Хората трябва да знаят, че този протест не представлява шофьорите и не представлява канадците. Представлява една много малка, много ядосана група канадци, жадни за конфронтация.
Джъстин Трюдо
Министър-председател на Канада 2015-сега
Започвам този текст, перефразирайки една от най-незбравимите фрази в аналиите на световното кино – фразата, произнесена от генерал Килгор (Роберт Дувал) от “Апокалипсис сега“, “Обичам сутрин мириса на напалм .... това е мирисът на победата“.
Проф. Ивайло Груев
Преподавател в Университета в Отава,Канада
Защо казвам това?
Tези дни в Отава мирисът на дизел е мирисът на ...победата.
Недоволството на гражданското общество в буквалния смисъл на думата изригна срещу правителството на премиер-министъра Джъстин Трюдо. Причината - пълното потъпкване на един общоприет и оказал се незабравен договор, датиращ отпреди повече от 200 години, т.н. социален контракт. Да си припомним думите на Жан Жак Русо, валидни и до днес: “Това, което човек губи чрез обществения договор, е неговата естествена свобода и неограничено право върху всичко, което се опитва да получи и успява да получи; но това, което той печели, е гражданска свобода и собственост върху всичко, което притежава.“
Последните две бяха не само ефективно потъпкани, но де факто отнети за голяма част от канадците.
Както е известно, “Конвоят на Свободата“ бе обявен като простест срещу пандемичните мерки, с особен приоритет на принудителната ваксинация, но всъщност неговият характер има далеч по-дълбок смисъл и е много по-значим в далечна перспектива.
Няколко думи за самия протест. Въпреки арктическата температура от минус 25 градуса и независимо от репортажите на казионните медии, енергията в столицата е не само карнавална, тя е определено еуфорична.
Десетки хиляди канадци с тежко товарни камиони, пикапове, джипове, коли се стекаха буквално от цялата страна: от Западното крайбрежие, Британска Колумбия, (намираща се на над 4000 км), от провинциите Алберта, Манитоба, Саскачеван, Онтарио, Квебек, както и от източния бряг (2500 км) Нюфаунфдленд и Лабрадор, Нова Скоша. Бяха публикувани съобщения, както и ю тюб видеа, колоната от тежкотоварни камиони от Запад се изчисляваше на 90 км дължина.
Със сигурност по своите мащаби на всенародно гражданско неподчинение “Конвоят на Свободата“ е безпрецедентен протест в 155-годишната история на Канада. Шокиращите кадри на безкраен километричен конвой, привестван, независимо както вече споменах от арктическите темпрератури, от хиляди привърженици със знамена и лозунги по цялото протежение на 7500 км на Транс Канадска магистрала, пронизваща континента от Тихия до Атлантическия Океан.
Въпреки умишлено затворените ресторанти, магазини, (както и барикадираните тоалетни) на бензиностанциите по протежението на Транс Канадската магистрала, въпреки “грижливо“ разпилените пирони по асфалта (пътя между Гатино и Отава), на 29 ануари, тежкотоварните камиони на “Конвоя на Свободата“ пристигнаха и блокираха столицата Отава.
На пресконференция организаторите на протеста декларираха следното: “Нашето напускане ще се основава на това министър-председателят да направи това, което е правилно, като сложи край на всички мандати и ограничения върху нашите свободи.“
Тази позиция бе отхвърлена от правителството.
Причината?
Официалното обяснение, според министър председателя Джъстин Трюдо бе, че след като над 80% от шофьорите в Канада са двойно ваксинирани, този протест няма основание и аргумените са му несъстоятелни. Ето как той характеризира протеста. Цитирам: “Това е маргинална групичка... с неприемливи възгледи“, пълна с “расисти“ и “женомразци“. Известно е, че за разлика от баща си Пиер Елит Трюдо (също министър-председател на Канада), че младият Джъстин не блести с интелекта си, (преди да влезе в политиката той бил е учител по драма и сноуборд).
