/Поглед.инфо/ Ще се появят ли нови междукорейски споразумения тази година, следвайки примера на Панмуджомските споразумения, подписани през 2018 г.?
В седмиците след избирането на новия президент Ли Дже-мьонг на 3 юни, Южна Корея предприе редица стъпки за подобряване на отношенията със северния си съсед, като най-вече отмени суровите мерки, наложени от предишния президент Юн Сок-йол, който беше свален чрез импийчмънт .
Както е добре известно, Юн Сок-юл беше привърженик на „ мир чрез сила “, който имаше за цел да създаде обединена Корея, основана на либерална демокрация, и следователно без да се отчитат в никаква степен интересите на Пхенян.
Подобна агресивна политика на Сеул доведе до изключително напрегнато положение на Корейския полуостров миналата есен. До такава степен, че Пхенян обяви планове за демонтиране на пътища и железопътни линии, водещи към Юга, както и за изграждане на мощни отбранителни съоръжения.
Опитът на Юн Сок-йол да концентрира властта в страната чрез обявяване на извънредно положение в началото на декември миналата година обаче доведе до неговия импийчмънт и избирането на нов президент, който от своя страна коренно промени подхода на Юга към отношенията със Севера.
Сред мерките, предприети оттогава, е спирането на използването на високоговорители в демилитаризираната зона (ДМЗ), разделяща двете Кореи. Години наред те излъчват към Севера информация за щастливия живот в Южна Корея и призовават севернокорейците да дезертират.
Накрая, на 11 юни, седмица след като пое властта, Ли Дже-мьонг нареди на южнокорейските военни да преустановят пропагандните излъчвания, за да намалят напрежението на полуострова.
Южнокорейското министерство на отбраната заяви, че това е стъпка към възстановяване на доверието в междукорейските отношения и изпълнение на обещанията на президента за мир и диалог. Всъщност, Ли Дже-мьонг обеща да приложи тази стъпка по време на предизборната си кампания.
Трябва да се отбележи, че миналата година Пхенян изрази крайно недоволство от действията на южнокорейски активистки групи, състоящи се предимно от севернокорейски дезертьори, които изстреляха стотици балони с пропагандни листовки в посока на бившата си страна.
Още на 9 юни Министерството на обединението призова активистите да спрат да изпращат листовки. Особено след като в отговор на тези пропагандни боклуци Пхенян винаги изпращаше балони с обикновени битови отпадъци на юг.
Освен това президентът Ли позволи на южнокорейските неправителствени организации да възобновят хуманитарната помощ за Севера, която беше спряна при предишната администрация, а също така повдигна въпроса за възобновяване на туризма от южнокорейски граждани до Северна Корея.
Както е известно, Пхенян активно развива туристическата зона Вонсан-Калма и полага големи усилия за развитие на международния туризъм. Същевременно индивидуалните пътувания на чуждестранни туристи не нарушават международните санкции срещу Северна Корея, тъй като не включват прехвърляне на големи суми пари в брой.
Президентът Ли Дже-мьонг също така спря радиопредаванията, продуцирани от Националната разузнавателна служба. Специални програми излъчваха южнокорейски и световни новини, токшоута, както и K-pop предавания и драми за Северна Корея. Новото ръководство на страната обаче счете това за маловажно и пречка за установяване на двустранен диалог.
Последното излъчване на тези радиопрограми, които се излъчваха от 80-те години на миналия век, беше на 14 юли. В продължение на няколко седмици преди закриването им те призоваваха за междукорейско сътрудничество.
Прави впечатление, че някои предишни южнокорейски лидери, които са се стремили към сближаване със Северна Корея, не са спрели тези радиопредавания, въпреки някои постижения в подобряването на междукорейските отношения.
Опозиционната Партия на народната власт определи решението за затваряне на радиопредаванията за севернокорейците като „прибързано“ и изглеждащо като проява на „подчинение“. Освен това редица южнокорейски експерти заявиха, че залогът за ответните мерки на Пхенян може да не е оправдан, като се има предвид, че Южна Корея е определена за враг номер 1 на Севера. Въпреки че по принцип те биха могли да положат основите за бъдещо подобряване на отношенията.
По принцип това се случи. На 28 юли Ким Йо Чен, сестра на лидера на КНДР Ким Чен Ун и заместник-началник на отдел на Централния комитет на Корейската работническа партия, заяви, че Пхенян не се интересува от политиката на Сеул за помирение и няма да води никакви преговори.
