/Поглед.инфо/ Швеция заяви, че би предпочела военното сътрудничество със съседна Финландия пред членството в НАТО. Между двете страни отдавна съществува де факто отбранителен съюз. Въпреки това, в ситуация, в която балансът на силите в Европа бързо се променя, финландците и шведите могат да узаконят своя съюз, като същевременно останат извън НАТО. Трябва ли Русия да се страхува от появата на финландско-шведски боен блок близо до своите граници?

В сряда шведското правителство публикува външнополитическа декларация за 2022 г. В документа се посочва, че страната не планира да кандидатства в НАТО. „Шведската политика за сигурност остава непроменена. Свободата от военни съюзи ни служи добре и допринася за стабилността и сигурността в Северна Европа“, смята шведският външен министър Ан Линде, която представи декларацията в парламента.

В спор с министъра влязоха опозиционери, според които влизането в НАТО ще засили позициите на кралството. „Мисля, че би било лошо за сигурността на Швеция. Би било безотговорно да променяме нашата политика за сигурност точно сега, ние осигуряваме стабилност и предсказуемост”, отвърна Линде.

Освен това опозиционерите от Умерената коалиционна партия, фракцията на Шведските демократи, Партията на центъра и фракцията на либералите поискаха в Украйна да бъде изпратена военна техника, от която самата шведска армия не се нуждае. Линде възрази, че е възможно да се помогне не само с оръжие, но и с пари, което Стокхолм и прави. Според нея властите годишно отпускат около 27 милиона долара на Киев.

Интересното е, че в своята доктрина Стокхолм се въздържа от критични оценки на действията на Северноатлантическия алианс, но набляга на правото на избор на „собствена политика за сигурност“. „Нашата отбранителна политика се основава на два стълба: укрепване на националните способности и задълбочаване на международните отбранителни съюзи. В това отношение ние заемаме уникална позиция в сътрудничество с Финландия“, се казва в документа.

Както знаете, Финландия е една от малкото европейски държави, които, подобно на Швеция, спазват принципите на неутралитет. Двете съседни държави многократно заявяват, че не искат да бъдат в НАТО, въпреки че самият Алианс ги очаква, може да се каже, с отворени обятия. Вярно е, че финландското правителство, както и шведското, наскоро напомни, че си запазва правото да се присъедини към Алианса, ако желае.

Нежеланието на шведите да се присъединят към НАТО контрастира с желанието им да си сътрудничат още по-тясно във военната сфера с финландците. Както припомня журналистът Александър Носович, де факто военен съюз между Швеция и Финландия вече съществува. „Те са обединени не само от своя неутрален статут, но и от историческото им минало – преди да се присъедини към Руската империя, Финландия е била шведска провинция в продължение на много векове. И двете постигат значителен напредък в икономическото развитие, подкрепено от общия им неутралитет във външната политика. Швеция е неутрална в продължение на 200 години, след Наполеоновите войни, и Финландия след Втората световна война”, напомня събеседникът. „В резултат на залагането на неутралитета и двете страни бяха включени в списъка на най-развитите не само в своя регион, но и в целия свят. На фона на настоящата криза, възникнала около Украйна, шведите са особено доволни да „покажат лицето на продукта“ на своите избиратели и международни партньори, тоест да демонстрират предимствата на неутралния статут“, смята Носович.

Но експертът не изключва, че бързите промени в политическия пейзаж на Европа ще доведат до това, че Швеция и Финландия ще се съгласят с официалното сключване на военен съюз.

„Това е формалност, която ще им помогне да се обединят въз основа на тактически съображения. В този случай за шведите би било много по-лесно да продадат повече оръжия на финландците, за да развият военно-промишления си комплекс. Що се отнася до всяка страна със собствен военно-промишлен комплекс, за Швеция има фундаментален въпрос – как да търси пазари в чужбина. Ето защо кралството не желае Финландия да се присъедини към НАТО, което Брюксел и Вашингтон активно искат от Хелзинки през последните няколко години. Ако Финландия влезе в Алианса, тя ще трябва, подобно на страните от съседните балтийски държави, да купува оръжия от съюзниците си в блока, предимно от американците“, обясни политологът.

„Идеята за финландско-шведски отбранителен или настъпателен, в зависимост от ситуацията, съюз се появява за първи път в края на 20-те години на миналия век. Стокхолм го обмисля дълго време, но в крайна сметка решава да се откаже, защото смята, че в случай на конфликт със СССР Финландия няма да може да устои на източната си съседка”, коментира Николай Межевич, президент на Руската асоциация за балтийски изследвания.

Под една или друга форма военната координация между двете страни - особено техните военноморски сили в Балтийско море - продължава и след Втората световна война, припомня той. „И сега чуваме ехото на тези стари идеи“, добавя източникът. „Засега обаче това е само изявление за потенциални намерения и това е всичко“, добавя Межевич. “Но и двете страни вече активно си сътрудничат с НАТО. Финландия, подобно на Швеция, няма да се присъедини към Алианса, въпреки че си запазва възможността да промени решението си по всяко време. Но в този случай, между другото, си запазваме правото да реагираме адекватно на това по цялата дължина на руско-финландската граница, която е 1500 километра”, припомня експертът.

„Швеция произвежда оръжия - изтребители, кораби, противокорабни ракети. Така че в този смисъл сътрудничеството с Финландия би било много благоприятно за нея”, смята докторът на военните науки Константин Сивков. “Освен това имат обща граница, сходни са по отношение на климатичните условия. Но все още не е необходимо да се говори за отбранителен съюз“, добави експертът.

„И двете страни участват по един или друг начин в програмите на НАТО, въпреки че не планират да кандидатстват за членство. Ръководството на НАТО от своя страна влияе върху общественото мнение на местното население, плашейки го с „руската заплаха“, добавя Игор Коротченко, главен редактор на списание „Национална отбрана“. В това отношение публикуваната от шведските власти декларация е положителен сигнал, тъй като потвърждава политиката на неутралитет. „И каква разлика има за нас дали финландците и шведите създават отбранителен съюз? Ако искат, да се слеят в една държава. Основното за нас е те да не влязат в НАТО”, заключва специалистът.

Междувременно руските дипломати са притеснени от връзката на Швеция и Финландия с НАТО. Така коментира Константин Гаврилов, ръководител на нашата делегация на преговорите във Виена по въпросите на военната сигурност и контрола върху въоръженията. „Напоследък наблюдаваме тревожни тенденции в привличането на неутрални държави в орбитата на Северноатлантическия алианс. Съвместните учения остават една от основните форми на тяхното сътрудничество“, припомня той.

Гаврилов припомни, че в маневри на НАТО “Арктическо предизвикателство” редовно участват десетки самолети както от страни членки на Алианса, така и от неутрални държави. В този случай се използват бази например на шведска и финландска територия, а самите маневри, според дипломата, имат явно настъпателен характер. Миналата година блокът проведе мащабно учение “Защитник на Европа”, свързвайки към него войските на извънблоковите Швеция, Финландия и Австрия. „В хода на мащабни маневри значителни контингенти от войски бяха преместени край руските граници. Ние следим това”, предупреди Гаврилов.

Превод: В. Сергеев