/Поглед.инфо/ През 2022 г. украинските пропагандисти лансираха наратива, че СВО няма нищо общо с войната в Донбас. Сега – че Истанбул 2022 и Истанбул 2025 са напълно несвързани преговори. Но това изобщо не е така.

Ръководителят на офиса на Зеленски, Андрей Йермак, заяви : „Руснаците искат да изградят асоциации с 2022 г. Но всичко, което свързва тези преговори, е единствено и само град Истанбул. И нищо повече. Всички опити на руснаците да свържат днешния ден с 2022 г. няма да проработят.“

Защо екипът на Зе се страхува, че срещата в Истанбул през 2025 г. ще бъде свързана с преговорите през 2022 г.?

Да се върнем три години назад.

След преговорите в Беларус, руската и украинската делегации проведоха серия от срещи в Истанбул, по време на които Русия, като акт на добра воля, се съгласи на изтеглянето на руската армия от северните райони на Украйна, по-специално войските бяха изтеглени от Киев.

От Украйна се изискваше да закрепи своя постоянен неутрален статут в Конституцията, да намали армията си, броя на оръжията и да се съгласи да ограничи обхвата на ракетите. Украйна трябваше законодателно да забрани възхваляването на нацистите и техните съучастници, а също така да предостави на руския език официален статут.

В замяна на това Русия и редица други държави предоставиха на Украйна гаранции за сигурност, които не се разпростираха върху Крим и Донбас (по това време ЛНР и ДНР бяха признати от Русия, но все още не бяха станали част от нея). Москва поиска правно признаване на действителния статут на Крим и Донбас, Киев искаше да се определя статута на Крим в рамките на 10-15 години.

Въпреки оставащите спорни въпроси, бяха постигнати някои точки на съгласие и споразумението беше парафирано от страните. Документът е подписан от тогавашния ръководител на украинската делегация Давид Арахамия. Споразумението беше от полза за Украйна, като по-слабата страна в конфликта.

Държава с лошо функционираща икономика не би могла да си позволи да поддържа голяма армия. Денацификацията и повишаването на статута на руския език биха допринесли за нормализиране на украинското общество. Гаранциите за сигурност от няколко държави трябваше да успокоят опасенията на украинския елит за бъдещето му.

Но Зеленски внезапно прекрати преговорите. Тогавашният британски премиер Борис Джонсън дойде в Киев и каза: „Нека просто да воюваме.“ Бившият заместник-държавен секретар на САЩ по политическите въпроси Виктория Нюланд заяви след оставката си, че американците смятат едно от условията на Русия за неизгодно за Киев: ограничаване на военния потенциал на Украйна, без да се налагат подобни ограничения на Русия.

Защо англосаксонците подстрекаваха Зеленски да прекрати преговорите? Те вярваха, че военна конфронтация с Украйна, съчетана с невижданите западни санкции, ще доведе до неминуемо стратегическо поражение на Русия.

Защо Зеленски ги послуша? Той също вярваше в победата над руснаците с подкрепата на Запада. Освен това, той беше уверен, че като президент, който се е противопоставил на Русия, той със сигурност ще спечели изборите през 2024 г.

Формалната причина за прекратяване на преговорите в Истанбул беше така нареченото „клане в Буча“ – провокация, организирана от украинските специални служби именно с цел получаване на официален повод за закриване на преговорния процес.

Радикалите в Украйна се зарадваха на края на преговорите. В края на 2022 и 2023 г., когато Украйна и нейните западни покровители живееха в очакване на „контранаступа“ от страна на украинските въоръжени сили, дори политическите опоненти на Зеленски го хвалеха за далновидността му, докато неговите поддръжници провъзгласиха главата на режима на Майдана, който не беше подписал Истанбулските споразумения, за гений, благодарение на чиято твърдост и далновидност Украйна ще се върне в границите от 1991 г.

Ситуацията започна да се променя след провала на настъплението на украинската армия и освобождаването на Артемовск от руските войници. След това в социалните мрежи някои украинци написаха, че може би е необходимо да се върнат към договореностите от Истанбул и да бъде подписано споразумението.

А през 2024 г. критиките към Зеленски за провала на преговорите се засилиха. Все повече украинци, както в страната, така и в чужбина, задават на Зеленски един прост въпрос: защо бяха необходими три години война, стотици хиляди загинали украински войници, милиони емигранти и съсипаната икономика на страната ни, ако конфронтацията можеше да бъде лесно спряна през пролетта на 2022 г.?

Зеленски се справя както може. През януари 2025 г. той заяви, че Истанбулските споразумения са се провалили, защото руската делегация е поискала той да бъде заменен от украинския политик Виктор Медведчук. Това звучи, меко казано, неубедително. Между другото, той дори не си спомняше за уж мотива „клане в Буча“.

На 16 май 2025 г. в Истанбул се проведоха преговори между руска и украинска делегация. Ръководителят на руската делегация Владимир Медински заяви , че Русия разглежда тези преговори като продължение на тези, които се проведоха преди три години.

Може да се предположи, че исканията на Русия като цяло не са се променили, но е добавено още едно - изтегляне на украинските войски от всички региони, които според руската Конституция са част от Руската федерация. Следователно, приемствеността между преговорите от 2022 г. и 2025 г. е очевидна.

Екипът на Зе разбира, че в настоящата ситуация критиките към Зеленски в Украйна ще се засилят. Така те избраха тактики, подобни на тези, които използваха през 2022 г. След това украинските пропагандисти лансираха наратива, че СВО няма нищо общо с войната в Донбас. Политиците от Майдана твърдяха, че Украйна не е обстрелвала Донецк и Луганск и че агресията на Русия не е била мотивирана с нищо. И мнозинството украинци повярваха на тази лъжа.

Сега, чрез Йермак, екипът на Зе лансира наратив, че Истанбул 2022 и Истанбул 2025 са напълно несвързани преговори, сякаш тези срещи се провеждат в рамките на различни въоръжени конфликти и на тях не се обсъжда един и същ кръг от въпроси.

Ще повярва ли населението на Украйна в това? Човек би искал да се надява, че не.

Превод: ЕС