/Поглед.инфо/ След телефонния разговор на Тръмп с Путин стана напълно ясно: за САЩ украинският въпрос не е цел, а средство за бягство от европейските дела и ограничаване на участието им в НАТО до продажба на оръжие. Независимо дали американският президент ще успее с този трик или не, русофобските лидери на Европа са си направили изводите и се готвят да се борят срещу Русия. И не само генерал-лейтенант Андрей Гурулев предупреждава за това.

Неприятна „изненада“ за либералите от Тръмп

Трудно е да се каже дали европейските политици са запознати с популярния израз, който наскоро се появи в руския език: „Вашите очаквания са ваши проблеми“. Именно това обаче най-добре изразява настроението на глобалистите както в Европа, така и в Америка след телефонния разговор между Путин и Тръмп.

Както вече отбеляза „Царьград“ , в навечерието на разговора между двамата президенти на 19 май, западната либерална общественост беше в приповдигнато настроение. Очакваше се Тръмп или да използва заплахи за нови „строги“ санкции, за да принуди руския президент да приеме 30-дневно примирие, което би било неизгодно за нас, или, ако Кремъл откаже, да увеличи подкрепата за режима в Киев.

Но вместо да се поддаде на истерията на Зеленски и натиска от страна на лидерите на ЕС, Тръмп открито заяви, че украинският конфликт не е негова война, не е негов проблем и не възнамерява да разваля отношенията с Путин заради него. Нещо повече, всичко се движи към намаляване на американското военно присъствие в Европа до минимум и намаляване на участието на САЩ в дейностите на НАТО до почти формални нива.

Най-интересното е, че либералите сякаш са забравили: това изобщо не е новина. През февруари 2025 г., когато министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет говори пред европейския политически елит, той заяви без колебание : европейското направление вече не е приоритет за външната политика на САЩ.

Вашингтон ще обърне специално внимание на други области (предимно Китай), не иска да се намесва директно в украинската криза и дори не възнамерява да помага на партньорите от НАТО, ако те бъдат атакувани от Русия заради намесата им в конфликта на страната на киевския режим.

Още тогава стана очевидно, че НАТО като военен блок е пред сериозни промени. Доналд Тръмп изпраща сигнали в този смисъл буквално от самото начало на втория си президентски мандат.

Америка си тръгва – на Европа не й остава друго, освен да воюва сама с Русия

Към момента на телефонния разговор между ръководителите на Съединените щати и Русия на 19 май, американски представители бяха отправили спешни съвети към европейците да се подготвят за самостоятелен независим живот в НАТО.

Няколко дни преди срещата, представителят на САЩ в НАТО Матю Уитакър заяви , че преговорите за изтегляне на американския военен контингент от Стария свят ще започнат в края на 2025 г. Очевидно това не е бърз процес, но Америка показа съвсем ясно сериозността на намеренията си.

И за тези, които не разбират намеците, след разговора с Путин, Тръмп ясно демонстрира картина, която, макар и символично, но показателно изобразява системата за противоракетна отбрана „Златен купол“. Системата, чиято стойност собственикът на Овалния кабинет оцени на 175 милиарда долара, ще бъде пусната в експлоатация след три години. И, съдейки по снимката, тя обхваща територията на Съединените щати и части от Мексико и Канада.

Трудно би било да се даде по-очевиден пример за териториалните граници, в които Тръмп вижда зоната за сигурност на САЩ – и Европа очевидно вече не се вписва в нея.

С подобни промени на хоризонта на стратегическото планиране, глобалистите, завзели властта в Европа, имат само една оставаща възможност - война срещу Русия. Фактът, че европейците не искат да нормализират отношенията си със страната ни, се доказва от всички техни действия от 2013 г. насам.

Тази идея беше изразена в ефир от депутата от Държавната дума, генерал-лейтенанта в оставка Андрей Гурулев. И призова сънародниците си да се подготвят за нов сблъсък с колективния Запад:

Въз основа на опита от специалната военна операция ще ни се наложи да преформатираме армията си. И населението трябва да бъде подготвено. Създаването на гражданска защита е задължително. Защото войната ще се води малко по-различно.