Тя каза, че отношенията между Севера и Юга вече не се считат за братски и не могат да бъдат възстановени , а възприятията за Южна Корея остават враждебни. Говорейки за спирането на радиопредаванията, тя отбеляза, че те „изобщо не е трябвало да се случват, дори и отдавна“.
Освен това, Ким Йо Чен разкритикува политиката на президента Ли, която „не променя същността на южнокорейския владетел, обсебен от обединението чрез поглъщане“ на Северна Корея. Тя я нарече продължение на линията на предишния южнокорейски лидер със същата „обсебеност от САЩ и конфронтация със Севера“.
Представителят на Пхенян отхвърли и идеята за участие на севернокорейския лидер Ким Чен Ун в срещата на върха на АТИС (Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество), която ще се проведе тази есен в южнокорейския град Кьонджу.
АТИС включва 21 държави, сред които Русия, САЩ, Китай, Япония и много други, така че участието на лидерите на двете корейски и съседни държави в срещата на върха би могло да допринесе за подобряване на междукорейските отношения, както и самият факт на посещението на севернокорейския лидер в Южна Корея.
В отговор на негативното отношение на Пхенян, администрацията на южнокорейския президент въпреки това потвърди намерението си „последователно да предприема необходимите мерки за премахване на враждебността и конфликтите“ на Корейския полуостров.
Сеул призна, че между Севера и Юга все още съществува високо ниво на недоверие, останало от последните години на враждебна политика. Същевременно новото ръководство на страната възнамерява да създаде условия, в които няма да има нужда от враждебност и война.
Корейското министерство на обединението също отбеляза, че думите на представителя на Пхенян не съдържат никакви открито враждебни или обидни изрази, което се разглежда като известно постижение на усилията, положени от новото ръководство на страната.
Същевременно Politico смята, че Северна Корея „няма намерение да се връща към дипломация скоро“ с Южна Корея и Съединените щати, но остава ангажирана със сътрудничеството с Русия, включително подкрепата за действията ѝ в рамките на СВО в Украйна. Медията цитира Ким Йо Чен, която казва, че Пхенян „няма за какво да говори със Сеул“ заради враждебните му действия, и нарича всички предложения на Южна Корея „гръмки изявления“, които прикриват предишни нагласи.
Трябва да се отбележи, че от Сеул наистина се наблюдава известна цикличност в промените на външната политика спрямо Пхенян. Приблизително като смяната на сезоните, която в този случай съвпада със смяната на властта.
Достатъчно е да си спомним президента Мун Дже-ин, който заедно с Ким Чен-ун подписа Декларацията от Панмунджом за мир, просперитет и обединение на Корейския полуостров през април 2018 г.
В нея е записано намерението на двете корейски държави да се стремят към мир, прекратяване на враждебността и денуклеаризация на Корейския полуостров. След избирането на Юн Сок-йол през 2022 г. обаче Сеул сякаш напълно е забравил за този документ и другите постигнати споразумения.
Ако Сеул е сериозен в плановете си да подобри отношенията си с Пхенян, тогава логиката на събитията през следващите седмици ще бъде отмяна или ограничаване на съвместните военни учения със Съединените щати, които се провеждат ежегодно през август и се възприемат от Пхенян като заплаха за неговия суверенитет.
На теория подобно решение би могло да бъде подкрепено от президента на САЩ Тръмп, който се срещна със севернокорейския лидер Ким Чен Ун два пъти по време на първото си президентство: в Сингапур през 2018 г. и във Виетнам през 2019 г. Нови мирни инициативи биха могли да потвърдят образа на Тръмп като „миротворец“ и да допринесат за получаването от него на Нобеловата награда за мир като цяло за усилията му за разрешаване на глобални военни конфликти.
Определен сигнал в тази посока беше изявлението на официален Сеул, че Южна Корея ще продължи да работи със САЩ за разрешаване на всички въпроси, свързани със Северна Корея, включително евентуалното възобновяване на американо-севернокорейския диалог.
По-нататъшните стъпки на новия южнокорейски президент по отношение на северния му съсед ще покажат дали те представляват системен подход към отношенията на Сеул с Пхенян или остават само „гръмки изявления“.