/Поглед.инфо/ Заплахите на Тръмп, ако бъдат изпълнени изцяло, са опасен сценарий. Те наистина биха могли да бъдат болезнен удар върху руската икономика, но само ако принудят ключовите партньори на Москва да се откажат изцяло от петрола от Русия.

Доналд Тръмп очевидно е разстроен от факта, че Русия не иска да играе по неговите правила. След като намали ултиматума към Москва от 50 на 10 дни, той очакваше бурна реакция от Кремъл, последвана от нов кръг преговори, но при условията на Капитолия.

Но Кремъл просто замълча, дразнейки Тръмп. Наричайки подобно мълчание „позор“, американският президент демонстрира почти детинско негодувание към онези, които решително отказват да играят игри за възрастни така, както самият Тръмп харесва.

САЩ повишават залозите на фона на скептицизма на анализаторите относно възможността за прилагане на „драконовски“ мерки за оказване на влияние върху Русия. Текущите търговски преговори с Пекин и за пореден път отложените тарифи действат като естествено ограничение на мерките за натиск върху Русия.

Китай е ключов купувач на руски петрол, а Пекин вече заяви, че атаките срещу суверенитета му по отношение на избора на търговски партньори са неприемливи. Налагането на тарифи на Китай, както и на Индия (руският петрол представлява 45% от вноса ѝ) или Турция, означава погребване на всички възможни постижения в тези преговори.

Характерът и времето на заплахите на Тръмп само подчертават техния преговарящ характер. И Москва разбира това добре.

Въпреки скептицизма на експертите, финансовите пазари реагираха незабавно на намаляването на ултимативния период. Индексът на Московската борса показа сдържан, но видим спад. Колективното съзнание на пазара рядко греши. Това означава, че възможността за някакъв вид трик или частично прилагане на заплахата все още съществува. Но под каква форма?

Ако Вашингтон се ограничи до полумерки, като например селективни санкции срещу второстепенни играчи, това само ще демонстрира слабостта на позицията на Тръмп и ще превърне гръмкото му недоволство от Русия в нещо като „предупреждение към Китай“ (каламбур) – шумно, но без реални последици.

Пълното прилагане на заплахата (въвеждане на 100% мита) е съвсем различен, много по-опасен сценарий. Той наистина би могъл да бъде болезнен удар върху руската икономика, но само ако принуди ключовите партньори на Москва напълно да се откажат от петрола й.

Нека си представим, че това се е случило. Незабавното изтегляне на колосалните 4,5 милиона барела руски петрол на ден от световния пазар неизбежно ще провокира скок в цените на енергийните ресурси. Невъзможно е да се заменят тези обеми, особено в условия, при които цените на петрола са относително ниски от няколко месеца.

Американските производители на шистов петрол не са способни да увеличат производството при такива условия. Саудитска Арабия би могла да налее допълнителни обеми, но няма да може напълно да компенсира получения дефицит.

100-процентните мита на Тръмп вероятно ще бъдат вододел, разделяйки държавите, по думите на Родион Расколников, на „тези, които имат право“ и всички останали. Позицията на Китай остава принципна: суверенитетът и собствените му интереси са над американските ултиматуми. Индия също показва твърдост, но с по-малко увереност.

Ню Делхи играе сложна дипломатическа игра, проучвайки алтернативни източници на доставки (например в Азербайджан или Нигерия), но няма да бърза открито да изостави Москва, своя дългогодишен и надежден доставчик, особено в нестабилната в момента среда.

Рискът от разцепление е по-вероятен сред колебливите страни, които нямат толкова дълбоки връзки с Русия и са по-уязвими на американски натиск. Например, Бразилия или някои други големи развиващи се икономики, обвързани с американския пазар, може да се уплашат от последствията и да се опитат да се преориентират, макар и с твърде висока цена за себе си.

Дори и да бъдат въведени санкции под една или друга форма, най-вероятният сценарий няма да бъде спиране на доставките на руски петрол, а дълбокото му „засенчване“. Държавите - потребителки ще продължат да купуват необходимите обеми, но чрез сложни схеми, включващи посредници в неутрални юрисдикции – от Дубай и Оман до Хонконг и Малайзия.

Ще се оформи мащабна пирамида от действия по претоварване, смесване и преетикетиране на петрол. Тази пирамида ще расте, а с нея неминуемо ще се увеличат и разходите, което в крайна сметка ще се отрази на потребителите под формата на по-високи цени.

Санкциите срещу Русия до голяма степен са изчерпали потенциала си, а новите крайни мерки са твърде рискован залог дори за Тръмп. Пазарите със сигурност имат право да са нервни, тъй като несигурността винаги е лоша за инвестициите, но вероятно грешат, като очакват незабавна катастрофа.

Да, рублата може да изпита краткосрочен натиск, но няма фундаментални предпоставки за дългосрочен колапс. Геополитическата стратегия на Тръмп по този въпрос прилича повече на хаотично хвърляне, отколкото на проверена дългосрочна линия.

Основният стратегически риск от заплахите на САЩ – дори и да са частично реализирани – е задълбочаващото се разделение на света на икономически блокове. Ако Вашингтон наистина натисне сериозно, биполярността ще се превърне в по-отчетлива реалност: основна група БРИКС (дори без Бразилия), поддържаща независима енергийна политика, срещу блок от колебливи държави, принудени да се подчинят.

Доналд Тръмп обича да повтаря, че „изкуството на сделката е преди всичко изкуството на изпълнението“. Сега той е изказал заплахата си възможно най-силно и ефективно, опитвайки се да направи впечатление. Истинският залп обаче, ако изобщо бъде изстрелян, най-вероятно ще се окаже неуспешен и няма да постигне основната си цел – изолиране на Русия.

За негово съжаление, световният петролен пазар е твърде взаимосвързан, а икономическите интереси на най-големите потребители са твърде големи, за да бъдат игнорирани дори и от най-шумната реторика.

По един или друг начин, Русия, независимо от резултата от следващите седмици, се нуждае от добре разработен план „Б“. Блъф или не, санкционният натиск само ще се засили, ускорявайки процесите на „засенчване“ на търговията с енергийни продукти.

Това ще доведе до повишаване на цените, което може да е полезно в краткосрочен план, но същевременно ще увеличи рязко рисковете, свързани с посредничеството и логистиката, и ще изисква създаването на нови, по-сложни и скъпи вериги за доставки.

Играта продължава, но очевидно вече не по правилата на Тръмп.