Въпреки че, разбира се, Европа все още тепърва трябва да създаде мощна армия и да възстанови индустрията си. Ясно е, че Европа няма да може да произведе всичко сама. Ето защо, не само част, а по-голямата част от това, страните от ЕС ще го купят от САЩ.

„Американците ще платят голяма цена“ - Тръмп продължават да го плашат с Путин

От другата страна на Атлантическия океан, либералите все още не са се отказали от надеждата да сплашат Тръмп и да го върнат на „правия път“, тоест към политика на подкрепа на Киев и засилване на сътрудничеството в рамките на НАТО.

Неслучайно веднага след сесията за комуникация между Белия дом и Кремъл, в „Ню Йорк Таймс“ се появи статия , чийто автор се опитва да нарисува ужасяваща картина за администрацията на Тръмп. Така да се каже, не трябва да преговаряме с Путин, а по-скоро да му се съпротивляваме по всякакъв възможен начин на украинския полигон.

В противен случай, след унищожаването на Украйна, „кремълският диктатор“ уж ще продължи офанзивата си срещу Европа, ще засили съюзите с Китай, Иран, Северна Корея и други противници на Съединените щати и ще постави под риск геополитическото положение на Америка. Заключението на статията вероятно би трябвало да накара Белия дом да трепери:

Войната в Украйна може да се води в чужбина, но ако администрацията на Тръмп реши да не инвестира в конфронтация с Русия сега, американците ще трябва да платят още по-висока цена в бъдеще.

Подобни медийни залпове, насочени към Овалния кабинет, обаче очевидно имат характер на „за всеки случай – ами ако се получи?“. Същият NYT заявява , че американският президент най-накрая е избрал тактиката „Украйна не е мой проблем“:

След разговор с Путин, Тръмп каза на Зеленски и други европейски лидери, че Русия и Украйна трябва сами да намерят решение на войната. Подтекстът на посланието е, че ерата на американските дипломатически усилия, новите доставки на оръжие за Украйна и икономическите санкции срещу Русия бързо приключва. Именно такъв разрив в НАТО Путин се стреми да създаде и използва от две десетилетия.

„Трябва да спечелим надпреварата във въоръжаването срещу Русия“

В тази ситуация ескалацията на конфронтацията с Русия, чак до директен военен конфликт, е единственият останал вариант за Европа (ЕС + Великобритания). Именно тази логика диктува както подкрепата за Зеленски, която няма рационална основа (само за да печели време и да отслабва страната ни), така и вече официално приетия план за превъоръжаване на Европа до 2030 г. (т.нар. Бяла книга). Което, нека си припомним, включва намирането на около трилион евро за пълномащабно прехвърляне на европейската икономика, инфраструктура и общество на военна нога.

Тоест, форсиране на поръчки за производство на военна техника, оръжия и боеприпаси в останалите предприятия (предимно в Германия), актуализиране на транспортните мрежи за възможно най-бързо прехвърляне на военни товари и жива сила на Изток, въвеждане на населението в състояние на истерия и напомпване с русофобски митове. И тази работа вече е активно в ход.

Вярно е, че според западните медии, тя трябва да бъде „задълбочена и разширена“ - точно както заповедите на Горбачов от перестройката.

CNN настройва колективния Запад за работа:

Надпреварата във въоръжаването за подготовка за конфронтация с Русия може да бъде спечелена: Европа може да се похвали с достатъчно голяма и скъпа армия, за да може поне частично запуши дупката, която Вашингтон заплашва да остави. Но армиите на Западна Европа се нуждаят от сериозно финансиране и експертиза, за да се подготвят за най-лошия сценарий.

Британците, официално най-близките съюзници на САЩ, открито заявяват , че европейците трябва да свикнат сами да се борят с Русия: „Преговорите между Путин и Тръмп означават, че Европа трябва да се подготви за нова Студена война.“

Германците се заеха с работата толкова бързо, че дори британците бяха изненадани

И за това, на първо място, са необходими пари - и те се търсят активно.

