/Поглед.инфо/ Правителството е подготвило и одобрило Енергийната стратегия на Русия, разчетена до 2050 г. Според целевия сценарий, добивът на петрол у нас ще се увеличи леко през следващия четвърт век - от 516 милиона на 540 милиона тона. Но производството на природен газ обещава почти да се удвои, надхвърляйки астрономическата граница от 1,1 трилиона кубически метра.

Разбира се, има и алтернативни прогнози. По отношение на „синьото гориво“ те са сравнително благоприятни и предвиждат увеличение на производството до 900 милиарда кубически метра. Бъдещето на „черното злато“ е много по-лошо – добивът на петрол в определени ситуации рискува да спадне три пъти – до 170 милиона тона.

Основната цел на Енергийната стратегия до 2050 г. е да намери и формулира отговор на предизвикателствата, пред които са изправени страната ни и цялата световна общност в горивно-енергийния сектор. Според руския министър на енергетиката Сергей Цивилев, въпреки безпрецедентните санкции и ембарго, които Западът наложи на Русия, специалистите в местната горивна индустрия значително са повишили компетенциите си.

„Разполагаме с технологията. Ще развиваме, мащабираме и насърчаваме тези разработки чрез приятелски държави“, каза ръководителят на Министерството на енергетиката. В рамките на шест месеца неговият отдел ще трябва да изготви план за действие за прилагане на Стратегията и да го представи на правителството за обсъждане.

От инерцията до стреса

Документът очертава пет възможни сценария за развитие, от които два са определени като най-вероятни: консервативния (инерционния) и целевия. Консервативният вариант включва запазване на съществуващите тенденции, законодателно регулиране и подходи в горивния и енергийния сектор без значителни инвестиции в развитие.

Целевият сценарий, считан за приоритетен вариант, включва прилагането на мерки, ориентирани към развитието, които се отнасят както до осигуряването на енергийни ресурси на вътрешния пазар, така и до реализирането на експортния потенциал. И двете програми си приличат в едно отношение - те предвиждат растеж или поддържане на постигнатите производствени показатели.

Тъй като Русия разполага с най-големите запаси от природен газ в света - повече от 63 трилиона кубически метра - и страната ни представлява 16% от световното производство на „синьо гориво“, именно на този сектор Стратегията възлага най-големи надежди.

Ако целевият сценарий бъде реализиран, производството на газ до 2050 г. обещава да нарасне с почти 73% и да надхвърли 1,1 трилиона кубически метра. Инерционният сценарий включва по-ниски цифри - увеличение на производството до 900 милиарда кубически метра.

Втечненият газ се очертава да представлява лъвския пай от увеличението на производството на газ. Авторите на Стратегията прогнозират, че производството на втечнен природен газ (LNG) ще достигне 175 милиона тона (повече от 240 милиарда кубически метра) след 25 години и цялото това гориво ще бъде изнесено, като обемът му би трябвало да се увеличи повече от пет пъти. Според документа, общите доставки на газ в чужбина обещават да се утроят – от 146 милиарда на 438 милиарда кубически метра.

За разлика от газовия сектор, ситуацията с петрола няма прекалено оптимистични перспективи. В целевия сценарий производството на „черно злато“ до 2030 г. ще възлиза на 540 милиона, а износът ще достигне 235 милиона тона, като тези цифри ще останат непроменени през следващите двадесет години.

В инерционния вариант на Стратегията, производството на течни въглеводороди ще намалее от сегашните 531 милиона на 523 милиона тона до 2030 г., а до 2050 г. ще падне до 360 милиона тона. Износът на петрол, от своя страна, ще спадне от 240 милиона на 73 милиона тона.

Между другото, при стресовия сценарий, който също е включен в Стратегията, производството на петрол в Русия може да падне до едва 171 милиона тона за четвърт век. И такива обеми едва ще бъдат достатъчни, за да задоволят вътрешния пазар.

