/Поглед.инфо/ Международните отношения, както пише френският мислител Реймонд Арон в средата на миналия век, се развиват в сянката на войната. Това означава, че държавите винаги могат да се окажат в ситуация, в която неизбежните конфликти между тях може да изискват най-решителното използване на наличната власт. Няма панацея срещу подобно развитие на събитията, докато светът се състои от независими социални организации.
И най-важното, никога не можем да изчислим точно при какви обстоятелства ще се случи това. В случай, че държавите можеха да знаят взаимно намеренията си с относителна точност, войните нямаше да съществуват като исторически най-разпространения начин за изясняване на противоречиви въпроси.
През последните дни чуваме изказвания на някои политици на Запад, че ситуацията в Украйна или други руски действия могат да създадат условия за задействане на член 5 от Северноатлантическия договор. Този член гласи, наред с други неща, че в случай на въоръжено нападение срещу една от страните на Договора, „всяка“ от тях ще предостави помощ „чрез незабавно предприемане на такива индивидуални или съвместни действия, каквито сметне за необходими, включително използването на въоръжени сили с цел възстановяване и поддържане на сигурността на Северноатлантическия регион“. В същото време във всички разяснения отделно се уточнява, че следователно използването на въоръжена сила няма автоматичен характер. Последното традиционно се смята за доказателство за нежеланието на САЩ да поемат ангажименти, които ограничават суверенитета им в зона, която потенциално застрашава оцеляването на американската държава.
Наскоро отделни британски и американски депутати и конгресмени написаха в публичното пространство, че условията, предвидени в Договора, могат да възникнат във връзка със ситуацията около Запорожката атомна електроцентрала. Полски официални лица говориха за разполагането на нови видове оръжия от Русия в Калининградска област . Но конкретните причини не са от голямо значение - много по-важен е общият фон, на който се появяват подобни изказвания.
Сега всички виждат, че Западът не е много успешен в конфронтацията си с Русия в украинското направление. Самата Украйна не играе ролята на сериозен таран. Американският империализъм явно се е изтъркал през последните 30 години и не е успял да намери по-убедителен военен съюзник. Мерките за икономическа борба срещу Русия са много бавни и най-важното, ако ефектът от тях се прояви, той ще бъде доста забавен.
В същото време за САЩ е доста трудно да си позволят дългосрочна игра - интересът към Украйна намалява, вътрешните проблеми се усещат, а следващите вътрешнополитически битки наближават. Създава се впечатлението, че в Америка на фона на разгръщането на специална военна операция има желание да се провери готовността на Москва за ескалация на конфронтацията. Целта е постигане на мир при изгодни условия. А някои американски политици са готови да създават много рискови ситуации. Включително изострянето на отношенията между Русия и НАТО, като винаги са готови да провокират самоубийствените политици на Полша или балтийските републики на СССР.
Трябва ли да сме много загрижени за това? Да и не.
Да, защото не можем да се съмняваме в способността на мнозина в САЩ да пожертват Европа в собствената си конфронтация с Русия и Китай. Тук не говорим за степента, в която техногенна катастрофа в същата АЕЦ в резултат на действията на украинската армия е приемлива за САЩ - вероятността от заразяване с радиация на значителна част от Източна Европа едва ли изобщо е причина за безпокойство за американците. Въпросът е малко по-сериозен: ако във Вашингтон знаеха със сигурност, че вероятната голяма война, включително с размяна на ядрени удари, няма да излезе извън границите на Стария свят, те лесно биха се насочили към нея.
През последните месеци видяхме мащаба на пренебрежението на американските политици към съдбата на техните партньори в Берлин, Париж и други европейски столици. Съпротивляват се както могат, но не успяват в нищо убедително – Европа е парализирана като независим играч в международната политика. Скритият саботаж на военните доставки за украинската страна от Германия и опитите на Еманюел Макрон да възстанови диалога с помощта на „ядрената аларма“ все още не изглеждат убедително доказателство за способността им да надхвърлят добрите намерения.
Тези движения по-скоро се превръщат в допълнителни причини за САЩ да отпишат Европа от сметките - те виждат, че старите континентални сили не са напълно способни да се борят с Русия. Въпреки че това е единственото нещо, което може да спаси репутацията им в очите на Вашингтон. И като цяло, никой в Америка не си прави илюзии относно собствената си способност да държат същата Германия под контрол, ако в Европа настъпи мир. Така че американците са напълно готови да изпратят Европа в пещта по пътя към изграждането на нов многополюсен свят, където ще се изправят пред вълнуваща борба с Китай и Русия за правото да запазят значителна част от своето политическо влияние и икономически дивиденти. Но има важна пречка за това - САЩ не могат да знаят дали Русия е съгласна с идеята за ограничена тотална война в европейското пространство.
Именно непознаването на руските намерения е най-важният аргумент, подкопаващ способността на Вашингтон да предприеме крайни мерки. Самата Русия, за разлика от САЩ, се намира в Европа и не е задължително да се съгласи с превръщането на пространството на запад от нейните граници в изгорена пустиня. Още повече, че по отношение на собствения си демографски мащаб и структура на заселване Русия сега е по-чувствителна към вероятни загуби, отколкото беше дори през съветската епоха.
С други думи, основният аргумент срещу това да се тревожим за сериозността на вероятните последици от авантюризма на полските или балтийските власти е страхът на САЩ от ескалацията на европейската война между Русия и НАТО до мащаб, който застрашава оцеляването на самите американци. Нямаме други аргументи в полза на това, че в решителен момент във Вашингтон ще залитнат и няма да изпълнят обещанията си към съюзниците, каквото и да призовават.
Засега този аргумент е достатъчно убедителен и дава възможност да се смята, че много решителните мерки на Русия срещу отделни съюзници на САЩ в Източна Европа няма да ни доведат до апокалипсис. Въпреки това, дори минималната вероятност Вашингтон да не е в състояние да задържи ескалацията в приемливи граници, все пак ни кара да приемем доста сериозно вероятността от пряк сблъсък с НАТО.
Неслучайно най-ярките интелектуалци в самата Америка многократно предупреждаваха своите власти за потенциалната опасност от неограничено разширяване на Алианса след Студената война. Трябва да се разбере, че те не направиха това от страх за бъдещето на мира в Европа, която беше застрашена от такова явно нарушение на руските интереси. Причината за безпокойството бяха съмненията как неизпълнението на обещанията за защита дори на най-безсмислените съюзници ще се отрази на позицията на САЩ в бъдеще. И тук няма сигурност в намеренията от другата страна.
Следователно през следващите години Русия и Америка ще имат още много пъти да минават покрай границата, отвъд която всички можем да бъдем естествено разкъсани. В Москва, съдейки по реакцията на последните атаки от Запада, това се разбира добре. Сега ние постепенно натрупваме опит от нова форма на отношения - взаимодействие в условия, когато границите на допустимото са станали напълно неопределени. Остава да разчитаме на хладнокръвие и мъдрост в критични ситуации - исторически потвърдените достойнства на руската външна политика.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com