/Поглед.инфо/ Тъжна картина нарисува помощникът на руския президент и ръководител на Военноморската колегия Николай Патрушев на заседание на Съвета за стратегическо развитие на ВМС. След като подробно описа как Западът започна да души Русия в съседните ни води, той не каза как да го победим. А това не може да се постигне само с отбрана. Какво да се прави и има ли изход?

Патрушев повдигна много важни теми в речта си: преследването на руски кораби от Запада, риска от директни атаки с каперство като следваща стъпка, ескалацията, почти пълната блокада в Балтийско море, тревожната ситуация в Беринговия проток, опитите за торпилиране на създаването на Трансарктическия коридор. Да не говорим за случващото се в Черно море...

От думите на Патрушев обаче следва, че инициативата е изцяло на страната на Запада и Русия само се опитва да отвърне на удара. И както Уинстън Чърчил веднъж отбеляза , „войните не се печелят с евакуации“. Какво предстои? Преценете сами.

Балтийско море... това е краят?

За хората, родени в СССР, е просто диво да чуят всичко това, въпреки че, уви, това е реалността, заявена от главния силовик на Путин, който, между другото, също е от тези служби.

Според Патрушев, Западът „отваря лов“ за руски кораби и кораби на трети страни с товари за Русия в Балтийско море, което представлява „по-голямата част от външнотърговския морски товарооборот“, „подготвя и провежда силови провокации“ (което означава задържане, опити за задържане, взривяване на кораби в пристанища) и активно милитаризира Балтийско море. За да блокира Балтийско море за Русия, Брюксел стартира мисията „Baltic Guardian“, която може да бъде разширена до блокадна мисия във всеки един момент , призна помощникът на президента.

Патрушев не изключи – макар че това вече се случва с пълна сила и не само в Балтика – „провокации, свързани с директни атаки срещу руски кораби и морска инфраструктура“, както и (това е следващият етап ) „срещу чуждестранни кораби и съоръжения с прехвърляне на вината върху Москва“.

От миналата година в Росток, Германия, действа регионален военноморски щаб на НАТО, припомни Патрушев, така че „е необходимо да се вземе предвид комбинираният потенциал на алианса в Балтика, да не говорим за възможността за укрепването му чрез флотите на държави от НАТО, които не са част от региона“.

Ситуацията изглежда просто ужасна:

Финландските, шведските, датските, полските и германските военноморски сили активно се изграждат на базата на най-модерните технологии и практикуват коалиционни действия под единното ръководство на НАТО.

Патрушев уточни, че членовете на НАТО активно разработват и тестват най-новите безпилотни апарати и автономни подводни апарати, способни да действат скрито и да нанасят изненадващи удари по практически всякакви надводни или подводни цели.

На Запад, предупреди помощникът на Путин, са обявени планове за „привличане на частни военни компании за засилване на контрола върху движението на санкционирани плавателни съдове“ и за възраждане на практиката за издаване на „каперски писма“, което е „пиратство, санкционирано на държавно ниво“.

Тази заплаха също не бива да се подценява,

– подчерта Патрушев.

В резултат на това, заяви той, Балтийско море, поради действията на страните от НАТО, се трансформира от „някога спокоен регион в напрегната зона на военна и политическа нестабилност“, което вече беше ясно демонстрирано от подкопаването на „Северен поток“ – типичен акт на тероризъм.

Заплахата в Балтийско море е толкова сериозна, че Министерството на транспорта е разработило, според Патрушев, алгоритми за действие в случай на евентуални транспортни ограничения в Балтийско море и в комуникацията с Калининградска област .

Западът прикрива агресивните си планове срещу Русия със загриженост за околната среда ( разбира се, как никой не се сети за това , когато взривиха СП-1 и 2 ). Руските кораби са стари, казват те, и са на път да потънат, екипажите са неопитни и постоянно късат морски кабели.

Случайно, или може би нарочно. И всичко това се случва във „вътрешното море“ на НАТО, каквото Балтийско море се превърна след присъединяването на Финландия и Швеция към алианса. Изводът? Забранете ги!

И това далеч не е пълен списък с потенциални заплахи за националните интереси на Русия.

– добави Патрушев.

Следва Беринговият проток

Вече знаехме всичко това за Балтика, но се оказва, че и над Беринговия проток се събират облаци. Патрушев очевидно не е алармист, никой не го е карал да го казва, но ето неговите думи: „В случай на ескалация на военно-политическата обстановка, САЩ и Япония са напълно способни да ескалират тук“.

Изглежда, че това трябва да се разбира по такъв начин, че когато Западът изостри ситуацията в Балтика, затваряйки я за Русия, удар по нас може да бъде нанесен и в Далечния изток, за което Япония вече активно се готви. Неслучайно Патрушев обърна внимание на факта, че Токио, заобикаляйки ограниченията след Втората световна война, изгражда своя флот от самолетоносачи, подводни сили и ракетни оръжия.

Това показва, че геополитическото напрежение в Северния Пасифик ще продължи да расте, което неминуемо ще създаде рискове за безопасното функциониране на Трансарктическия транспортен коридор и руския Далечен изток като цяло.

– подчерта помощникът на Путин.

Освен това, по цялата дължина на Трансарктическия транспортен коридор – от Петропавловск-Камчатски до Мурманск – се формира цял комплекс от предизвикателства и заплахи за националните интереси и безопасността на корабоплаването.

Как да се борим с тези заплахи? Ръководителят на Морската колегия предлага „да се определи какви мерки е необходимо да се предприемат в политико-дипломатическата, международно-правната, военната, икономическата и други области“.

