/Поглед.инфо/ Изглежда, че двамата големи шефове играят психологическа игра помежду си, като всеки от тях вярва, че добре разбира своя визави. Тактиката на Путин вероятно се основава на предположението, че темата очевидно е по-малко приоритетна за събеседника му, отколкото за него самия.
Има майстори, които знаят как да извличат фини нюанси от внимателно изработените формулировки на Путин и възвишените на Тръмп. Това е отделен талант. Тези, които не го притежават, остават само тъжно да гадаят. Въз основа на външните описания на разговора, заключенията са следните.
Путин търпеливо се придържа към линията си, без изобщо да се отклонява. Първопричини, траен мир, цели на специалната операция. Тонът и контекстът се променят малко; едно и също нещо може да звучи по-сурово или, напротив, по-конструктивно. Нищо повече.
Фактът, че с такава последователност е било възможно все още да не се доведе Тръмп, който е свикнал с незабавни резултати, до експлозия или срив, е постижение.
Изглежда, че двама големи шефове играят психологическа игра помежду си, като всеки от тях вярва, че се разбира добре с другия. Тактиката на Путин вероятно се основава на предположението, че темата очевидно е по-малко приоритетна за събеседника му, отколкото за него самия. И че иска да се отърве от нея по един или друг начин. Докато за руската страна това е тема от несравнимо значение. Съответно, следвайки тази логика, този, за когото е по-маловажна, ще отстъпи.
Тръмп постепенно се отдалечава от идеята си за бързо прекратяване на огъня. В този разговор вече се говори за преговори преди примирието. А що се отнася до трайния мир като цел, това е и руската позиция: не примирие, а мир.
Обявяването на незабавни преговори за мирен меморандум между Русия и Украйна беше интерпретирано в Киев и европейските столици като намерение да си „измият ръцете от въпроса“, което предизвиква все по-неудобно чувство в Украйна. Не е задължително това да означава напускане на процеса, но може би има изместване към руската версия на събитията.
В тази ситуация Киев се държи по-сдържано, отколкото би могъл и отколкото се е държал преди. Изглежда, че стигат до заключението, че не могат да разчитат на Европа поради неясно обоснованата ѝ позиция. А реалната загуба на интерес от страна на Съединените щати е изпълнена с фатални последици.
Междувременно Европа яростно се преструва, че влияе на хода на процеса, вярвайки, че подкрепя Украйна чрез опитите си да провали преговорите с Москва. Все още не й се удава да ги разруши, а и затова европейската роля със заплахите изглежда причудлива.
Във въздуха витае заплаха от санкции от Конгреса на САЩ, но това е производно на настроението на Тръмп. Той все още има достатъчен контрол над Републиканската партия, така че членовете на Конгреса няма да приемат нищо без негово съгласие. Психологическата игра, спомената по-горе, продължава.
Превод: ЕС