/Поглед.инфо/ Откакто Тръмп пое президентството, той ясно фокусира политиката си върху съперничеството между великите сили. В първата си стратегия за национална сигурност, публикувана през 2017 г., Китай и Русия вече бяха наречени „ревизионистките сили“ и „съперници“ на САЩ. Интересен въпрос в тази връзка е: има ли основателни причини да се смята, че хипотетичният военен съюз между Китай и Русия се превръща в най-голямата заплаха за националната сигурност на САЩ? Реална заплаха ли е този така наречен съюз или всичко е плод на въображението?
През последните седем десетилетия в в китайско-руските отношения неведнъж се сменят възходи и падения. От доста време политиците и експертите в западните страни говорят за възможността за създаване на официален съюз между Китай и Русия. Както Пекин, така и Москва многократно заявяват, че отношенията им са само стратегическо партньорство, но не и съюз. И вероятността за връщане към съюзническите отношения, съществували между Китай и Съветския съюз през ерата на Студената война, е незначителна.
Като се има предвид историята на двустранните отношения, както и от настоящата международна ситуация, Китай и Русия са разработили нов тип отношения, които не отговарят на критериите на съюз или конфронтация и не са насочени към никоя трета страна. Въпреки че наистина има тясно сътрудничество между двете сили в много области, включително политиката, икономиката, сигурността и културата, те са партньори, но не и съюзници, което лидерите на двете страни ясно подчертават.
Военният съюз е една от основните форми на международно сътрудничество за сигурност. В същото време, след края на Студената война бяха разкрити сериозните ѝ недостатъци. Настоящите военни съюзи, особено тези, в които участват Съединените щати, са до голяма степен останки от тази отминала ера. Оттогава насам много различни военни съюзи са се образували между различни страни, което ясно показва, че тази форма не отговаря на нуждите на времето. Създаването на пълномощен военен съюз би отслабило стратегическата автономия както на Китай, така и на Русия.
Сътрудничеството в областта на сигурността е един от елементите на комплекса отношения между държавите. Дори и най-близкото сътрудничество в областта на националната сигурност не означава наличието на военен съюз. В момента сътрудничеството в тази област между Китай и Русия е свързано с премахването на обикновените и нетрадиционни заплахи за тяхната национална сигурност, защитата на собствените им интереси и осигуряване на стабилност в регионите около тях и на глобално ниво. Трябва да се вземе предвид, че Китай също тясно си сътрудничи в областта на сигурността с много други страни, като например Пакистан и Казахстан, но Пекин ясно е посочил, че тези двустранни отношения нямат характер на военен съюз и не са насочени срещу една или друга трети страни.
В момента глобалната среда е сравнително спокойна и стабилна. В същото време конвенционалните и нетрадиционни заплахи за сигурността стават все по-взаимосвързани и границата между тях се размива. Днес никоя държава не може да се справи сама с тях. Нещо повече, нетрадиционните заплахи като екстремизъм и тероризъм се разпространяват по целия свят без никакви граници, което по същество лишава военния съюз от всякакво значение.
По този начин в съвременните условия международното сътрудничество в областта на сигурността е жизнеспособно решение. Причината Китай да се придържа към политика на необвързване, насърчаваща развитието на партньорства, но не и формирането на военни съюзи, е защото целта му е да замени традиционната форма на военен съюз с нов тип ангажимент за сигурност. Москва също смята партньорството с Пекин за най-добрия вариант, тъй като руснаците научиха уроците от предишния съюз не по-лошо от китайците.
Китай, САЩ и Русия се считат за трите най-важни сили на международната арена. Ако между Китай и Русия се сключи военен съюз, това със сигурност ще предизвика верижна реакция и ще засегне целия диапазон на отношенията между трите сили, което може да увеличи нивото на военното напрежение и да причини повече вреда, отколкото полза.
Като цяло, формирането на военни съюзи е стратегия, основана на комбинация от собствени интереси и взаимни интереси на страните. Но за Китай и Русия в обозримо бъдеще такъв съюз не е мъдър избор. Съединените щати определено не биха искали да създават пълноценен военен съюз между своите „стратегически противници“, което може да представлява огромна заплаха за тяхната хегемония. Въпреки че на знаещите хора в САЩ им е добре известно, че Китай и Русия не планират да влизат в никакви съюзи в близко бъдеще, политиците все пак са склонни да изразяват подобни спекулации в стремежа си към абсолютна сигурност.
Поради нарастващата глобална несигурност и нестабилност, международният ред в момента е изправен пред нови заплахи. Все по-тясното военно сътрудничество между Китай и Русия не е нищо повече от реакция на едностранните действия на САЩ, които нанасят очевидна вреда на цялата международна система.
С други думи, дали военният съюз между Китай и Русия, който днес е изключително малко вероятен, ще бъде сформиран някъде в бъдеще, може би зависи до голяма степен от политиката на Съединените щати.
Превод: В.Сергеев