и укрепването на суверенитета трябва да става по всички направления и най-вече на фронта. За вас тези неща изглеждат очевидни. Но човек, възпитан от учители от Би-Би-Си и Си-Ен-Ен, ще ви гледа с отворена уста: какво говорите? Какъв суверенитет? Защо е това? Не вярвате ли в Абсолютното добро, което Демократическата партия на САЩ донесе на земята? Фашист ли си? Бебета ли ядеш за закуска? И всички големи градове на свободния свят ще клатят глави в унисон, искрено ще вдигат рамене и ще онемяват от ужас.

Това не е преувеличение (и не само по отношение на суверенитета, но и по отношение на много, много други), това всъщност е огромен проблем: как да се обясни (разбира се, не на идеолозите или паството на Демократическата партия - това вече няма да помогне), а на всички останали хора, принудени да съществуват в информационното пространство, формирано от Би-Би-Си и Си-Ен-Ен, защо Демократическата партия не е единственият авторитет за всеобщо благо и защо са необходими други полюси на света.

Защото тъй като „доброто и злото“ на Демократическата партия на САЩ не е универсално, нашият суверенитет има смисъл и дори нещо повече, той е жизнено необходим за света. Това е точно защото носим в себе си различна версия на „универсалната доброта“.

Така че, ако наистина искаме да формираме нов полюс на света, който ще започне да привлича други народи и континенти, хора, които мислят „алтернативно на Демократическата партия“, трябва да се формира и формулира нашата собствена версия на „доброто и злото“. . Тази задача като цяло трябва да стане основната ни неотложна за следващите, да речем, десет-петнадесет години. Освен, разбира се, най-същественото: да се съхраним като народ, способен да се самовъзпроизвежда. И това не е само демография, но и култура, ценности и силно национално ядро на държавнообразуващия народ.

Тогава защо ви е нужен суверенитет? Да, за да запазим нашето човешко местообитание по начина, по който го разбираме, обичаме и ценим. На фона на фронталното унищожаване на всичко живо и пърхащо, което виждаме наоколо, това е истински национален спасителен проект.

Просто се огледайте наоколо: днешният „глобален човек“ отдавна е лишен от родната си земя под краката си, позната архитектура, традиционна музика, начин на живот, характерен за неговата култура и кръг от традиционни празници - всичко, което е направило от  човек от стотици поколения. Днес всичко това е изместено някъде в сферата на археологическата етнография.

Вече почти по целия свят човекът е превърнат в самотен номад, скитащ се из пустинята на живота, който навсякъде има абсолютно еднакъв вид. Където и да пристигне номад със своята търговска (или туристическа) каравана, той ще бъде посрещнат от едни и същи марки, магазини, заведения за хранене и дрехи.

Но не само традиционният културен пейзаж изчезна. Изчезна не само всичко, което държи човек в родната му „гравитация на земята“, но и самият човек вече е изчезнал. Не беше останало не само семейство, нито клан, в който е израснал от векове и който днес почти не си спомня, нито конкретно местоживеене, но дори определена нация или пол: „нито евреин, нито грък, нито мъж, нито жена“ - но не за царството небесно, а за адовата бездна.

Човечеството, каквото го познаваме, изчезва пред очите ни. Може би още две, три поколения и... изпарявайки се в точката на сингулярност, човек ще се превърне в съсирек от нещо слабо трептящо в метавселената Зукърбърг.

Така че може би затова се нуждаем от суверенитет - ако не спрем всемирния потоп, то поне имаме време да построим ковчег, върху който ще има поне малко здрав разум, остатъци от съзнание и просто повече или по-малко интелигентни същества остават?

Разделението на „палео” и постхуманност се случва в момента. И вие и аз сме в самия център на това разделение. И човечеството има нужда от опорна точка в това разделение. И само ние, тук в Русия, можем да станем тази опорна точка. Няма кой друг.

Но какво точно трябва да се направи, за да придобият легитимност думите „суверенитет“ или „многополюсен свят“ в очите на целия (потенциално симпатичен) свят. И за да може този свят да намери опора в нас?

Разбира се, създаване на нова идеология.

През ХХ век СССР навсякъде се възприемаше като сериозна държава и като световна цивилизация именно защото имаше идеология, различна от капиталистическия „свободен свят“. Европейските леви интелектуалци симпатизираха на тази идеология. Тази идеология се превърна в притегателен център за страните от третия свят. Почти всяка страна имаше свои просъветски партии. Всичко това заедно създаде един алтернативен световен дневен ред, който беше провъзгласен от трибуната на ООН и с който всички трябваше да се съобразяват. СССР наистина беше алтернативен полюс на света.

Днес нямаме нищо от това. Във войната в Украйна Русия решава собствените си геополитически проблеми, но не и проблемите на глобалната несправедливост, която винаги е била повод за гордост на СССР. И така, наистина ли нямаме такава идея днес?

Разбира се, че има! По същество вече казахме всичко важно за него. Запазването на традиционния човек е такава идея. Но това също води до огромна задача: необходимостта от създаване на нова антропология. Или може би по-правилно е да си спомним за добре забравената стара антропология.

Факт е, че разрушаването на традиционния свят през последните двеста години (всъщност повече) се извършва под егидата на „правата на човека“. В същото време самият „човек“ се разбира като отделен (но същевременно абсолютно универсален) индивид, лишен от каквито и да било специфични черти. Индивидът е просто един вид абстракция, окачена „от нищото“, надарена със също толкова абстрактни „права“. Ако се опитаме да заземим тази сферична абстракция във вакуум, скоро ще се убедим, че такъв „либерален човек“ просто не съществува в природата.

Ето най-простото доказателство: „индивидът“ в либералния смисъл винаги е единица, затворена в себе си. Но къде сте виждали такъв самовлюбен човек? Може би в болнично отделение за аутизъм. В нормалния човешки живот човек винаги е „връзка“, винаги е нещо повече от „единица“. Започва като дете и майка, продължава като дете в семейство, после се сприятелява, светът се отваря пред него, среща любовта. Така се формира един нормален човешки свят. Светът, който днешният либерален „индивид“ оформя, е лудостта на урбанизма, състоящ се от милиони изолирани килии. И епидемията от аутизъм в такъв свят съвсем не е случайно явление, тя е пряко следствие от либералната идеология, либералното разбиране за човека.

Така че е необходима нова антропология. И това, разбира се, е много работа. Може би в мащаба на „новата индустриализация“. Да се работи за висока наука, и за високо богословие, и за висока дипломация, и за наистина дълбока педагогика.

Може ли да изисква големи човешки ресурси? Може би. Може да изисква много години работа и много усилия? Може би. Но определено няма да отиде напразно. Това е вид работа, която полага основите на бъдещето на човечеството. Защото този „нов човек” (всъщност добре забравеният стар човек) е единствената възможна основа за оцеляването на човечеството през идния век.

Превод: В. Сергеев