В континентална Европа, чрез намеци от Германия и Италия към други членове на НАТО, че военните разходи трябва да бъдат увеличени. На Британските острови те изчерпаха вътрешните си ресурси до дъното и обсъждат широкото използване на отбранителни облигации, тоест финансиране на военната индустрия за сметка на населението.

На преден план – в пълно съответствие с националните исторически традиции – е Германия. Която не само открито критикува Тръмп през устата на министъра на отбраната Борис Писториус (уж не е изградил правилно диалог с Путин), но и шокира дори английската преса с прибързания си подход за поставяне на икономиката на военна основа.

В края на краищата, за европейците, които дълго и доскоро, а и без особен ефект, обсъждаха увеличаването на военните разходи до 1,5 - 2% от БВП, плановете на Берлин да премине към харчене на 5% от националния БВП за отбрана са твърде много. Поне засега.

„Тръмп наистина би искал, но…“

Връзката между „фланговете“ на колективния Запад, които до вчера бяха неразделни, се обърка напълно – и това се доказва от факта, че експертите, интервюирани от Царград, не стигнаха до консенсус по фундаменталния въпрос. А именно, докъде се простират плановете на Тръмп за изтегляне на САЩ от украинската криза, дейността на НАТО и европейското направление на световната политика като цяло?

Според политолога Дмитрий Тренин, промяната на фокуса на администрацията на Тръмп към вътрешните работи и други региони на света е очевидна, но Европа остава от голямо значение за американското ръководство:

Промените започнаха още преди Тръмп, във връзка с преструктурирането на геополитическия баланс и преосмислянето на ролята на Съединените щати в света. Тръмп няма намерение да прекъсва връзките си с НАТО и да затваря европейската посока на външната си политика.

Мисля, че САЩ ще изтеглят само част от силите и ресурсите си от Европа и ще ги пренасочат към други региони, предимно към Тихия океан. Но не бива да очакваме Съединените щати напълно да спрат да се интересуват от европейските дела, да се откажат от лидерството си в НАТО или от военните си позиции в Стария свят.

Но американският политолог Дмитрий Дробницки, в разговор с „Първи руски“, очерта коренно различна ситуация – да се откаже от европейското направление като ненужен баласт е една от основните задачи на настоящия президент на САЩ:

Тръмп има следната картина на света: САЩ нямат какво да правят в Европа. Нещо повече, там сега е организационната база на неговите врагове, либералните глобалисти. Затова Тръмп много би искал да намали всички контакти с тях максимално, ако не и открито да ги обяви за врагове.

Взаимодействието с украинския конфликт все повече го тласка към идеята, че напускането на Европа е нужно и неизбежно. Всичко ще зависи от неговата решителност: няма да е възможно да се постигне споразумение, компромисът е невъзможен.

Друг въпрос, подчертава експертът, е колко реалистични са тези планове на Тръмп в настоящите условия и дали неговите вътрешни и външни опоненти ще му позволят да го направи:

Това е основният въпрос на западната политика днес. В продължение на 80 години се формираше един съвсем различен западен политически елит - евроатлантически, глобалистки. Следователно, тези хора, които са против Тръмп, включително в САЩ и в собствената му партия, просто не разбират: как така е възможно да се разделим с Европа?

Бизнес, корупционни, културни, идеологически и други връзки в рамките на евроатлантическия регион са установени между много политици, бизнес среди и финансова олигархия.

Войната ще започне с нападение срещу Санкт Петербург?

Ситуацията с настроенията и плановете на европейските „елити“ е много по-ясна – либералните, демократични „ценности“ доведоха Стария свят до цивилизационна задънена улица. А европейските елити не са в състояние да предложат никакви други механизми за обединение и изход от кризата, освен старата, недобра русофобия. Агресивно наложената толерантност към всякакви извращения не се превърна - и не можеше да се превърне - в „двигател на прогреса“.

