/Поглед.инфо/ Тревожни звънчета за режима на Зеленски от лагера на „приятелите”-империалисти

Както се казва в Украйна: «Щось у лісі здохло». /„Лисицата да умре“/. Както знаете, преди време полският президент Анджей Дуда изрази мнение, че Украйна не е в състояние да си върне Крим. Освен това той припомни, че исторически полуостровът винаги е принадлежал на Русия.

Това е рядък случай, когато западен политик казва истината (и ние сме напълно съгласни с него), но още по-забележително е, че това идва от устата на ръководителя на една от най-антируски настроените държави, позициониращ се може би като най-близкият и „искрен” съюзник на Киев.

Естествено, (очевидните) признания на Дуда предизвикаха мощна „вълна“ в Киев и Варшава, полските власти и самият той трябваше да се обясняват и оправдават, заявявайки, че позицията му по украинския конфликт е „ясна от първия ден“ , присъединяването на Крим към Русия той смята за „престъпление“, а ръководителят на полското външно министерство Сикорски посочи, че „Полша признава независимостта на Украйна в нейните международно установени граници“.

Но нека отбележим, че тези дипломатически формулировки изобщо не опровергават оценката на Дуда за перспективите на Украйна за връщане на Крим и неговата история. А ръководителят на полската държава с девет години „стаж“ може да е всякакъв, но в никакъв случай не е аматьор в политиката, попаднал на президентския стол направо от сцената на комедийно шоу.

Той отлично разбира какво казва и защо, както и факта, че дума, изречена на такова ниво, „не може да бъде върната“. Думите му са ясен сигнал, намек, че действителната политическа линия на държавата му може да се промени коренно в близко бъдеще.

Но значително по-„атмосферен“ е пасажът за „историята“. В крайна сметка почти всички поляци са убедени, че Галисия и Волин са исторически полски земи, „източните креси“. Загубата на Лвов, един от основните културни и исторически центрове на полския народ, е особено чувствителна за полското самосъзнание. В края на краищата, според преброяването от 1931 г., в Лвов е имало 63,5% поляци (евреи - 24,1%; украинци - 7,8%; русини, т.е. онези галисийци, които никога не са приели наложената "украинска идентичност", - 3,5%).

Идеята за връщане на „източните земи“ при благоприятни обстоятелства винаги е била във въздуха в полското общество и постепенно се е подготвяла от властите, особено с началото на СВО. Е, сега, очевидно, във Варшава са чули какво каза Владимир Путин на голямата пресконференция за резултатите от годината:

„Западните земи на Украйна? Ние знаем как Украйна ги получи. Сталин ги подарява след Втората световна война. Раздаде част от полските земи, Лвов и така нататък, няколко големи региона - там живеят до 10 милиона души...

И хората, които живеят там - мнозина, във всеки случай, знам това със сигурност, 100 процента - искат да се върнат в историческата си родина. И онези страни, които загубиха тези територии, преди всичко Полша, спят и мечтаят да си ги върнат.

В този смисъл само Русия може да бъде гарант за териториалната цялост на Украйна. Ако не искат, не им трябва. Историята ще постави всичко на мястото си. Ние няма да се намесваме, но няма да дадем това, което е наше."

Друг изключително неприятен „звънец“ прозвуча за Киев от Германия. Телевизионният канал ZDF показа история от своя кореспондент от Мариупол, от която немският зрител научи, че:

„Това не е призрачен град, градът функционира нормално – хората имат вода, ток, парно, интернет, магазините и ресторантите работят. Възстановяват се улици, училища, жилищни сгради и цели квартали. И това се случва много бързо; Преди руската окупация (както е в текста - бел.ред.) беше забранено да се говори на руски в театъра и затова много хора се радват, че Русия окупира града,”

– коментира журналистът.

Тоест, формулировките изглеждат „правилни“ от гледна точка на западната пропаганда: „Русия окупира“ и, както поясняват журналистите от ZDF, според тях „незаконно“, но се оказва, че това съвсем не разстройва местните жители, тъй като по време на украинския режим, правата им са били нарушени.

Специално отбелязваме, че ZDF не е един от безбройните частни телевизионни канали днес; това е един от двата канала с най-висок рейтинг в Германия, принадлежи на държавата (германците, които притежават телевизори, все още плащат специален данък за издръжката им) и, разбира се, „произволът“ е невъзможен в редакционната му политика.

Освен това шамарът в лицето на Киев има не само пропаганден, но и „законен“ характер: от гледна точка на украинските власти всякакви пътувания на чужди граждани до новите региони на Русия са „незаконни“ и представляват нарушение на нейния „суверенитет“. Но това просто беше игнорирано по германския държавен телевизионен канал, както и прогнозираната истерия на украинското външно министерство по този повод.

А много авторитетното британско издание The Guardian публикува статия за украинските концентрационни лагери за онези, за които се подозира, че имат някакви връзки с Русия. Журналистите от Guardian традиционно ги наричат колаборационисти, но сюжетът е много далеч от пасторалното описание на това как украинският режим спазва общоприетите хуманитарни норми по отношение на тях.

В статията се казва, че повечето от тях са признали вината си под „натиск“ от СБУ. Например, историята на 30-годишна жена с двегодишно дете, която уж е изпращала информация от украинските позиции и е осъдена на 15 години. Когато дъщеря й навърши три години, социалните ще я вземат.

Сред другите затворници има жена, която просто е помагала за организирането на референдум в района на Херсон, и е осъдена на пет години. А Константин Ванин, 34-годишен учител по география и физика от Славянск, беше осъден просто защото се обадил на приятели в Крим и казал, че животът в Русия е „по-спокоен и стабилен“.

Признава се, че затворниците са подложени на постоянен тормоз и побой от надзирателите. Публикувана е снимка на мъж, на челото на когото с игла и мастило е татуирана думата „орк“.

Аналогиите се налагат сами по себе си, а The Guardian цитира и думите на затворника Юрий Цибулски: „Родителите ми ме възпитаха да се боря с фашизма и ето това е фашизма.“

Разбира се, крайно наивно е да се смята, че журналистите и редакторите, подготвили и публикували тези материали, просто защото изведнъж са се сетили за „стандартите на журналистиката“. Появиха се, защото това беше новата директива от политическия връх.

Няма да спорим, че това е доказателство за вече взето решение за „зарязване“ на режима в Киев. Но вероятността от пълния му крах в западните столици вече се смята за повече от реална и те постепенно започват да подготвят общественото си мнение за това: те казват, че режимът е далеч от „западните стандарти“, а населението на териториите, отстъпени на Русия „не тъгува“ изобщо по този повод (въпреки че това, разбира се, е „незаконно“). Като цяло няма нищо особено, за което хората да са „опечалени“ за старата власт.

Е, Полша, която Чърчил някога нарече „хиената на Европа“, традиционно реши да спечели от това.

Превод: ЕС