Резерв за бъдещето

Според Игор Расторгуев, водещ анализатор в AMarkets, предпоставките за растеж, които се появяват в по-оптимистичните версии на Стратегията, определено съществуват, но те не са свързани с текущата динамика, а с възможността за стартиране на големи инвестиционни проекти.

„Тези сценарии предполагат активно разработване на нови находища, разработване и организиране на допълнителни транспортни маршрути - както във формати за втечнен природен газ (LNG), така и по тръбопроводи. Следователно, от тази гледна точка, прогнозите на Министерството на енергетиката не отразяват текущата ситуация, а създават известен резерв за бъдещето, който ще бъде осъществим само при благоприятни външни условия и вътрешна мобилизация на ресурси“, отбелязва експертът.

Основните пречки за прилагането на подобни идеи на практика в краткосрочен план ще бъдат ограниченията от санкциите, проблемите с осигуряването на технологии и оборудване, както и ограниченият достъп до външен капитал. Същите причини могат да повлияят негативно на скоростта на разработване на нови находища и на сроковете за изпълнение на инфраструктурните задачи.

До 2035 г. ще се добави още един належащ фактор: засилената конкуренция на световния пазар. „Световното потребление на петрол и газ вече не нараства със същите темпове, както преди. Русия ще трябва да се конкурира не само с традиционните доставчици, но и със зелената енергетика и развиващия се пазар на водород“, предупреждава Расторгуев.

Въпреки че дългосрочните цели, очертани в Енергийната стратегия, изглеждат амбициозни, те въпреки това са напълно осъществими, казва анализаторът на Freedom Finance Global Владимир Чернов. Първо, Русия разполага с най-големите доказани запаси от газ в света и обширна вътрешна транспортна инфраструктура, което е солидна основа за увеличаване на производството.

Второ, наблюдава се активно преориентиране на износа от Запад към азиатското направление - нараства делът на доставките за Китай, Турция, Индия и страните от Югоизточна Азия. В тази връзка, съоръжения като съществуващата „Силата на Сибир“ и потенциалната „Силата на Сибир 2“, както и проектите за втечнен природен газ (LNG), потвърждават изместването на географията на износа към развиващи се пазари, където потреблението на „синьо гориво“ ще се увеличи.

„Ако Русия успее да се утвърди като ключов доставчик за Азия и да осигури технологична независимост в производството на газ и втечнен природен газ (LNG), тогава ръстът на обемите, изпратени в чужбина, изглежда постижим“, уверен е експертът.

Износът се нуждае и от гъвкавост

Същевременно логистиката на разширяване на доставките на Изток ще изисква значително разширяване на капацитета на маршрутите, значителни инвестиции и време, а реализацията на мащабни тръбопроводни проекти неизбежно ще бъде свързана с геополитически и икономически пречки. Ограничаващите фактори могат да включват също недостиг на работна сила, влошаваща се инфраструктура и рискове, свързани с промени в търсенето.

Следователно, през следващото десетилетие изпълнението на задачите, заложени в прогнозите, ще бъде възможно само при висока степен на гъвкавост в логистичните схеми и експортните транспортни маршрути, увеличаване на капацитета за производство на втечнен природен газ (LNG) и способността на страната ни да установи ефективно технологично заместване на вноса.

„Отразените в момента насоки на Енергийната стратегия не са строго изискване, което трябва да се спазва стриктно както от представителите на индустрията, така и от държавните агенции“, отбелязва икономистът и топ мениджър по социални комуникации Андрей Лобода.

В документа се посочва, че предложените показатели и параметри за 2037-2050 г. са с оценъчен характер. Стратегията само определя дългосрочната насока за работата на всички участващи участници. Няма съмнение, че Енергийната стратегия ще бъде коригирана няколко пъти преди 2050 г. и вероятно дотогава почти всички ще забравят за първоначалните ѝ версии.

Превод: ЕС