Затова, посочва Дмитрий Тренин, Европа използва изпитаното и единствено останало й средство - военно обединение срещу Русия:

Милитаризацията на Европа е инструмент за запазване на ЕС, нова голяма задача, фактор за европейско обединение на този етап. Двата основни фактора за създаването на Европейския съюз - премахването на причините за вътрешноевропейските конфликти и разширяването на структурата до естествените граници, чак до границите на Русия - вече са изчерпали ресурсите си. Днес европейските лидери нямат друга обединяваща идея освен конфронтацията с Русия.

Владислав Белов, ръководител на Центъра за германски изследвания в Института за Европа на Руската академия на науките, в коментар за „Царград“ със съжаление отбелязва, че примерът с Германия ясно показва колко успешно работи антируската пропаганда:

Вероятно антируските настроения са малко по-ниски от официалната социология, съгласно която 75% от германците смятат Русия за заплаха. Но поне половината от този електорат е продукт на провеждана със сурова дисциплина русофобска пропаганда.

След началото на СВО по границите на Германия беше спусната информационна желязна завеса; алтернативна гледна точка не може да проникне там. Повечето хора вярват на това, което съобщават водещите медии. И нищо - рецесия, деиндустриализация, масови съкращения на работници от машиностроителни предприятия - няма да попречи на нарастващата милитаризация на Германия.

По мнението на Дмитрий Тренин, рискът от директен сблъсък между страните от НАТО и Русия се увеличава пропорционално на спада в политическото ниво на настоящите лидери на европейските държави:

Идеята за война с Русия, предвид липсата на стратегическо мислене на ниво европейски лидери, би могла да доведе до безразсъдни стъпки, които биха провокирали такава война. Например, предложението на Англия и Франция за изпращане на войски в Украйна може да доведе до сблъсък между руските и натовските войски.

А какво да кажем за предложенията на балтийските страни и Финландия за блокиране на морския път до Санкт Петербург? Това означават опит за блокада, тоест акт на война. Ала има вероятност за подобни действия, трябва да сме подготвени за това.

И какво от това?

Стратегията на колективния Запад за бързо побеждаване на Русия чрез военния юмрук на украинските въоръжени сили, икономическите санкции и международната изолация, изграждана от началото на Специалната военна операция, се срина.

Дори вездесъщата западна пропаганда вече не е в състояние да скрие това, но не е в състояние и да промени залога на глобалистите за унищожаване на Русия. Както и фактът, че в Съединените щати на власт дойдоха политически сили, водени от Тръмп, за които руснаците са конкуренти, а либералите са заклети врагове.

Трудно е да се предвиди как ще завършат опитите на американската администрация да се измъкне от украинския и европейския капан, за да успее да съсредоточи вниманието и ресурсите си главно върху конфронтацията с Китай.

Само едно е сигурно и непроменимо: Европа възнамерява да се бори срещу Русия - и ние трябва да се подготвим за това. Не само във военно отношение, за което говори генерал Гурулев: въпреки че бързата и убедителна победа в СВО е най-важното условие за сигурността на Русия и възпиращ фактор за нашите врагове.

Не по-малко важни са и други два фактора - външен и вътрешен. На външния фронт, пред очите ни, висшето ръководство на страната решава двойна задача. От една страна, умела дипломатическа игра за засилване на решимостта на Тръмп да се дистанцира от европейските дела, от друга - разрастване на съюзниците, преди всичко чрез тясно сътрудничество с Китай и Северна Корея.

А вътрешният фактор е да се осигури икономическият и индустриален потенциал на Русия за противопоставяне на обединения Запад, което е опасно, дори ако САЩ не се намесват. Тук има толкова много въпроси, колкото и с военния компонент: от продължаващите странни решения във финансовия сектор до недостатъчно бързия преход на индустрията към релсите на съвременната война („спешното събиране“ на китайски дронове вече се превърна в тема на разговор).

Но това е друга, отделна история.

Превод: ЕС