В съвременната обстановка све свидетели на остро противоборство в многобройни сфери на развитие на човешката цивилизация между от една страна „Колективния Запад“/Англо-саксонския свят, ЕС, Япония, РКорея/, а от друга т.нар. „Геополитически Изток“ в лицето на КНР и РФ. Не бива да се забравя и третата страна, обединявана под наименованието „Глобален Юг“. Тази трета страна е както многобройна, така и доста многобразна и значително по-вътрешнопротиворечива по отношение на своите геополитически и прочее тежнения и привързаности. Една значителна част от държавите на „Глобалния Юг“ наблюдават с нескрит интерес силовото противоборство между „Колективния Запад“ и „Геополитическия Изток“ предвид това коя от тези две сили ще вземе връх за да могат овреме да се присъединят към победителя.
Безспорно една все по-важна и съдбоносна сфера на сблъсъка между гореспоменатите два ключови центъра на сила в днешния свят е високотехнологическата област в нейните различни взаимосвързани аспекти.
В тази връзка ще се присъединим към мнение изказвано от редица анализатори, че 2022 г., а по-специално две дати в 2022 г. бележат разделителната черта в геополитически и геоикономически план и със сигурност ще отекнат в геополитическата история и тяхното ехо ще се чува десетилетия в XXIвек. Първата дата е 24 февруари – началото на СВО/специална военна операция/ на РФ, която едва ли се нуждае от допълнително обяснение.
Втората дата е 7 октомври, когато правителството на САЩ прие поредица от нови разпоредби за контрол на износа, насочени към китайската индустрия за изкуствен интелект (ИИ) и полупроводници.Тези мерки са въведени от Бюрото за промишленост и сигурност (BIS) на Министерството на търговията (Вж.1. https://www.bis.doc.gov/ index.php/documents/about-bis/newsroom/press-releases/3158-2022-10-07-bis-press-release-advanced-computing-and-semiconductor-manufacturing-controls-final/file, последно влизане 01.03.2024).
Датата 7октомври 2022 г. бележи началото на нова ера в отношенията между САЩ и Китай в международната политика, но също така и в технологическата конкуренция. Последната се превръща в „Технологическа война“ срещу КНР.Конкуренцията предполага, макар и остра, но полезна за общото развитие естествена борба.
„Технологическата война“ е нещо по-различно. Тя включва политика на санкции - налагане на прекомерни мита, лишаване от достъп до пазари, ограничаване на вноса на суровини или енергийни ресурси, забрана за закупуване на нови продукти и технологии, и други. Но също така причислява и враждебни кампании с обвинения за нечестни практики, кражба на ноу-хау и други. Целите в случая с КНР е да задържи иновационното развитие и да съдейства за технологическия упадък на страната.
Коментарът на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен по този повод, произнесен само 10 дни след 07.10.2024 г., макар и косвено признава, че е мината червената линия от конкуренция към война. Той заявява буквално следното: „Светът след Студената война приключи и има интензивна конкуренция, която да оформи това, което следва. И в основата на тази конкуренция е технологията.“(2.Gregory C. Allen, „China’s New Strategy for Waging the Microchip Tech War“ в https://www.csis.org/analysis/chinas-new-strategy-waging-microchip-tech-war, последно влизане 01.03.2024).
Целта на дадения материал е да се анализира и разкрие каква е стартовата позиция на Китай в областта на производството на микрочипове и в тази на изкуствения интелект/ИИ/, как успява да осъществи високотехнологичен пробив в същата тази сфера и кои са вероятните перспективи на развитие в рамките на разгърналата се „Технологична война“. Тази цел се постига чрез задачи, структурирани в основните раздели на дадената разработка...
