/Поглед.инфо/ Концепцията за „мека сила“ беше много елегантно изобретение, тя не беше просто абстрактно изследователско упражнение, а начин за осигуряване на външната политика на САЩ в един много особен момент от нейната история.
Джоузеф Най, един от най-известните американски специалисти в международната политика от края на 20-ти и началото на 21-ви век, почина на 88-годишна възраст. Той е служил в администрациите на Джими Картър и Бил Клинтън, но е прекарал по-голямата част от живота си в академични занимания в Харвард, включително като декан на престижното Училище за държавно управление „Кенеди“.
Най, заедно с Робърт Киохейн, е основател (от 70-те години на миналия век) на неолибералната школа в международните отношения, автор на концепциите за сложна взаимозависимост и „мека сила“, политическо влияние чрез културни и комуникационни средства.
Благодарение на последната идея, която стана известна далеч отвъд професионалната общност, „меката сила“ се превърна в широко използвана политическа концепция, въпреки че точното й значение в общоприетия език се разми.
Концепцията за „меката сила“ беше много елегантно изобретение, тя не беше просто абстрактно изследователско упражнение, а начин за осигуряване на външната политика на САЩ в един много особен момент от нейната история.
Джоузеф Най, подобно на някои от проницателните интернационалисти от края на 80-те години на миналия век, разбираше или дори усещаше, че в света настъпва период на пълно американско господство. Като изтъква „меката сила“ като основен инструмент на международната конкуренция след Студената война, авторът по същество предлага всички да провеждат тази конкуренция в област, където Съединените щати очевидно имат гигантско предимство (благодарение на отдавна установения идеологически и информационен монопол).
Военната сила и други форми на груб натиск са анахронизъм; сега те се конкурират по цивилизован начин, съревновавайки се с образи смисли и конструкти. Това, наред с други неща, направи възможно увеличаването на „мирния дивидент“, тоест средствата, които Западът би могъл да пренасочи от надпреварата във въоръжаването и други форми на подготовка за война към други нужди. И в този смисъл „меката сила“ работеше доста добре, обслужвайки ефективно американските интереси.
Сега е дошло друго време. Първо, военната сила несъмнено си е възвърнала водещата роля във външнополитическия инструментариум. Второ, с края на либералната фаза на глобализацията, която предполагаше максимална откритост във всички смисли, държавите с всякаква структура започват да затварят своето културно и информационно пространство, осъзнавайки колко ефективен лост е външното влияние върху него.
Трето, лидерството на Америка като носител на най-атрактивния социално-политически и икономически модел е поставено под въпрос (меко казано) предимно поради промените в самото американско общество (същото важи и за Европа, но тя има своя собствена траектория).
Тоест, основният компонент, който позволи да се реализира концепцията на Най, се губи и гореспоменатият хендикап започва да се свива. И ако успехът на Съединените щати в подобна конкуренция вече не е гарантиран, както беше от 80-те до началото на 2010-те години, тогава пространството на съперничество трябва да бъде очертано по различен начин. Което се случва именно сега. В известен смисъл, упадъкът на „меката сила“ е всъщност производно на нейния успех; всички вече разбират как да й противодействат и да сведат до минимум /ако не до нула/ последиците й.
Така че концепцията на Най беше много успешна находка, но всеки помощен инструмент има срок на годност. Срокът му на годност изтече. Това обаче не означава, че инструментът изначално е бил негоден и неизползваем.
Превод: ЕС