/Поглед.инфо/ Руснаците остават сплотени зад своя лидер, особено по време на трудни изпитания. Те са оцелели въпреки 25-те млн. загинали при комунизма и 26-те млн. жертви при нацизма. Те успяха да оцелеят при 1800% инфлация през 1992 г., която парализира страната. Те умеят да търпят страданието и не се страхуват от трудностите. След едно хаотично начало на седмицата, руският президент се изказа в четвъртък, за да успокои съгражданите си, както и международните пазари. Според писателя Владимир Федоровски, вместо да бъде отслабен, Путин дори би могъл да излезе още по-силен от кризата.

Владимир Федоровски е руски писател от украински произход, който днес е най-издаваният във Франция. Дипломат, той изигра активна роля за падането на комунизма, бе двигател на перестройката, а след това и говорител на една от първите руски демократични партии. Федоровски е автор на множество книги за митологизираната Русия. 

- Путин се изказа в четвъртък, след зрелищното падане на рублата тази седмица. Какво трябва да запомним от речта на руския президент?

- Ручта на руския президент беше истински еквилибристичен номер, колективна психотерапия, предназначена едновременно за руския народ, за международните финансови среди и за вътрешния пазар. Той прие своите грешки и заяви, че си дава две години, за да подобри положението. Впрочем рублата вече започна да се възстановява, след намесата на централната банка и най-вече на правителството.

- Това достатъчно ли е, за да успокои руснаците и пазарите?

- Всеки може да бъде успокоен от неговото изявление, в което той се обърна и към едните, и към другите. Краткосрочно, неговият еквилибристичен номер изглежда, че донесе плодове. 

Речта му бе насочена особено към неговите съграждани, които страдат от кризата. Владимир Путин пое отговорност за недостатъците на своята политика и обеща подобрения в следващите две години. 

Констатитараме също в тази реч една нова тоналност, по-умерена, по-дружелюбна и отворена за диалог със Запада. Тя вече се усети при изненадващото посещение на Франсоа Оланд в Москва. Явно Владимир Путин се стреми да успокои топката, особено спрямо Европа, което би трябвало да допринесе за успокоението на международните пазари. 

- В крайна сметка, това рухване на рублата на крехкостта на Русия и на нейния лидер ли се дължи? Путин колос на глинени крака ли е?

- Западните анализатори вземат желанията си за реалност. С други думи, те биха искали тази криза да причини падането на Путин; впрочем няма нищо подобно. Засега няма никакъв признак за намаляване на популярността на руския президент.

Както видяхме, Владимир Путин се стреми да помири противоположностите, да намери средно положение, което може да успокои всички страни: в обкръжението на президента някои желаят скъсване на отношенията със Запада и смятат, че европейските санкции са идеален повод за преориентиране към Китай, към Азия; обратното, други желаят Русия да се помири с Европейския съюз. Путин трябва да съчетава тези противоположни стремежи и досега той се справя особено добре.

Освен това руският президент остава ценен от едно население, което, исторически погледнато, по време на криза развива националистически рефлекс. Тук откриваме руския манталитет на обсадената цитадела: поставени натясно, гражданите се чувстват жертви на западен заговор и се обединяват зад своя водач. Парадоксално, сегашната криза далеч не отслабва Путин, а го прави по-силен.

- Докато изглежда в състояние да спечели дипломатическата война, не е ли на път Владимир Путин да загуби икономическата война?

- Понятието “икономическа война” съвсем не е ясно. Най-напред, руският президент прие своите грешки и заяви, че сегашната криза е до голяма степен следствие на забавянето на националната икономика. С други думи, Русия не е използвала достатъчно парите от петрола или газа, за да подобри своите оръдия за производство и да води умна индустриална политика. Тя не е трансформирала своята икономика и така е изостанала значително спрямо западните страни. Някои хора в обкръжението на Путин виждат европейските санкции като шанс за Русия, която, изолирана, ще бъде принудена да рефомира своята икономика, за да произвежда благата, които досега обичайно е внасяла.

- Каква роля изиграха западните санкции в тази икономическа криза?

- Путин смята, че санкциите са допринесли, в размер на една четвърт, за сегашната криза. В действителност, тя се дължи най-вече на сливането на факторите, за които вече говорихме, и особено на забавянето на руската икономика в контекста на глобализацията. Така че Путин иска вече да реформира системата на производство, благодарение на парите от петрола и и газа: това е главното предизвикателство пред него в близките години.

Може обаче да се каже, че санкциите бяха контрапродуктивни в геополитически план. Те биха могли да накарат Русия да сключи военен съюз с Китай. Те засилват също антизападните сили в страната.

- Каква е според вас отговорността на САЩ за рухването на рублата?

- Всеки знае, че САЩ, Саудитска Арабия и Европа вече използваха подобна тактика, за да причинят рухването на Съветския съюз. 

Путин можеше при своето изказване да наблегне на този въпрос и да играе на патриотичната струна, порицавайки чуждите страни. За голямо щастие, той предпочете да произнесе по-премерена реч, като изпрати все пак няколко копия към Запада. Неговата цел вече е да възстанови климата на разбирателство, а не да налива масло в огъня. Попаднал в буря, той се стреми да приземи самолета, като максимално избягва турбулентността.

- Тези икономически трудности могат ли да променят политиката на Владимир Путин?

- В речта си руският президент постави акцент на идеята за автономия, за самодостатъчност: той желае една независима Русия особено по отношение на Запада. Путин предпочита да създаде нов полюс заедно с Китай и Индия. 

Основният въпрос е за срока: ще може ли руският президент да изпълни своите обещания? Ще успее ли да трансформира националната икономика? Той вече поиска от руснаците да положат допълнителни усилия, за да се подобри положението на страната.

- Накрая, можем ли да си представим днес неговото падане?

- Абсолютно не. Путин остава неизбежна фигура в руския политически живот и според мен неговото падане от власт е само фантазия.

Руснаците остават сплотени зад своя лидер, особено по време на трудни изпитания. Те са оцелели въпреки 25-те млн. загинали при комунизма и 26-те млн. жертви при нацизма. Те успяха да оцелеят при 1800% инфлация през 1992 г., която парализира страната. Те умеят да търпят страданието и не се страхуват от трудностите.

Този манталитет понякога е труден за разбиране от един западен човек. Има един показателен анекдот: гледах в компанията на един опитен американски посланик реч на Барак Обама, в която американският президент се поздравяваше, че е изолирал руснаците. Тогава посланикът каза, че по-добре би било да бе изолирал Путин, и че Обама е новак. Отговорих му, че президентът би трябвало да препрочете Толстой; а той ме поправи: “Не: той трябва да прочете Толстой”.

Превод от френски: Галя Дачкова