/Поглед.инфо/ В Съединените щати, благодарение на усилията на администрацията на Тръмп, беше приет т. нар. Закон „Гений“ или „Гениалният закон“ (любимият стил на Тръмп да дава ярко, позитивно съкращение на своите инициативи: GENIUS Act - Guiding and Establishing National Innovation for US Stablecoins Act).
Той ще бъде допълнен от Закон „Ясност“, предназначен да изясни механизмите на съответната регулация, и закон, забраняващ на Федералната резервна система (ФРС) като централна банка да емитира собствена цифрова валута. Емитирането на стейбълкойни - един от видовете криптовалути - става изключителна прерогатива на съответно лицензирани частни банки.
По този начин говорим за извеждане на определена група криптоактиви от сивата зона и регулирането им, което ще създаде паралелна и конкурентна финансова система с Федералния резерв. Изглежда, че дигиталната икономика се укрепва, а използването на блокчейн технологията създава регулирана, но гъвкава среда, базирана на частното банкиране (едно от ключовите „кредо“-та на консерваторите).
В същото време банките най-вероятно няма да отразяват подобно кредитиране в балансите си, което ще създаде „черни дупки“ в тях, които засега са скрити. Стейбълкойните, обвързани с долара (едно към едно), са предназначени да разширят жизненото пространство на системата, съществуваща от 1913 г. насам, базирана на Федералния резерв, създаден от собствениците на редица водещи американски банки, която очевидно се е изчерпала, довеждайки страната до дългова криза (държавният дълг надхвърля 37 трилиона долара) и финансиализирайки икономиката (реалният ѝ сектор се е свил до 20% от БВП).
Етапите по този път бяха едностранното премахване на златния стандарт през 1971 г. (и заедно с него реформата на Бретънуудската система) в разгара на войната във Виетнам и след продължителната криза от 70-те години на миналия век, и връщането към бюджетни дефицити през 2001 г. на фона на войната срещу тероризма и еуфорията от еднополюсността.
Последното е значимо, тъй като краят на Студената война и разпадането на СССР бяха възприети от американския елит като „победа“ и ситуация, в която нямаше алтернатива на западните ценности и модели на развитие, и следователно възможност да се държи в рамките на своята хегемония в съответствие главно със своите инстинкти.
В следвоенния период, с опита от Голямата депресия от 30-те години на миналия век и в отговор на „предизвикателството на Съветския съюз“, беше създадена социално ориентирана икономика, която спаси капитализма чрез разширяване на социалната база на националното благосъстояние и разширяване на търсенето.
След разпадането на СССР Западът получи едно „второ дихание“: стана възможно да се действа без оглед на конкуренцията, което направиха и Съединените щати, открито събирайки геополитическа рента от останалия свят - финансирайки около десет процента от своя БВП за чужда сметка, което представлява комбинираният дефицит на федералния бюджет и текущата сметка на платежния баланс (поради преобладаването на вноса над износа).
Без този контекст е трудно да се разбере какво се случва в американските финанси днес. Преодоляването на кризата, която назрява тук, включително „балона“ на фондовия пазар (те ще продължат да растат върху крипто активите), е неразделна част от консервативната революция на Тръмп.
Нейната програма, която се счита за „Проект 2025“ на консервативната фондация Heritage (април 2024 г.), освен всичко друго, съдържа препоръка към републиканската администрация да разгледа въпроса за Федералния резерв и златния стандарт чрез създаване на специална конгресна комисия – и изключва опцията за въвеждане на дигитален долар, който се счита за нещо противоречащо на американския начин на живот, нарушаващо „конфиденциалността“ и неприкосновеността на личния живот.
Частично законите наподобяват политиката на „народния президент“ Андрю Джаксън (1829-1837), който ликвидира Втората банка на Съединените щати, която беше заменена от „Съфолкската система“ за емисия на частни банки със саморегулация. Тогава това даде тласък на бизнес активността.
А сега Федералният резерв е изключен от емисията на стейбълкойни от частните банки, макар и с привидно строга външна регулация на този процес. Оказва се, че това е един вид преходна многоетапна структура на финансовата система с очакването за укрепване на доверието в долара и държавните облигации на САЩ - създавайки стимул за търсене на краткосрочни облигации при липса на намаление на лихвения процент от страна на Федералния резерв (когато други страни, предимно Китай, ги напуснат).