Трудно обясним е фактът, че въпреки огромният мащаб на този протест, видян в целия свят и въпреки публикуваните социологически анкети, показващи 75% подрепа за протеста, Трюдо и неговият екип допуснаха този ПР гаф, равносилен на политическо самоубийство. Според простата сметка 75% от 38.5 млн. души население на Канада са нито повече нито по малко от 29 милиона, тоест 29 млн. канадци бяха заклеймени от своя премиер като “маргинали с неприемливи възгледи“...
Подобни нелепи харектиристики не бяха приоритет единствено на правителството Официалните медии не останаха много по-назад. Само един пример. По националната публична телевизия СиБиСи едно от тиражираните обяснения бе, не преувеличавам, че протестът е иницииран от руските агенти на Кремъл...
Както подобава в такива случаи, казионните медии направиха всичко възможно да променят оптиката на протеста, използвайки познатите клишета расизъм, хомофобия и т.н. и игнорирайки безпрецедентния в историята на Канада по своите мащаби акт на национално гражданско неподчинение.
Заимствайки от заглавието на Стайнбек, този път “Гневът на мравките“ можеше съвсем звучно да бъде чут в опразнената сграда на парламента в центъра на Отава.
Извинението с пандемията изразява само едната страна. Има и друга.
Както пророчески заяви основателят на Световния Икономически Форум: Клаус Шваб, “The pandemic represents a rare but narrow window of opportunity to reflect, reimagine, and reset our world" Превод: “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и занулиране на нашия свят.“
В Канада, както навсякъде, средната класа се оказа в центъра на това “занулиране“. По време на първата вълна на пандемията близо два милиона канадци загубиха работата си, а равнището на безработица скочи до 14%. Малките предприятия в Канада поеха колективно 135 милиарда долара (!) дълг в опит да оцелеят - сума, която поставя под съмнение икономическото възстановяване на страната. Канадската федерация за независим бизнес заяви, че средният собственик на малък бизнес е натрупал дълг от 170 000 долара, като най-задлъжнели са фирмите в секторите на хотелиерството, туризма и услугите.
Показателен за срива, или казано политически коректно “зануляването“ на средната класа, е следният факт - за периода 2020 и 2021 г. фалитите в Канада надминаха главозамайващата бариера от 213 000. Зануляването има и друга тъмна страна - днес в страната 1 на всеки 20 канадци (6%) са имали мисли за самоубийство и 62% от родителите свидетелстват, че пандемията се е отразила пагубно върху психичното здраве на децата им.
Разбира се, средната класа пое ударната вълна на пандемията, но успоредно с това тя произведе и своите особено успешни бенефициенти.
Според данните на Forbes, по време на пандемията богатството на милиардерите (основно в САЩ) нарасна с астрономическите 70% или 2,1 трилиона долара, тоест - общо 5 трилиона долара, два пъти повече от от съвокупния Национален продукт на континента Африка с население един милиард и триста и седемдесет милиона.
През първите две години на пандемията десетте най-богати мъже в света удвоиха богатството си от 700 милиарда долара на 1,5 трилиона долара - при скорост от 15 000 долара в секунда или 1,3 милиарда долара на ден – в момент в който повече от 160 милиона души, са принудени да изпаднат в бедност.
Това е не е статистика от бъдещето. Това е статистика по време на пандемията и т.н. “зануляване“.
Да припомним отново думите на Клаус Шваб: “Пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и занулиране на нашия свят.“
Антиутопията на Хъксли от “Прекрасния Нов Свят“ стремително добива планетарно измерение.
Но да се върнем отново към Отава и “Конвоя на Свободата“
Не е и зключено след безпрецедентния по мащаба на гражданското неподчинение протест, обхванал цялата страната, Трюдо да се отегли“Trudeau must go!”.
Парадкосалното е, че именно Трюдо баща (Пиер Елиот Трюдо) бе инициаторът на Хартата за Права и Свободи, тоест Констититуцията на Канада от 1982 г., която неговият син така ентусиазирино прати в забвение. Имам подозрението, че политическият капитал на Трюдо е приключил.
