/Поглед.инфо/ „Революцията на карамфилите” в Португалия – на 50 години

Правителството на Португалия, някога една от най-големите колониални сили в света, наскоро отказа да плати репарации на своите бивши африкански колонии за зверствата, извършени от португалските колониалисти от 15-ти век до средата на 70-те години на 20 век.

Както отбелязва Ройтерс, позовавайки се на португалски и африкански източници, от 15 век до средата на 19 век включително най-малко 6 милиона африканци в колониите на Португалия са били отвлечени и насилствено транспортирани от португалците в други региони, включително Бразилия за последваща продажба в робство на западноевропейски и северноамерикански компании.

За необходимостта от обезщетения за щетите на африканските и други бивши колонии на Лисабон, на 24 април т.г. заяви португалският президент Марсело Ребело де Соуса, признавайки, че неговата „страна е отговорна за престъпленията през дългата колониална ера“ и призова „сметките да бъдат платени, за да компенсира по някакъв начин хората за последствията от извършените престъпления“.

По думите на държавния глава „подготвят се няколко метода за изплащане на репарации, сред които отписване на дълговете на бившите колонии“. Това изявление беше направено на 50-ата годишнина от свалянето в Португалия на полуфашисткия колониален режим на Салазар-Каетано, който управлява страната на Пиренеите повече от 40 години, от началото на 30-те години на миналия век (1).

Португалското правителство обаче не подкрепи инициативата на президента. В съответното изявление се отбелязва, че властите на бившата метрополия и нейните бивши колонии „трябва да задълбочат взаимните отношения, зачитането на историческата истина, демокрацията“ и „по-интензивно, по-тясно да си сътрудничат на основата на помирението на братските народи“. С други думи, време е бившите колонизатори и народите, които са пострадали от тях - особено "братските" - да се помирят помежду си...

Що се отнася до компенсациите, правителството заяви, че „в момента няма програма за конкретни действия“ по този въпрос. И че „ предишните правителства на страната също следваха тази линия “. Такъв „тежък“ аргумент показва, че португалските власти изобщо не се притесняват от последствията – практически неопределени – от тяхната колониална политика в много африкански страни.

Португалия имаше обширни колонии в Африка и Азия до средата на 70-те години

Междувременно Лисабон се опитва да запази влиянието си в бившите колонии от средата на 90-те години, по-специално чрез Общността на португалоговорящите страни, създадена по инициатива на Португалия и Бразилия през 1996 г.

Почти всички бивши колонии на Лисабон участват в това обединение, с изключение на Макао в Южен Китай. Тук има режим на свободна търговия, изпълняват се двустранни и многостранни програми за околната среда, обучението на кадри, развитието на селското стопанство и производството, образованието и здравеопазването.

Понякога се появяват съобщения за подготовка в Общността на проект за създаване на междудържавна валута - ескудо (традиционната валута на почти всички португалски колонии и самата Португалия преди влизането й в еврозоната през 2002 г.).

Но първа цигулка в търговията на Португалия и Бразилия с бившите португалски колонии в Африка и в инвестициите там играе Бразилия, член на междудържавното обединение БРИКС, чийто стокообмен с тези страни е приблизително два пъти по-голям от нейния с Португалия. Делът на бразилските инвестиции там (в обема на чуждестранните инвестиции) е над 15% срещу приблизително 12% дял на капиталовложенията на бившата метрополия.

Между другото, португалоговорящата общност е съвместна инициатива, датираща от средата на 60-те години на миналия век на бразилския президент О. де Кастело и португалския министър-председател А. О. Салазар. Но тогава, преди няколко десетилетия, Вашингтон оказа сериозен натиск и върху двете страни, подозирайки, че този проект е насочен срещу Съединените щати, и затова не беше реализиран.

Присъединяването на Португалия към Европейския съюз през 1986 г. убеди нейните съюзници, че Лисабон не планира да формира идеологическа и съответно политико-икономическа „португалофония“ с бившите си колонии. Ето защо през 90-те години създаването на португалоговорящата общност вече не среща пречки от Вашингтон и Брюксел.

Нека си припомним, че епохата на Португалската империя продължи повече от пет века и всички континенти бяха включени в нейния колониален регистър. До 1822 г. Бразилия е била колония на Лисабон, заемаща почти половината от територията на Южна Америка.

