/Поглед.инфо/ Правителството на Армения наложи забрана за излъчване на програмите на Владимир Соловьов. Това събитие се случи на фона на изявления на парламентаристи на републиката за важността на „европейския път“ за Ереван. Освен това ръководството на страната все повече критикува интеграционните проекти с Русия, заявявайки, че те пречат на процеса на сближаване с Брюксел. Какво означава това за Ереван?

В Армения беше блокирано излъчването на авторските програми на телевизионния журналист Владимир Соловьов по канала РТР-Планета, съобщи Авет Погосян, заместник-ръководител на Министерството на високотехнологичната индустрия на републиката. По думите му това решение е взето въз основа на пети и шести член от споразумението в областта на масовите телекомуникации между двете страни.

По-специално Армения заяви, че има „постоянни нарушения“ във връзка с излъчването на програми. По-рано прессекретарят на руското МВнР Мария Захарова съобщи, че Москва и Ереван в момента активно обсъждат риска от изключване на руски канали в републиката.

Всичко това се припокрива с поредица от изявления на председателя на парламента на страната Ален Симонян, че Армения „винаги е следвала пътя“ към ЕС. Според него местното общество отдавна споделя системата от европейски ценности, европейското семейство и демокрацията. Той отбеляза, че пречка за изпълнението на тази цел е включването на Армения в друга структура, тоест в ЕАИС.

Припомняме, че по-рано Симонян каза, че в момента въпросът за членството на страната в Европейския съюз не се разглежда. „Не мисля, че нещо подобно може да се случи. Армения не е подала молба и чака да се присъедини или да стане кандидат за ЕС“, подчерта той. Председателят на парламента отбеляза още, че държавата трябва да промени много стандарти, за да не повтаря грешките на Грузия или Турция и „да не чака с години“.

Изявленията на Симонян предизвикаха голям резонанс в Русия. Така външният министър Сергей Лавров припомни, че премиерът на Армения Никол Пашинян в миналото ръководеше движение, което имаше връзки с фондацията на Сорос. Дипломатът отбеляза, че лозунгът на обединението е „Изход“, тоест отказ от участие в ОДКС и ЕАИС.

По думите му, по-рано, когато е общувал лично с Пашинян, той е имал впечатлението, че разбира ползите от съюзническите отношения с Русия и значението на евразийските институции. Сега обаче Ереван възнамерява да „разчита на Европейския съюз“, тъй като ОДКС уж „не изпълнява задълженията си“.

В същото време Лавров уточни, че тази позиция не отговаря на интересите нито на Руската федерация, нито на Армения. Освен това настоящата ситуация не допринася за стабилността в Южен Кавказ, който западните страни искат да „превърнат в зона на своето господство“. Той подчерта още, че мисията на ЕС в страната постепенно се превръща в мисия на НАТО. Дипломатът каза, че там се изпращат военни от Норвегия, Канада и САЩ.

„Съдейки по последните изявления на арменските власти, страната иска да следва пътя на Украйна, Грузия и други „успешни“ примери за европейска интеграция в постсъветското пространство. Това се казва да ходиш покрай греблото и да се чудиш защо те удря по челото“, каза политологът Владимир Корнилов.

Според него Ереван можеше да води балансирана външна политика, но след победата на Пашинян властите на страната поеха по друг път, в резултат на което републиката „плаче, боде се, но продължава да яде кактуса“. В резултат на това са възможни два варианта: или Армения, подобно на Грузия, ще бъде държана за „моркова“ на членството в ЕС, или ситуацията ще следва най-лошия сценарий – украинския.

„За Русия подобен избор на Армения носи рискове. Трябва да разберем, че политиката за създаване на огнища на нестабилност по нашите граници отдавна се използва от Запада. Въпреки това Москва трябва да продължи информационната работа в страната, да подкрепя проруските настроения, да обяснява ползите от сътрудничеството с нашата държава и да подчертава недостатъците от продължаване на сегашния път“, подчерта Корнилов.

Има сходство на сегашната арменска реторика с украинската от 2013 г. изтъква Андрей Климов, заместник-председател на комисията по международни въпроси на Съвета на федерацията. „Тогава имаше опит да се въвлекат редица държави в ЕС. Никога и никъде не доведе до нищо добро“, напомня той.

„Те искаха да въвлекат Армения в ЕС. Тя беше изправена пред избор - или да продължи интеграцията в рамките на ЕАИС, или да се придвижи към „европейския рай“. Самият Ереван реши да си сътрудничи с нас. Ако сега републиката, въпреки примера на Украйна пред очите си, иска да стъпи на същото гребло, искрено ги съжалявам“, отбелязва събеседникът.

„Сега Европейският съюз се превърна в икономически придатък на НАТО. Асоциацията е в задънена улица и се опитва да излезе от нея за сметка на други държави. Арменските граждани явно смятат, че сближаването с ЕС ще донесе много пари. Но Западът се интересува само от това да получи антируска крепост в Закавказието. Ако „русофобският вирус“ се настани в Ереван, това ще бъде от полза за онези, които искат да създадат бъркотия в региона.

И от това първи ще пострадат обикновените хора“, уточни Климов. На свой ред Станислав Ткаченко, редовен участник в излъчванията на програмите на Владимир Соловьов, професор от катедрата по европеистика във Факултета по международни отношения на Санктпетербургския държавен университет, експерт в Валдайския клуб, съобщава, че никога не е имало антиарменска реторика в ефир.

„Поканените експерти винаги дават балансиран поглед върху текущите събития. Освен това трезво говорим за грешките и на Ереван, и на Баку“, каза той. „Тази забрана логично се вписва в общата линия на затягане на диалога между двете държави. В него започват да се включват не само политици, но и представители на общественото мнение. За съжаление практиката на цензура само ще напредва с времето. Западните страни успяха да вкарат Армения в пътя, който последва Украйна“, отбелязва той.

„Правителството на Пашинян не се нуждае от свободни гласове и алтернативни мнения, които нашите медии предоставят. Америка и Европа значително повлияха на местните политически елити. Направиха ги русофоби. Редица изказвания на най-критичните депутати или министри дори биха могли да минат за реториката на кабинета на Зеленски“, посочва събеседникът.

„Въпреки това няма да е лесно да принудим арменското население да изостави руските програми и вестници. Има стотици начини за заобикаляне на информационната блокада, изкуствено създадена от правителството. Местните жители чувстват тясна връзка с Руската федерация. Мнозина имат роднини, които живеят тук, така че интересът към новините от нашата страна е огромен“, подчертава експертът.

„Въпреки това администрацията на Пашинян активно се опитва да пробута на гражданите приказка за европейски избор. Украинското ръководство успя да промени значително съзнанието на населението на страната само за десет години. Надявам се, че арменското гражданско общество ще може да отговори адекватно на възникващото предизвикателство“, обобщава Ткаченко.

Превод: В. Сергеев