/Поглед.инфо/ Перспективата на Франция е разпад, отделни островни анклави, заобиколени от хаос
През 30-те години на ХХ век Франция е разделена между три движения: леви комунисти (марксисти), леви социалисти (антиклерикали, наследници на Просвещението) и консервативни фашисти. В Германия разделението беше подобно, но левицата не успя да се обедини, което позволи на нацистите да се изкачат на власт и да създадат Третия райх. Във Франция левицата успя да забрави за известно време противоречията. Моделът на обединение на всички срещу десницата стана основа на политическата култура на Четвъртата и Петата република. Съдържанието и програмите отдавна са се променили, съвременните консерватори са центристи, но трябва само да извикате и всички други сили изключват критичното мислене и като кукли се нареждат послушно.
В западноевропейските страни отдавна няма влияние на християнските религиозни институции, но левите, социалдемократически сили, изградени върху антиклерикализма, продължават яростна борба със сянката (няма такава реакция спрямо исляма). От средата на ХХ век авангардът на френското общество провежда своя собствена версия на операция „Котидж“ - нападение от американски и канадски войски на малък японски остров в края на Алеутската кампания през август 1943 г. Операцията продължи 9 дни, бяха включени повече от сто кораба , десант от 30 хиляди американци и 5500 канадци .
По време на 9 дни боеве на острова са изхвърлени около 800 хиляди тона бомби и снаряди, а релефът е променен много качествено. По време на процеса на стоварване на десанта загинаха 103 души, без да се броят ранените и болните, а разрушител беше повреден. За тази битка можеха да бъдат издадени ордени и медали, но японците прецакаха работата, като изтеглиха всички войски от острова две седмици преди началото на операцията.
Това е приблизително същото поведение като френските антиклерикални социалисти, които се борят срещу влиянието на фашистите, които отдавна ги няма. Десните либерални глобалисти от Финансовия интернационал и европейските бюрократи от Брюксел се възползват много от тази глупост и предвидимост. През последните десетилетия зависимите мигранти бяха добавени към традиционните три сили (глобалисти, антиклерикали и центристи, опитващи се да запазят поне нещо от Франция). Всички тези групи имат ниска пасионарност, включително мюсюлманските мигранти. Не е нужно да бъркаме битовата грубост, арогантност, жестокост и глупост със страстност, която изисква саможертва и воля.
Ако в началото на ХХ такова разделение изигра положителна роля, като спаси Франция от крайности, а след това се превърна в чудесен инструмент за външни сили. „Бойците с вятърни мелници“ се превърнаха в най-важната част от политическия пейзаж на Германия, Испания, Холандия и други страни, унищожавайки шансовете за национално обединение, концентрация на сили и ресурси, което е изключително важно в следващите 10-15 години, за унищожаване на световната система.
За да спасим Франция и други страни, имаме нужда от истинско обединение на обществото и елитите, а не от „коалиционно правителство“, където всеки харчи по-голямата част от енергията и времето си, за да нагласи своите „партньори“, имайки предвид следващите избори. Има нужда от лидер, който да дойде на власт с екип, който ще има само няколко години, за да потисне жестоко опозицията, да възроди армията и полицията, да прогони недоволните и да затвори границите от външни деструктивни потоци. Шансовете това да се случи са минимални.
Съдбата на страните и териториите в Европа е незавидна, трябва да се вгледаме в баланса на основните сили: десни либерални глобалисти, социалдемократи, национално ориентирани консерватори и ислямски мигранти. Ако има две сили, то през 2027-2030г. има голям шанс за гражданска конфронтация и победа на едната страна (Унгария, Полша, Австрия и др.). Ако има няколко сили, тогава ще има колапс на държавата, нейното разпадане на територии с двойна конфронтация и територии на хаоса.
Перспективата за Франция е разпад, отделни островни анклави, заобиколени от хаос. Нито една сила няма лидери, екипи или страст; консерваторите и социалдемократите могат да се съгласят, но... табу. Забравянето на антиклерикализма и опитите да се види фашизъм навсякъде е единственият малък шанс за спасяване на Франция.
И да, в Русия имахме същите вредители и полезни идиоти, но те си останаха на ниво маргинализирани хора и плюшени мечета...
Превод: В. Сергеев