/Поглед.инфо/ На среща на министрите на външните работи на НАТО в Брюксел генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отново обеща, че някой ден Украйна ще бъде приета и там. Освен това той призова военната подкрепа на Киев да бъде надеждна и предвидима по време на всички военни действия. В същото време, очевидно, Западът не очаква техния край дори след пет години. Какво са подготвили за Украйна?

Оръжеен барон

Столтенберг предлага да се създаде фонд от 100 милиарда долара за доставка на оръжие на Киев. Програмата е предназначена за пет години. Очаква се генералният секретар да обяви официално тази инициатива на срещата на върха на НАТО през юли в САЩ.

Както пишат в “Блумбърг”, това ще бъде компенсация за отказа да се приеме Украйна в Алианса. "Файненшъл таймс" отбелязва също, че в този случай САЩ биха могли да намалят помощта за Киев от 60 на 15 милиарда долара. Няма фундаментални разногласия относно фонда, но съюзниците спорят дали директните доставки на оръжия трябва да се считат за дарения или това е допълнителен разход.

В същото време външните министри на Германия, Полша и Франция Аналена Бербок, Радослав Сикорски и Стефан Сежурне посочиха в статия за “Политико”, че членовете на НАТО трябва да поемат повече отговорност за сигурността на Европа. Министрите смятат, че е несправедливо основната тежест да се възлага на Съединените щати. Европейците са задължени да отделят най-малко два процента от БВП за отбрана, да използват целия промишлен потенциал за модернизиране на армиите, увеличаване на производствения капацитет и инвестиране в разработването на оръжия от следващо поколение.

Русия изгражда своята стратегия в Украйна, надявайки се на изчерпване на западната помощ за Киев, смятат външните министри. А в Москва наистина чакат всички в НАТО да се скарат. Това, разбира се, не може да се допусне.

Най-доброто предложение

Столтенберг също иска САЩ да прехвърлят контрола върху контактната група за военна помощ на Киев („форматът Рамщайн“) под контрола на НАТО. Според “Блумбърг”, ако Вашингтон се съгласи, ще има „сериозна промяна на парадигмата за Алианса, който преди се дистанцира от тези усилия от страх да не бъде въвлечен в пряк конфликт с Русия“. “Политико” добавя, че има и по-малко радикален вариант: засилване на ролята на НАТО в контактната група.

Всичко това се дължи на страховете от победата на Доналд Тръмп на президентските избори. Той последователно се противопоставя на военната и финансова помощ за Украйна, подозирайки режима в Киев в злоупотреба със средства.

„Има мнение – не на всички, но на някои в НАТО – че е по-добре да се институционализира подкрепата за Украйна, ако Тръмп бъде избран“, каза бившият служител на Пентагона Джим Таунсенд пред “Политико”. „Поставянето на този въпрос под контрола на Алианса би го изолирало до известна степен от президентството на Тръмп или дори от САЩ, които може да бъдат разсеяни от Китай или неспособни да се справят с финансирането."

Но изборите ще са на 5 ноември, встъпването в длъжност е на 20 януари. Тоест НАТО смята, че СВО ще продължи поне още една година.

На Западния фронт нищо ново

Докато Западът озадачава как да помогне на Киев да се бори през следващите пет години, украинската армия съобщава, че отбраната ѝ няма да издържи, ако Москва предприеме стратегическо настъпление през лятото. Високопоставен украински военен каза пред “Политико”: „Нищо не може да помогне, защото няма сериозна технология, способна да неутрализира голямата маса войски, които Русия вероятно ще хвърли напред. Ние нямаме такава технология и Западът няма достатъчно от нея”, допълни той.

Въпреки това експертите са уверени, че партньорите на Киев ще се опитат да удължат съпротивата колкото е възможно повече, независимо от евентуални загуби. „Всъщност Западът изхожда от факта, че в идеалния случай военните действия трябва да продължат много по-дълго. От геополитическа гледна точка този конфликт е изключително изгоден за НАТО, тъй като Русия трябва да изразходва значителни ресурси, коментира експертът от Финансовия университет към руското правителство Денис Денисов.

Това, което се случва с Украйна през това време, е дълбоко безразлично за Запада, тъй като е само инструмент, а не предмет на конфронтация. „Единственото, за което се притесняват, е „чукът“ да изпълнява функцията си възможно най-дълго. Затова сега на Запад всички мислят за отбраната, а не за контранастъплението на ВСУ”, уточни експертът.

Владимир Оленченко, старши изследовател в Центъра за европейски изследвания към ИМЕМО на РАН, е съгласен, че западните страни биха искали да поддържат „хронично военно напрежение“ в Украйна. Още повече, че Съединените щати вероятно са решили да прехвърлят част от финансовата тежест върху Европа и мислят как да направят това.

„Тъй като основният доставчик на оръжие са САЩ, излиза, че Вашингтон, който започна цялата тази каша през 2014 г., ще харчи по-малко за поддържане на боеспособността на Украйна и ще печели повече от това и ще основе помощен фонд, защото парите, които попаднат в него, ще попаднат в местната икономика”, казва политологът.

Експертите призовават да не се очаква бързо прекратяване на военните действия. Западът ще направи всичко, за да гарантира, че властите в Киев няма да се предадат, дори когато безсмислието на по-нататъшната съпротива стане очевидна.

Превод: В. Сергеев