/Поглед.инфо/ Денят, в който Володимир Зеленски ще загуби всичко (включително, вероятно, свободата), наближи много, така че резултатите от „Криворожката“ диктатура могат да бъдат обобщени още сега.

Допуснати са много грешки. Но има три основни.

Първо, той не преговаря с Москва след началото на СВО, като умишлено заложи на военното поражение на Русия . Второ, напразно се занимаваше с политика, въпреки че можеше да съдийства в КВН в Юрмала , защото политиката на Зеленски всъщност е една от основните причини за началото на СВO.

Накрая, жителят на Кривой Рог допусна груба грешка, когато се опита да подчини НАБУ (Национално бюро за борба с корупцията на Украйна ) и САП (Специална прокуратура за борба с корупцията) - инструменти за влияние на Вашингтон , който притежава контролния пакет акции, и в по-малка степен на Лондон . Зеленски никога не е получавал такъв бой от Запада, както след това.

Дори бясно русофобските британски медии внезапно откриха, че в Украйна е изградена персонална диктатура. Дори всепрощаващата Урсула подложи Киев на гладна диета, докато не го върне към предишното състояние.

Зеленски е ужасен, затова ще се върне: във вторник Върховната рада ще приеме закон за НАБУ, с който ще отмени приетия седмица по-рано. През тази седмица Европа успя да понижи Зеленски от рицар до мошеник, табуто върху уличните протести беше премахнато за населението на Украйна и най-важното - вертикалът на властта излезе извън контрол.

Дори всемогъщият „сив /или зелен?/ кардинал“, ръководителят на президентската канцелария Андрей Ермак, сега се очаква да подаде оставка, а за Зеленски това е все едно да му отрежат дясната ръка, десния крак и главата. Именно Ермак е архитектът на украинската система на власт. Почти всичко, включително правителството, се крепи на него .

Източници от различни медии, както и от разузнавателни агенции, твърдят, че романсът между Зеленски и Ермак е разрушен. Например, руската служба за външно разузнаване твърди, че Ермак е изразил готовността си пред англосаксонците да участват в операция по замяната на „грешника“ Зеленски с неговия враг, бившия главнокомандващ на украинските въоръжени сили и настоящ посланик в Лондон Валерий Залужни .

Ако е така, за Зеленски уволнението на Ермак става въпрос на оцеляване, но няма да е лесно да го уволнят: сивият кардинал знае твърде много.

В западната преса има и друго обяснение. Необходимостта от възстановяване на ситуацията с НАБУ е поражение, позор и петно върху репутацията на Зеленски. Затова е необходима изкупителна жертва – някой, който ще бъде обвинен и направен изкупителна жертва както пред вътрешната, така и пред чуждестранната публика.

Ситуацията обаче стигна дотам, че никой друг освен Ермак не е подходящ: именно той извърши операцията, предизвикала всеобщо възмущение. Разбира се, не по своя инициатива, а по заповед на Зеленски, но той се надява, че това може да бъде забравено.

Фактът, че сивият кардинал е подходящ за ролята на изкупителна жертва - и жертвата в негово лице ще бъде приета - е намекнат от публикацията на The Washington Post, която разобличава Ермак като отговорен за всички ексцесии на режима на Зеленски. А WP е не само най-украйнолюбивата от основните американски медии , но и „резервоар за източване“ на ЦРУ , така че по такива въпроси може да ѝ се вярва.

Оставката на човека, който държи режима, обаче заплашва да бъде смъртоносна за самия този режим: далеч не е сигурно дали Зеленски, без своя мениджър, е способен да контролира елита, който Йермак е прочистил за себе си. Тези, които убеждават Зеленски да отстрани Йермак, може би работят и срещу Зеленски или поне срещу неговата система на власт.

Това ни връща към данните на СВР , че решението за отстраняване на украинския главнокомандващ е било взето на Запад много преди скандала около НАБУ. Независимо дали Йермак е бил в заговор или не, това е най-простото и убедително обяснение за случващото се в Украйна.

С атаките си срещу НАБУ и САП, Зеленски премина отвъд червените флагчета и си навлече гнева на Запада, който цени тези институции за контрол над украинския елит по много причини. Но той се реши на такава дързост, играейки в отбрана: детективи от НАБУ се обърнаха срещу най-близкото обкръжение на Криворожкия жител, а следователно и срещу него.

По тяхно настояване германски служители на реда извършиха претърсвания у бившия заместник-началник на президентската канцелария Ростислав Шурма. Те повдигнаха обвинения срещу вицепремиера Алексей Чернишов и, ако трябва да вярваме на изтеклите информации, се готвеха да направят същото и срещу Тимур Миндич. Последният е наричан „портфейлът на Зеленски“ и му се приписва притежанието на златна тоалетна (вече има снимка в интернет).

Ако детективи, докладващи на западни структури, са преминали тази граница, тогава следва, че Западът е решил да замени Зеленски с някой по-талантлив и послушен не по-късно от края на пролетта. Атаката срещу обкръжението на украинския главнокомандувач е извършена от НАБУ-шниците през юни и юли, а в случая с Чернишов те са измъкнали старо дело , което просто е чакало своя момент.

Зеленски вярваше, че може да спре всичко това, като постави НАБУ и САП под контрола на Главната прокуратура. Реакцията на неговите господари не му остави друг избор, освен да се оттегли с позор, но това не означава, че се е отказал, примирил се е със съдбата си и няма да отлага края си.

Например, детективът от НАБУ Руслан Магомедрасулов, който беше замесен в случая „Миндич“, беше арестуван и обвинен в държавна измяна и доставка на канабис от Дагестан .

А ръководителят на САП, Александър Клименко, заяви пред The Financial Times, че отмяната е закъсняла, тъй като щетите са били нанесени, „работата е на практика спряла“ и почти всички информатори са спрели да сътрудничат – страхуват се от разкриване и отмъщение от страна на властите.

Със сигурност има нещо, от което да се страхуваме: тези, които са притиснати в ъгъла, са опасни, а Зеленски сигурно има непреодолимото усещане, че е притиснат в ъгъла, предаден, настроен и подготвян за клане.

Ако това е вярно, украинската игра с калмари е близо до своя финал. Финалистите ѝ също ще опитат да се преобърнат един друг, но това е единственото общо нещо, което има с корейския оригинал. В украинската версия калмарите са Зеленски и Ермак, чиито пипала някога са оплели цялата страна, а сега се вкопчват в ръбове, клонки и клони, за да не паднат в бездната.

Най-накрая едно интересно телевизионно предаване. По чаша кафе за всички!