/Поглед.инфо/ Двете сесии е едно от най-дългоочакваните събития в китайската политика. На форума се събират политици от цялата страна, управляващите представят отчет какво са свършили през годината и се задава нов план, който трябва да бъде изпълнен. Двете сесии са своеобразно огледало, в което политиците виждат работата си.
Миналата година имах възможността да присъствам на Двете сесии, заедно със стотици международни журналисти. То се провеждаше присъствено за пръв път след КОВИД-пандемията. Въпреки това, влизането в сградата протече при засилени мерки, задължително носене на маски и отрицателен тест за коронавирус.
По списък политиците бяха 2162, толкова се бяха и регистрирали.
Основните теми, които се обсъдиха бяха свързани със социализма с китайска специфика, инициативата „Един пояс, един път“, как макар и затворени по време на пандемията, икономиката все пак е отбелязала растеж... Бе започнала нова глава в историята на страната. Управляващите са си поставили за цел да превърнат Китай в държава със силен социализъм, да подобрят още повече живота на хората, на направят образованието още по-ефикасно. Пекин застава категорично против вмешателството във вътрешната политика на други държави и затова винаги щеше да бъде срещу налагането на санкции. Поднебесната империя щеше да бъде гарант за мир и да допринесе, както може за човечеството. Затова и инициативата „Един пояс, един път“, създадена през 2013 г. от президента Си Дзинпин, е насочена предимно към работа с „рискови“ държави – основно африкански. За едно десетилетие над 150 страни са се включили. Благодарение на нея са осигурени много нови работни места, бяха подобрени икономиката и условията за живот.
Стана въпрос и за излишното напрежение, което се създава около взаимоотношенията с Европа. „Китай не иска да бъде възприеман като съперник“, се чуваше от трибуната, „ние сме наясно, че се различаваме що се отнася до култура, история, политическа идеология. Но е съвсем нормално да има различия. Те обаче не са фундаментални. Навсякъде живеят хора!“ Затова трябва да се избягва да се слушат нечии егоистични интереси, готови да изправят Европа срещу Китай. Азиатската страна беше отворена към сътрудничество, топката оставаше в ръцете на Стария континент. Но за целта на Запад трябва да разберат, че за да имат успех в каквото и да е отношение, трябва да поставят интересите на хората на първо място. „Идеята не е богатите да стават още по-богати, а бедните – още по-бедни,“ обясни докладващият. Всеки, навсякъде по света има право да се радва на по-добър живот. А успехът на Китай показва, че всяка една държава може да се справи сама или с малко помощ. Но по мирен начин, а не чрез колонизиране. Най-важното е всичко да се случва според условията, при които живее всяка държава. Много политици искат да знаят тайната на китайците за този успех. Молят ги за някаква вълшебна формула, чрез която на сутринта държавите им да се събудят богати и преуспяващи. Единственото, което китайците могат да направят, е да покажат примера си, пък кой както иска да го прилага. Все пак 80% от населението по света живее в развиващи се държави. „Доброто намерение, води до добро управление“, това е важно твърдение, което трябваше да се запомни.
Разбира се, въпросът за взаимоотношенията със САЩ беше от съществено значение. „В момента Вашингтон ни смята за враг номер едно. Дипломатическите връзки между страните ни са в критично ниска точка. Те правят грешка след грешка. Това е все едно да закопчаеш първото копче не както трябва и после надолу – всичко се изкривява“, обясни външният министър. „Лошото на американците е, че те обичат да се състезават. При това – нечестно. Те се опитват да те измамят, да спънат другия, вместо да покажат в какво са по-добри от другите. Ако не се осъзнаят навреме – никаква божия воля няма да може да предотврати катастрофа. Ако Щатите искат да бъдат „отново велики“, трябва да си разширят мирогледа“. И, разбира се, да спрат да продават оръжие на Тайван, ако не искат Пекин да продава на Москва.
От докладите стана ясно, че Китай се държи много на връзката между политиците и народа. Всяко едно етническо малцинство, всеки един район, всеки един сектор са представени в парламента. Те така разбират демокрацията. Политиците непрекъснато обикалят страната и организират срещи, семинари и се интересуват от проблемите на народа. Дори в автономната територия Хонконг повече от 50% от населението е доволно от управлението на централната власт. Големите успехи идват само след усилена работа. Затова сега вниманието е насочено към тайванския въпрос. По конституция Тайван беше китайски. С това управляващите слагат край на дебатите.
Инфлацията през 2022 г. бе едва 2%. А през последните пет години били открити дванайсет милиона нови работни места. Тайната на този успех? На първо място – дисциплина. От друга страна, колкото беше по-трудна задачата, ставаше толкова по-привлекателна, а постижението – по-славно.
Най-болезненият въпрос беше дали да бъде увеличен бюджетът за отбрана и защо. „Модернизацията на армията ни няма да бъде заплаха за никоя държава. Тя просто ще гарантира сигурността на народа ни“, бяха заключителните думи.
Какви нови постижения ще докладват за 2023 г. предстои да видим в началото на март, когато ще се проведат Двете сесии.