Голям въпрос е колко дълго ще издържи подобна структура. Но тя би трябвало да забави очаквания срив на фондовия пазар и прехода на икономиката в рецесия и/или депресия. По мнението на експерти, говорим за година и половина до две години, тоест има възможност за преминаване на междинните избори през 2026 г. без сътресения.
Както инерцията на световната икономика, така и залозите на всички участници върху нейната стабилност (подобно на долара и доларовите активи), както и времето, необходимо за отключване на потенциала на криптосистемата, която по своята същност е пирамидална схема и е изцяло базирана на доверие.
Освен това, за разлика от доверието в държавните облигации на САЩ и доларите на Федералния резерв, в случая със стейбълкойните говорим за доверие в дериватите и в частните банки, които ги емитират. При достатъчно ниво на доверие в тези финансови институции от страна на други, предимно чуждестранни, участници на пазара, допуснатите банки ще могат да използват стейбълкойните, за да увеличат многократно кредитирането си при по-благоприятни условия в сравнение с американската валута.
Тогава, според критиците, новата система ще действа като „оръжие за масово финансово унищожение“, като печеливши ще бъдат онези банки, които се окажат с реални активи в замяна на подобно сравнително преференциално кредитиране.
Успоредно с това ще съществува и друга финансова система — БРИКС, както наскоро предложи Сергей Сторчак в списание „Експерт“. По отношение на Русия (и нейните партньори) е важно 50% от всички наши експортни разплащания вече да се извършват в рубли, тоест процесът на дедоларизация продължава.
Тъй като стейбълкойните са чисто западна история с предвидим край и говорим, може би, за последния етап от глобалната монетизация на ресурсите от Запада, валутите престават да имат значение. Следователно, Русия, в контекста на заместването на вноса, би могла да се възползва от прозореца на възможностите да използва валутни спестявания, за да локализира необходимото производство в себе си и да създаде резерви от суровини (същият титан), за да не се окаже губеща с излишна валута (над необходимото за балансирана външна търговия) на разположение — по аналогия със замразените валутни резерви на нашата Централна банка на Запад.
Тръмп ще се възползва от търговските си сделки, както с Китай, така и със съюзниците си (Япония, ЕС и Великобритания, които също ще окажат натиск върху Канада), което би могло да позволи на САЩ да спечелят време за реиндустриализация, включително разширяване на военно-промишления комплекс.
Новата сфера на финансова дейност е и отговор на конкуренцията от китайския високоскоростен електронен аналог на SWIFT, базиран на юана (CIPS). Външно дигитализацията ще служи като пречка за контрола на долара, използването на долара като оръжие, но в действителност традиционните методи за контрол се заменят с алгоритми, които могат да бъдат заобиколени само чрез напускане на системата за разплащане в долари.
Експертите не са съгласни относно последиците от това нововъведение от Вашингтон. Не беше лесно в Конгреса, включително и в двете партии. Банковият сектор също лобира срещу приемането на тези закони. Очевидно е, че Тръмп е избрал заобиколен път за решаване на проблемите, пред които е изправена страната, включително дълга, чийто таван беше повишен в бюджетния „Голям и чудесен (взето назаем от О. Хъксли) закон“. Всъщност И. Мъск (и, изглежда, значителна част от електората на MAGA) не се съгласиха с него по този въпрос, предпочитайки да действат директно и прозрачно по въпроса за нормализиране на американските финанси. Именно затова опитът на Мъск да одитира златните резерви на САЩ не получи развитие.
Действията, които предприе, предполагаха спестявания, и в никакъв случай не откровен разврат под лозунга на дигитализацията, което, може да се съгласим, ще даде на американските банки пространство за маневриране, предимно за прехвърляне на крипто активи в реални активи (суровини, недвижими имоти, търсено производство и др.). Рано или късно криптовалутата ще се изпари в дигиталното пространство, тъй като активът, който я подкрепя, е все същият долар на Федералния резерв, който не е подкрепен от нищо друго освен доверието в правителството на САЩ.
