/Поглед.инфо/ Обида. Това е вероятно чувството, което гризе Йенс Столтенберг след руско-американските преговори, които се проведоха преди няколко дни. На които той, генералният секретар на Северноатлантическия алианс, беше банално игнориран, включително при обсъждането на въпросите за европейската сигурност. Държаха се с него като с обикновен чиновник, от чието мнение не зависеше нищо.

Всъщност така си е: Йенс Столтенберг не е сред хората, които вземат решения за бъдещето на НАТО. Въпреки това, както знаете, колкото по-малък е чиновникът, толкова повече той иска да се открои и да докаже важността си. Затова г-н Столтенберг намери много оригинален начин да се постави на първите страници на световните медии – той говори за възможното разширяване на НАТО.

Не, не за сметка на Украйна, Грузия и Молдова (които, както всички разбират, няма да станат членове на алианса в обозримо бъдеще: самите страни членки ще гласуват против, защото не искат война с Русия), но за сметка на Швеция и Финландия.

„Швеция и Финландия са наши близки партньори, работили сме заедно, провеждаме съвместни учения. Те отговарят на стандартите на НАТО в повечето области, имат добре организирани, добре управлявани институции за сигурност и отбрана“, каза Столтенберг. И ако поискат да се присъединят, тогава „може да стане много бързо“.

Теоретично няма никакви препятствия за разширяването на НАТО за сметка на Швеция и Финландия. И двете държави са развити европейски демокрации с добра икономика, те няма да бъдат хрантутници в алианса. Армиите им вече са подредени по западен модел. И накрая, те нямат териториални конфликти, които автоматично издават на НАТО (ако тези държави се приемат) „билет за война“ с Русия.

Но дори и в този случай няма да „може да стане „много бързо“ - алиансът има ясна процедура за влизане, която изисква страната-членка да премине през няколко етапа на преговори. Когато същата Черна гора беше буквално въвлечена в НАТО, цялата процедура пак отне почти година и половина. И това беше само защото страните членки нямаха възражения - все пак включването на Черна гора (както и Северна Македония) не влошава отношенията с Москва, например.

Това обаче не го прави по-лесно – процесът на включване на Финландия и Швеция може да отнеме поне три години, но самото начало на тази процедура ще се превърне в сериозно предизвикателство за руско-западните преговори и самата европейска система за сигурност.

„Нашата страна счита традиционната политика на неучастие във военни съюзи, провеждана от Финландия и Швеция, като важен фактор за осигуряване на стабилност в Северна Европа“, обясни говорителят на външното министерство Мария Захарова. Тоест, преведена от дипломатически на руски, тази политика на неучастие позволява на Кремъл в своето военно планиране да разглежда Швеция и Финландия като по-неутрални държави (макар и сътрудничещи с алианса), а не съперници и да не поставя срещу тях системи за сдържане и възпиране.

Сега Москва ще трябва ли да преразгледа военното си планиране? Всичко зависи от Хелзинки и Стокхолм. И настроението в тези столици е различно.

Така финландските власти вече заявиха, че сами ще вземат решението за присъединяване към алианса – без каквито и да било консултации с Русия. „Нашата свобода за движение и свобода на избор включва и избора на военен съюз и молба за членство в НАТО, ако решим да го направим“, каза президентът Саули Ниинисте.

„Трябва да подкрепим тази свобода на избор и да я поддържаме като реалност“, уверява премиерът Санна Марин. Тук обаче говорим за свободата на избор, която финландците отстояват. Властите на тази страна не искат да се присъединят към НАТО.

„Финландия не обсъжда въпроса за членството в НАТО, и Финландия няма такива планове. Нашата политика за сигурност остава непроменена“, каза външният министър Пеко Хаависто. Населението също не иска това. При това през 2021 г. Общо само 24% от финландците са за присъединяване към НАТО, с 4% повече, отколкото през 2020 г.

Да, но у Запада вече имаше пример за включването на държава в НАТО, по-голямата част от чието население беше против, тоест Черна гора.

Финландия обаче все още не се управлява от местен мафиотски бос, който може да игнорира мнението на хората. Освен това финландците разбират уникалността на своето географско положение. Те осъзнават, че колкото по-добри са отношенията им с Русия, толкова по-високо е мястото на страната в западната класация. Като се започне най-малкото от факта, че може да печели (в политически и икономически план), като предоставя платформи за руско-западни преговори.

С Швеция е по-трудно, защото там има повече ентусиазъм. От една страна, Стокхолм едва ли ще предприеме сериозни стъпки откъснато от Хелзинки. Страните имат най-тясно военно и политическо сътрудничество - дори имаше случаи, когато министър-председателят на Финландия Санна Марин също представляваше Швеция на заседание на Европейския съвет (тъй като майката на министър-председателя на Швеция почина и той трябваше да присъства погребението). Да, и управляващата Социалдемократическа партия в Швеция е против влизането в алианса. „В момента в Европа не е спокойно. И ние не искаме да стане още по-неспокойно “, каза шведският външен министър Ан Линде.

От друга страна обаче, мнозинството от депутатите в шведския парламент са за членство в НАТО (управляващата партия има 100 места от 349 – специфика на шведската демокрация). Що се отнася до обикновените шведи, 46% искат страната им да се присъедини към алианса (3% повече, отколкото през 2020 г.). Само 34% при това са против.

Сега в шведската преса се водят активни дискусии за възможното начало на процеса на влизане. Противниците казват, че страната вече е тясно интегрирана със страните от НАТО. Защитниците на присъединяването твърдят, че тясната интеграция не е достатъчна и че заплахите за сигурността на Швеция от Русия са се увеличили рязко. И многобройни приказки, тиражирани от западните медии относно руската агресивност, намират плодородна почва в Швеция.

И така, в отговор на „военната дейност в Балтийско море“ шведите изпратиха допълнителен военен контингент на остров Готланд. Сякаш Москва ги заплашва! Сякаш Москва заплашва някого в Балтийско море, където се намират или страни от НАТО (балтийските държави), или държави, с които Москва няма проблеми (Финландия и Швеция).

Но не, шведското министерство на отбраната не се оставя да бъде заблудено! „Ясно е, че има риск. Не може да се изключи атака срещу Швеция... Важно е да покажем, че не сме наивни. Швеция не трябва да бъде изненадана, ако нещо се случи. Важно е да изпратим сигнал, че приемаме ситуацията сериозно “, казва министърът на отбраната на тази страна Питър Хултквист.

Така ръководството на страните-членки на НАТО и лично г-н Столтенберг имат възможността наистина да вкарат Швеция в алианса – всичко, което трябва да направите, е да включите на максимум тласъка на русофобската пропаганда и да изчакате смяната на властта в Швеция. Но ако този план проработи, тогава ще бъде обидно не за Столтенберг, а за шведите – заради последствията от влизането им в НАТО.

Превод: ЕС