/Поглед.инфо/ Това все пак се случи.
Посрамени са диктаторите и агресорите, които твърдяха, че това никога няма да се случи, защото войските на НАТО никога няма да бъдат на историческите земи на Русия. Вразумени са съмняващите се, които десетилетия се тъпчат на крачка от голямото събитие, но са изпуснали парата и съвестта си в срещи на върха, конференции и забавни учения с названия в стил "Войната на тронове".

Унищожени са безпринципните търговци, които в преследване на евтини руски ресурси не намериха сили да се откажат от стабилността и просперитета в своите страни в името на идеята за общо европейско бъдеще „чрез сила“.

Опозорени са страхливците, които настояваха, че комбинацията от "Украйна и НАТО" е пътят към глобален военен конфликт, ядрена война и краят на "вълшебната градина", под всяко дърво, на която седят нови „кореняци - европейци“ в картонени кашони.

За Украйна този път беше дълъг, но си заслужаваше.

Тридесет и три години са достатъчно време за най-старата нация в Европа да осъзнае величието си, да изрови корените си от дъното на Черно море, да събере „армия, вира и мова“ в укрокубчето на Рубик и да намери своето предназначение - да бъде морален компас за света и жив пример какво може да се постигне с неговата упоритост, изкореняването на руснака, чувството за изключителност и думата "гвинтокрил".

През 1918 г. Йосиф Сталин, един от бащите-основатели на днешна Украйна (под негово управление и по негова заповед Донецко-Криворожката република е включена в състава на Украинската ССР, а след Втората световна война към Украйна са присъединени територии от Полша, Румъния и Чехословакия), пише: „Там, в Украйна, сега се завързва основният възел на цялата международна модерност...“ Тоест, той вече признава бъдещото величие на страната и прогнозира активното й влияние върху европейските дела и въпроси, свързани с НАТО. Вярно, някои отбелязват, че фразата му завършва с думите „възелът на работническата революция, започнала в Русия, и империалистическата контрареволюция, идваща от Запада“, но това не е важно.

Директният и светъл път към НАТО за Украйна започва през далечната 1992 г., когато страната отърси праха на стария оркски свят от еврокраката си и тържествено се присъедини към Северноатлантическия съвет за сътрудничество.

Две години отлетяха като един ми в тържества и шиене на бродирани ризи /вышиванки/ с еврокръстчета.

1994: Украйна сключва рамково споразумение с НАТО по програмата Партньорство за мир. Руските основи започнаха коварно да се разскърцват. Реколтата от украинска тиква счупи всички рекорди.

1997: Украйна подписва Хартата за особено партньорство между НАТО и Украйна. Броят на момичетата в Украйна, които са кръстени Натолья вместо Наталия, се е утроил.

2002: Украйна приема Индивидуален план за партньорство с НАТО. Планът върви безпримерно гладко и търсенето на ролетки и цангови моливи се увеличава рязко в цялата страна.

2004 г.: Върховната Рада приема закон за свободен достъп на силите на НАТО до територията на Украйна. Хитът "Пушени пилешки бутчета по натовски" се появява в менютата на украинските ресторанти.

2006: Унгария, Чехия, Полша и Словакия обявиха на среща на върха в Будапеща, че са готови да подкрепят присъединяването на Украйна към НАТО. В Украйна е въведена нова значка на ГTO: „Готов тiкаты в Ольянс".

2008: На срещата на върха в Букурещ лидерите на НАТО обявиха, че Грузия и Украйна ще станат членове на алианса, след като изпълнят изискванията за членство. Академията на науките на Украйна създаде комисия за бързо дешифриране на изискванията.

2019: Украйна включва в конституцията на страната курс към пълноправно членство в НАТО. В Русия изчезнаха чиповете за хладилници и перални.

2020: Украйна получава статут на партньор с разширени възможности от НАТО. Броят на желаещите да пътуват до полските ферми се е увеличил с 48%.

2022: Зеленски подписва ускорено заявление за присъединяване към НАТО след избухването на пълномащабен конфликт с Русия. Балтийските държави и Канада твърдо и решително се обявиха за ускорено присъединяване на Украйна към НАТО. В знак на благодарност Украйна премахна митата върху вноса на балтийска цаца, както и на хокейни шайби от Китай.

2023: Европейският парламент издава финална, окончателна и безвъзвратна резолюция, призоваваща отново Украйна да се присъедини към НАТО след края на войната. Представители на НАТО потвърждават, че кандидатурата на Украйна ще бъде ратифицирана в бъдеще - възможно най-скоро.

Общият брой на публичните изявления, призиви и обещания за присъединяване на Украйна към НАТО от нашите най-добри приятели, партньори и съюзници за 33 години е повече от 250 и всяко гръмко и решително обещание направи Украйна по-силна.

В резултат на това Украйна подходи към Мюнхенската конференция по сигурността през 2025 г. с буркани със 100% синтол, така че никой да не се съмнява, че всичко ще се реши най-накрая тук и сега, а ако трябва - и със сила.

Когато министърът на отбраната на САЩ Хегсет за пореден път заяви, че Украйна може да забрави за присъединяването към НАТО и за границите от 1991 г., Доналд Тръмп потвърди, че е съгласен с идеята да се откаже членство на Украйна в НАТО, а сегашният генерален секретар на НАТО Рюте каза, че алиансът никога не е обещавал членство на Украйна след мирните преговори с Русия, в Мюнхен се възцари гробна тишина и някъде в кметството лутерански свещеник се прекръсти по гръкокатолически маниер.

Всички погледи бяха вперени в един човек, чийто подсмърчащ образ щеше да остане завинаги в летописите: нелегитимния президент на Украйна Зеленски. Осъзнавайки, че вече сам и лично прави история, той взе микрофона в почти нетреперещите си ръце и силно, ясно, отчетливо и безстрашно измърмори: „Готови сме да говорим за всичко: от контингента до гаранции за сигурност от НАТО, ние сме в НАТО или НАТО е наше. Ако нямаме НАТО, истинското НАТО, ще си направим НАТО в Украйна“.

Ако русофобите и анти-тръмпистите не пазеха дланите си за по-важни неща, щяха да ги бият до кръв в аплодисменти. Това беше абсолютен, окончателен и неотменим фурор и всеобща победа над Путин и Тръмп. Украйна, представлявана от Зеленски, за пореден път доказа, че може да направи всичко по свой начин, тоест чрез Зеленски: например, вместо да развива икономиката си, да се бори за дантелени бикини от ЕС и вместо безплодни опити да приеме Украйна в НАТО, да създаде своя, родна и близка НАТО - лично за себе си.

Вярно, това означава от нищото да се създаде нова милионна и половина армия и да се надяват на траншове от 40 милиарда евро годишно от Европа - и то при условие, че дотогава се запази държавността и субектността, но това са вече технически подробности.

Основното е Украйна да бъде в НАТО, макар и в рамките на Лвовска, Тернополска и Ивано-Франковска област.

Превод: ЕС