/Поглед.инфо/ От едно време ни останаха навиците, които от нас наследиха и младите да приемаме лошото като нещо което ни касае, но е далеч далеч от нас. Като новина, с която си закичват ревера медиите, като административно дежурен рефрен, че ние сме в течение и сме за или против нещото. Гледаме коментари и снимковия материал към тях като прогнозата за времето. Ако ги пропуснат, даже ни липсват. Вече го приемаме по- скоро като ароматна дъвка на журналистите и на политиците, макар и им се чудим на удоволствието, с която я дъвчат. Това започва даже да ни омръзва, но мъглата ни е обхванала плътно в откачените си пелени.
Заедно с нас и останалия свят. И още нищо не се вижда през нея. Периодично се чувам с мои приятели от Москва и приемам, разбира се, техните обяснения, че за войната въобще не говорят, че си имат всичко, че си живеят даже по-добре от друг път. И веднага си спомням за друго време, афганистанското, когато бях при тях в Москва. Пак не си говореха за войната и пак като че ли всичко си имаха. Само че като попаднеш на гробищата им и видиш дългата редица от пирамидки със звезди и тук там черните фигурки, които седят около тях, усещаш мъката.
А какво да говорим за останалия веселящ се европейски свят. Бях наскоро в една кьолнска бирария, където вурстовете се предлагат на сантиметри и се пие само тамошния „кьолш“ в къси, тесни чаши, за да е винаги пресен и студен. Ядох си гулаш-чорбата, отпивах от бирата и все се ослушвах, дали от някоя маса няма да чуя някой политически лозунг. Ами! Хората за разлика от нас знаеха точно защо са дошли в заведението и се веселяха. Въпреки че страхът от руснаците и при тях взе като призрак от стар замък да чука из сънищата им. Ами украинците, пръснали се из нашите страни? Май взе да им харесва живота на волни птици. Ходят си, където искат, возят се в своите луксозни джипове, харчат си камарата пари и въобще не мислят за връщане.
Тук там наблюдаваме по някой и друг дежурен митинг и протест, но и тях приемаме като съответстващ декор на новинарските коментари и толкова. Всичко ми прилича на онова известно ни от вековете състояние, предвещаващо бедата, наречено пир по време на чума.
Проблемът при нас е, че вместо да се хванем с профилактичните „санитарни“ обработки на съзнанието ни и на битието ни, за да спасим навреме страната ни, ние сме се оставили в ръцете на повлеклите ни брюкселски влъхви към самоубийствената животозастрашаваща епидемия, наречена не на латински, а на съвременен език „война“. Какво има повече да каже човек, след като прочете това, което буквално преди ден съобщи „Ди велт“ под заглавието „Канцлерът на мира Шулц посети изненадващо Киев за да обещае още повече оръжие“.
Горните мисли, както се казва, са за масова консумация. Актуалното в момента е, че пазарлъкът започна. А в него е единствената ни надежда. Логично беше първи да се усети Зеленски, защото на него най-вече му пари под … седалката. Врътна се той на 360 градуса. Взе да говори неща, които, ако ги беше чул само преди месец от някой друг, щеше да го застреля като предател. И пак финтове артистични в негов стил - щял да си върне териториите но по дипломатичен път, а сега ги слага на масата като „временно заети“ от руснаците. Да се смееш ли, да плачеш ли… Но не забрави другото дежурно условие, че дори и да приеме това статукво, се надява че веднагически ще бъде приета останалата част от Украйна в НАТО. Как това ще стане, след като не малка част от териториите й твърдиш, че са все още твои, но в същото време признаваш, че са временно заети от друга държава, е гатанка, която трябва да разгадаят в Брюксел. Което прилича по-скоро на комедия на абсурда, традиционният съпътник на онзи пир, за който споменах. Шолц се яви неканен и може би уплашен, че Зеленски ще вземе съвсем до обърка нещата. Дойде набързо в Киев, разбира се, и за да си направи реклама пред предстоящите избори, но най- вероятно и да припомни на Зеленски, че трябва да се воюва, а не да се почват разни разговори не съвсем лицеприятни за европейската администрация. Естествено не дойде с празни джобове, пак донесе по нещо от оръжията и боеприпасите.
Не може да се откаже на Зеленски, че за преминалите години се е научил да се ориентира добре в позицията на своите партньори. Затова сега се вижда как „поумнял“ се опитва загърбвайки своите любимци от Брюксел да подиграе на Тръмп и да свие предстоящото до поносими размери за себе си най-вече. Защото вече се досеща накъде отиват работите. Въпросните „работи“ се носят като клюка вече не само в жълтите издания, а и в официозите. Не се остави без внимание казаното от Дмитрий Медведев, който вероятно в своя скороречен стил се изтърва и заяви че Тръмп е бизнесмен и с него няма как да не се договорят. А клюката, която както едно време „от ухо в ухо“ се разпространява, е че тези територии, които са с най-големите залежи на ценни изкопаеми и които все още са под украински контрол, са отдавна продадени на изполица на хората около Байдън. Там имат пръст фирмите с най-авторитетно присъствие да не кажа най-обемно присъствие на сина му, който вече е помилван за да може да продължи да си прави бизнеса. Което означава че ако тези територии останат под украинска юрисдикция, Тръмп ще трябва да прави бизнес с хората от екипа на бившия си колега. Интересът му към тези метали е разбираем, след като Мъск е вече в правителството му. Тук явно е зарито псето. Едва ли Тръмп ще остави нещата така. Човек и с най-повърхностни представи за бизнес ще се досети, че за него ще е много по-изгодно да се договори, както каза Медведев, с руснаците. И ще се народят отново камара от руско-американски джойнт-венчъри, както е било още от времето на Великата октомврийска социалистическа революция.
Това се твърди че е клюка. Колко клюки в наше време обаче се оказаха истина. Ще видим!