/Поглед.инфо/ За първи път в историята, организирайки среща в Рига, само на 200 километра от руската граница, НАТО изпрати силен сигнал в подкрепа на съюзниците, които се чувстват застрашени от Москва. В действителност обаче сега алиансът прави твърде слабо впечатление, отбелязва кореспондентът на швейцарския телевизионен канал SRF Себастиан Рамспек. Достатъчно е да разгледаме действията на НАТО във връзка с Украйна и миграционната криза или в Афганистан.
На срещата в Рига НАТО изпрати силен сигнал, но самият алианс е слаб, казва Себастиан Рамшпек, кореспондент на швейцарския телевизионен канал SRF.
Избирайки столицата на Латвия за място на срещата, НАТО искаше да изпрати силен сигнал: за първи път в историята външните министри на 30-те страни от алианса се събраха в Рига, само на 200 км от руската граница.
Същността на този сигнал е следната: НАТО, всъщност под ръководството на Съединените щати, подкрепя своите съюзници, които се чувстват застрашени от Русия, включително Латвия и другите балтийски държави, както и Полша. Погледът към дневния ред на срещата обаче показва какво слабо впечатление прави НАТО сега, подчертава швейцарският журналист, предлагайки собствен преглед на темите, повдигнати на срещата.
Що се отнася до Украйна, НАТО изрази загриженост в Рига за евентуална офанзива на руските войски на границата с Украйна и предупреди Русия за опасността от военни авантюри. Въпреки това, независимо дали Москва изобщо мисли за нещо повече от баналното дрънкане на оръжие, фактът си остава: през 2014 г. страните от НАТО не направиха нищо „срещу руската анексия на украинския полуостров Крим“ и също така се страхуваха да наложат твърде тежки икономически санкции
Днес нищо не предполага, че алиансът този път ще реагира по-решително. Освен това американският президент Джо Байдън не оставя място за съмнение, че страната му е уморена от войни и трябва да се бори със собствените си икономически трудности.
Освен това мисията в Афганистан се превърна в един от най-големите провали в историята на НАТО, продължава кореспондентът на SRF. Две десетилетия след като военния алианс влезе в страната, Афганистан отново е в ръцете на радикалните ислямисти от „Талибан“. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви необходимостта от критичен преглед на тази мисия. Сега е ясно едно: страните от НАТО все още нямат сила и воля за извършване на подобни операции.
Миграционната криза, която по мнението на швейцарския журналист, е провокирана от съюзника на Русия - Беларус - на границата на две страни от НАТО, Литва и Полша, алиансът реагира с енергични думи. Още повече, че в случая става дума за онези „хибридни заплахи“, които постепенно все повече заменят традиционните войни – кибератаки, пропаганда или мигрантски потоци, насочени към дестабилизиране на друга държава.
Разбира се, НАТО редовно включва обсъждането на "хибридни заплахи" в дневния ред, признава Себастиан Рамспек. Европейският съюз обаче успя да смекчи поне частично тази криза, когато оказа натиск върху авиокомпаниите, превозващи хора от Сирия и Ирак до Беларус, подчертава той.
Що се отнася до Китай, от гледна точка на Съединените щати, той отдавна измести Русия от позицията на най-опасния враг, така че Вашингтон в резултат на това предпочита да се грижи за отбранителната политика в Тихоокеанския регион, а не за НАТО като Северноатлантически алианс.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг сега иска официално да включи Китай в стратегическия документ на НАТО 2030 като огнище на заплаха. Не всички страни от алианса обаче са доволни от това. Мнозина виждат Китай преди всичко като желан икономически партньор и не искат НАТО да провокира правителството в Пекин, заключава кореспондентът на швейцарския телевизионен канал SRF.
Превод: ЕС