Засега криптовалутите ни позволяват да заобиколим най-належащия проблем във финансовата и икономическата сфера, а именно възстановяването на златния стандарт под една или друга форма. Федералният резерв също е налице, като ръководителят му Дж. Пауъл отказва да намали лихвения процент, което е необходимо за намаляване на доходността по държавните облигации, финансиращи дефицита на САЩ.
Новият закон има за цел частично да реши този проблем, тъй като позволява на банките да отпускат заеми с по-ниска лихва и да привличат допълнителни инвестиции в държавни облигации на САЩ. С оглед на нарастващите признаци за предстояща рецесия в американската икономика, Д. Тръмп не може да не се раздразни от откъснатостта на Фед от развиващата се ситуация, въпреки че това се дължи на неговия мандат.
Освен това Фед продължи да плаща на частните банки лихва върху останалата част от резервите им, които те депозираха като част от политиката на „количествено облекчаване“ в периода след финансовата криза от 2008 г. Както отбелязва републиканският сенатор Тед Круз, тези плащания, 44% от които отиват в американски клонове на чуждестранни банки, биха могли да спестят на бюджета трилион долара през следващото десетилетие.
Възможно е Пауъл да бъде сменен по обвинения в измама (той похарчи 2,4 милиарда долара за обновяване на централата на Фед), но ако не сега, то във всеки случай догодина, когато изтече настоящият му мандат. Няма съмнение, че ще бъде назначен кандидат, който ще бъде задължен да намали лихвения процент, което ще сложи край на независимостта на Федералния резерв (между другото, това е обща тенденция в света в контекста на нарастваща нестабилност, включително геополитическа). Както и да е, лихвените плащания по държавния дълг вече наближават 1,3 трилиона долара, изпреварвайки разходите за отбрана.
Финансовите маневри на администрацията на Тръмп, за начало, „давят“ Фед и проблема с необезпечения долар в по-широкото крипто пространство, което вече е косвено неизпълнение на задълженията в рамките на съществуващата система.
Този проблем е неизбежна последица от това, което се нарича „имперско преразтягане“, когато останалата част от света, включително Китай, се развиваше в рамките на глобализацията чрез, наред с други неща, американски инвестиции, трансфер на технологии и осигуряване на своя пазар.
В резултат на това самите Съединени щати и други западни страни бяха оставени встрани от това развитие, където работните места и потребителското търсене бяха съкращавани, а социалната основа на политическата система - средната класа - беше разрушавана. В известен смисъл това напомняше опита на СССР, когато периферията се развиваше за сметка на руския център.
Вероятно не е случайно, че този компромис се случва на фона на обсъждания „списък на Епщайн“, в който се смята, че е и Тръмп, което не е много добре за неговия електорат, който е не само анти-естаблишмънт като цяло, но и протекционистки/националистически настроен в духа на традиционния американски изолационистки мироглед и против интервенционизъм от всякакъв вид, било то в Европа или Близкия изток. Оттук и спешната необходимост Тръмп да се оттегли от украинския конфликт.
На ниво геополитика и натиск върху съюзниците, успешното стартиране на новата система - според оценките, през следващите месеци - ще бъде повлияно от агресивните прогнози на американските военни за евентуална „голяма война“ в Европа като инструмент на Пекин, който през 2027 г. уж ще се опита да разреши тайванския проблем със сила.
Като се има предвид, че самите европейци очакват да бъдат готови да се бият директно с Русия не по-рано от 2030 г., тоест, е още по-необходимо да се държат „тихо“ и да се съобразяват с всички искания на Вашингтон, тъй като съдбата на колективния Запад е обвързана с бъдещето на американската хегемония.
Това може да включва и продължаващата перспектива, независимо от сроковете, за разпространение на прокси войната на НАТО срещу Русия отвъд границите на Украйна, включително използването на ядрени оръжия в Европа и започването на военни операции в космоса. Самите европейски елити прогнозират това, създавайки разрив между прехвърлянето на техните оръжия на Киев и получаването в замяна на нови американски, които все още трябва да бъдат произведени.
Всичко това допринася за обезсилването на съюзниците като самостоятелен геополитически фактор и превръщането им в материал за относително безболезнен преход на Америка към ново състояние, което би осигурило нейната конкурентоспособност в многополярна среда.