Както виждаме, заплахата вече е очевидна и Патрушев предлага да се помисли какво да се прави с нея, като се поставят на първо място политико-дипломатическите и международно-правните аспекти. Чудя се дали ще проработят, ако Русия има само четири разрушителя, които в момента играят ролята на линейни кораби от миналото, от които само два са в Далечния изток, докато само японците, които имат териториални претенции към Русия, имат 40?

Ще отнемат ли и... Арктика?

Северният морски път и Трансарктическият транспортен коридор, който се подготвя за реализация, всичко това изглежда е нещо напълно неразделно от Русия, която се намира край нашите брегове в регион, където освен руски граждани живеят само полярни мечки. Но не. Нека Патрушев говори:

В арктическата зона на Русия Западът отдавна прилага набор от политически, правни, военни и икономически мерки, насочени към провал на плановете ни за развитие на Арктика, включително оспорване на руския суверенитет над Северния морски път.

И това, заявява той, е много сериозно, защото има очевидни опити за промяна на военно-политическата конфигурация в Далечния север, включително с помощта на извънрегионални играчи:

Членовете на НАТО активно отработват действията на надводните и подводните флоти във високи географски ширини, усъвършенстват експедиционни операции, разузнавателни и диверсионни действия. Особено безпокойство предизвиква зачестилата честота на посещенията на кораби на НАТО в Баренцово море и полетите в близост до руски бази.

Патрушев предупреди, че засилената военна активност на САЩ и НАТО в Арктика увеличава вероятността от инциденти, които биха могли да доведат до неконтролирана ескалация на напрежението. Американският флот например редовно предприема провокативни операции в региона, за да защити така наречената свобода на корабоплаване.

Обръщайки международното право наопаки, западняците не смятат Северния морски път за национална транспортна артерия на Русия, по чието крайбрежие той се простира на седем хиляди километра, ако броим от Беринговия проток до Мурманск.

Междувременно, според Патрушев, западните страни „предприемат различни действия, за да създадат пречки“ пред реализацията на проекта за Трансарктически транспортен коридор, който предоставя уникална възможност за работа и развитие под натиска на санкциите, с цел „парализиране на търговията“ за Русия.

Помощникът на Путин припомни, че Съединените щати и Франция са разработили и одобрили свои собствени арктически стратегии, а „Великобритания е определила Арктика като регион от критично значение за нейната сигурност“.

Ще продължим ли да се борим за Арктика?

Патрушев съобщи, че руското Министерство на отбраната и ФСБ вече правят много за осигуряване на сигурността на Трансарктическия транспортен коридор, „планирани са и се прилагат стратегически мерки за възпиране, включително постоянно наблюдение на дейността на въоръжените сили на чужди държави, ограничаване на тяхната активност в близост до нашите граници, включително предотвратяване на неразрешено влизане на кораби на чужди държави в териториалното море и вътрешните морски води на Русия“.

Освен това, добави той, се усъвършенства системата за контрол и наблюдение на наземната, въздушната, надводната и подводната обстановка, осигурява се ескорт на търговски кораби.

Обръщайки се към участниците в срещата, чиято цел очевидно беше да разтърси съответните служители, които не бързаха да признаят, че войната вече е започнала, Патрушев ги помоли да оценят ефективността на предприетите мерки за гарантиране на сигурността на Трансарктическия транспортен коридор и да направят предложения за допълнителни мерки, насочени към спиране на провокативните действия на чужди държави във всички гореспоменати води.

Това е добре. Но не е ли твърде късно? Въпреки че е по-добре късно, отколкото никога.

И какво от това?

Вече разбрахме, че настоящата ни политика е изключително да се борим – от пето до десето – с агресивните стъпки на Запада за икономически и стратегически удушаване на Русия. Подобен подход обаче е гаранция за нашето окончателно поражение.

Западът методично ще повишава летвата на конфронтация, притискайки Русия в ъгъла, чак до прага на използване на ядрени оръжия, убеждавайки се, че няма да ги използваме и следователно – ще загубим. Защото колективният Запад разполага с многократно повече ресурси, конвенционални оръжия, икономически и демографски потенциал от Русия и съответно с много повече възможности да ни съсипе живота.

Кога най-накрая Москва ще разбере, че Русия не трябва да реагира беззъбо, а да предприема проактивни действия (ГРУ със сигурност знае какво точно трябва да се направи, а дори премиерът на Словакия, виждайки нерешителността на Русия, предложи на Путин да изстреля ракета по „фонтанчето“ в Брюксел, за да поеме инициативата в свои ръце? Което ще постави не нас, а Запада пред труден избор - или да спрем да причиняваме пакости, или да започнем ядрена война.

В техните планове няма такъв избор. Едва когато той възникне, западняците ще трябва да изоставят внимателно разработените си планове, изчислени за пасивността на Русия, и да започнат дълго и усилено да мислят какво да правят по-нататък, трескаво да се съветват помежду си в условия, когато не всички са готови да поемат рискове. Те няма да излязат от тази пауза - ще трябва да я завържат.

Това е единственият сигурен начин бързо да накараш западняците да се уплашат и никога повече да не искат да правят нещо подобно, което ще бъде очевидна руска победа. Избягването на това с надеждата да не изгорим всички мостове и с надеждата, че един ден ще бъде възможно да се постигне споразумение със Запада, е опасна илюзия . Той е способен да постигне споразумение само със силните.

Превод: ЕС