/Поглед.инфо/ Миналата седмица западните лидери отново се опитаха да изиграят отдавна „битата“ карта на така нареченото използване на химическо оръжие от сирийската армия в Сирийската арабска република. Какво е интересно тук: всичко е същото, дори актьорите са едни и същи, дори Тереза Мей, която напуска поста си, успя да се изкаже, представителите на Държавния департамент. Новината е, че дори след като информацията бе озвучена, тя бе разобличена от тяхната собствена джобна структура, която се нарича „Сирийска обсерватория за правата на човека”.
Какво е това, позволете ми да ви напомня: това е един човек, сириец, който живее в Лондон, не е бил в Сирия в продължение на хиляда години - но според позвъняванията на активистите, от интернет, от „Туитър” и „Фейсбук” той събира информация за текущите събития. И доскоро той подава информация строго по антисирийски начин - той говори за „възможното“ използване на химическо оръжие. И сега дори този „обсерваторец”, абсолютно прозападен човек, казва, че се е случила абсолютно различна история.
Водела се е размяна на артилерийски удари между бунтовниците и сирийската армия. В хода на тази размяна на удари е „покрита” една от артилерийските установки на терористите, те са закарани в някакво лечебно заведение, а преди това те са се надишали с прах. Всичко се е случило като в брадатия виц: „това, което с вас сме смятали за оргазъм, всъщност се е оказало пристъп на астма”. Същото се е случило и с тези бойци - единият е имал астма, която са се опитали да ни я пробутат за „употреба на химическо оръжие”. Щеше да е смешно, ако не бе толкова тъжно.
Но този сценарий вече се провали и преди. Самата провокация изглежда много мътно - защо Дамаск, който се бори за тези територии, за тяхното освобождение, трябва да „обгазява“ своето население с химически оръжия? Защо екстремистите се опитват да повторят това, което не успяха и първия път?
Нападения на сирийска територия, военен натиск, икономически натиск, дипломатически - след всяка провокация с предполагаемо използване на химическо оръжие, всичко това беше правено. Затова Западът постига своите определени цели - може би не всички и не винаги. Следователно, поредното изиграване на този стар сценарий ни казва, че Западът не иска - и не може да приеме победата на сирийската държавност, опазването на Сирия като мощна държава. Това означава, че ще се използват различни методи за отслабване на Сирия, включително и такива, които вече са били прилагани многократно.
Превод: В.Сергеев