В Африка такива португалски колонии са били до 1961 г. включително – Ажуда (на брега на бившата френска западноафриканска Дахомей); до 1974 г. - Ангола, Мозамбик, богати на природни ресурси и благоприятен климат, островите Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи.

В Азия португалските колонии до 1975 г. включват остров Източен Тимор в Югоизточна Азия (близо до Австралия); преди 1961 г. 4 области, включително Гоа в западна Индия. Южнокитайският анклав Макао (Аомън), географският съсед на Хонконг, остава португалски дори до 1999 г.

Територията на всички колонии на Лисабон достига 10,4 милиона квадратни километра, на второ място през 20-ти век след общата територия на отвъдморска Великобритания, най-голямата колониална сила. Интересното е, че през 1950-1970 г. Португалската колониална „империя“ остава единствената в света, десетки пъти по-голяма от територията на самата Португалия и числеността на нейното население.

Според оценките на ООН общият принос на португалските колонии към БВП на тази европейска страна до средата на 70-те години на 20 век беше рекордно висок, надхвърлящ 65%!

Деколонизацията на африканските страни и Източен Тимор, контролирани от Лисабон, започна преди половин век, през 1974 г., когато „Революцията на карамфилите“ свали полуфашистката диктатура на нещастните наследници на премиера Антонио де Салазар, починал четири години по-рано.

По време на колониалните войни на Лисабон през 1960-те - средата на 1970-те години в Гвинея, Ангола и Мозамбик загиват до 20% от цялото местно население на португалските колонии. Като вземем предвид принудителната емиграция и изчезналите африканци по време на тези войни, техните загуби като цяло достигат почти една трета!

„Фашисткият режим в Португалия беше толкова човеконенавистнически, колкото всеки фашистки режим. Но това беше и режим на потискане на националната идентичност на народите, които бяха под неговото колониално иго, като по този начин изкриви душата на самите португалци. Ясно е в чии интереси направи това: на едрия капитал, покварен от всепозволеността на елита“, отбелязва Михаил Демурин, съветски и руски дипломат, работил дълго време в Мозамбик.

Мащабна военно-техническа помощ на Лисабон в тези войни оказват неговите съюзници в империалистическия блок НАТО, както и Израел, Тайван и расистките режими в Южна Африка и Южна Родезия. Това е съвсем разбираемо: колосалните ресурси от стратегически метали, уран, диаманти, злато, платина, петрол, ценна дървесина и други видове суровини в африканските колонии на Лисабон принадлежаха на корпорации на западните страни. Повечето португалски компании в тези колонии са до голяма степен слуги на западни корпорации. Тези уникални ресурси са добити чрез робски труд на африканци.

Симптоматично е, че опитите на Португалия да създаде там през 60-те години на ХХ в. в Африка „пропортугалски“ политически организации не получиха почти никаква местна подкрепа. Освен това Бразилия започна да се противопоставя на колониалната политика на Лисабон в Африка приблизително по същото време. Само в миниатюрните Аджуда (на брега на днешен Бенин) и Макао колониалният статут е премахнат мирно.

Междувременно десетки хиляди африканци от едни и същи колонии бяха довеждани в метрополията в продължение на много десетилетия поради банални спестявания: средната месечна заплата в Португалия за емигрант от нейните африкански и азиатски колонии беше поне 4 пъти по-ниска, отколкото за „местен ” португалец. Тези емигранти живееха главно в резервати в близост до някои португалски градове или предприятия, като бяха лишени от всякакви социални гаранции.

Затова не е изненадващо, че колективният Запад през 60-те и 70-те години на ХХ в. блокира предложенията на СССР, Китай, други социалистически страни, скандинавските страни и много развиващи се страни за налагане на санкции на ООН срещу Португалия за нейния кървав колониализъм, както и за всякаква дискриминация срещу емигрантите от португалските колонии в Африка на територията на „родината-майка“.

Така се оказва, че плащането на колониални сметки означава, както не без тревога отбелязват португалските медии, да фалира завинаги вече бившата метрополия...

Забележка:

(1) През 1933 г. е приет специален Колониален закон, който законово установява превъзходството на европейците над аборигените.

Превод: ЕС