Но тук има има един съществен проблем.
Най-вероятният кандидат за поста му е неговият заместник министър-председател Кристия Фрийланд. Името, непознато на участниците в “Конвоя на свободата“, така и остана в сянка. Кариерата на 53-годишната Кристия Фрийланд, известна като “Министър по всичко“ в кабинета на Трюдо, може да бъде окачествена единствено като метеорна. От редови журналист на “Вашингтон Пост“, базирана в Киев (чиито русофобски статии до такава степен са раздразнали Кремъл, че тя бе обявена за персона “нон грата“ в Русия т.е. без право да влиза в тази страна) до поста външен министър, финансов министър, заместник министър-председател. Ако не друго, тя бе първият външен министър на Канада с подобен странен статут, съчетаващ едновременно дипломат №1 и персона “нон грата“ не от коя да е страна, а от най-голямата ядрена сила, Русия.
Шеметното изкачване на Кристия Фрийланд до най-високите етажи на властта може да бъде обяснено с един не особено познат фактоид от нейната кариера, този път, извън коридорите на властта в Отава. Фрийланд е член на борда на директорите на World Economic Forum WEF(Световния Икономически Форум) в Давос, лично лансирана от нейния основател Клаус Шваб. Връзките на Фрийланд с WEF или клуба на милиардерите от сорта на Безос, Геитс, Зукенберг и т.н. не спират до тук. Фрийланд е не само член на борда на директорите, тя има репутацията на най-приближеното лице, тоест конфидента на известния милиардер Джордж Сорос. Неслучайно именно тя бе избрана от Сорос да напише неговата биография.
Следователно, въпросът за постоянния адрес на лоялността на “Министъра по всичко“ в правителството на Трюдо е повече от законен, имайки предвид несъвменосттта между т.н. “зануляване“ и статуса на средната класа както и между “shareholder capitalism”, основан на сегашния модел, базиран на частна собственост и държавно регулиране и т.н. “stakeholder capitalism”,в който частната собственост е основно съсредоточена в мега-мутлинациалните корпорации от типа на Амазон, Микрософт, Феисбук, а държавата е сведена на вторострепенна, силно маргинилизирана институция.
На участниците в “Конвоя на Свободата“ би трябвало да им е известно, че Фрийланд активно участва в панели за разработването на стратегии за прилагането на този нов икономически модел. Подобни неудобни теми спорадично се появяват дори и в казионната канадска преса. Преди време всекидневникът National Post писа: “Няма нужда да измисляте теории на конспирацията. Опитът на глобалните елити да подкопаят местната демокрация е напълно открит и видим." Зададе и следния риторичен въпрос относно Фрийланд: “Какво би се случило, ако действайки като „пазител“ на WEF, тя влезе в конфликт с действията си като пазител на публичните финанси на Канада, което е ежедневната работа на Фрийланд?
Отговорът бе категоричен. Цитирам: “Оптиката е много лоша и това би трябвало да тревожи канадците... Страничният “гастролиране“ на Кристия Фрийланд във WEF застрашава канадската демокрация.“
Проблемът не е единствено в Трюдо или Фрийланд. Според основателя на WEF Клаус Шваб, повече от половината от сегашната администрация от кабинета на Трюдо са завършили WEF школата за Млади Професионалисти.
По-сериозният проблем, който се съмнявам да приключи с премахването на пандемичните мерки и със сигурност тепърва ще се решава в кулуарите на властта в Отава, е до каква степен политиките на Давос ( като например: “2030 година няма да притежаваш нищо и ще бъдеш щастлив“) ще се превърнат в публични политики.
Имам чувството че шофьорите в центъра на Оттава днес не са особенно ентусизирани от тази перспектива.
Развръзката предстои.
Засега мирисът на дизел продължава да се усеща във въздуха на Отава.
