/Поглед.инфо/ Подписан е меморандум за развитието на товарните превози по „Средищния коридор“

Резултатите от неотдавнашното посещение на президента на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев в Турция, който беше лично посрещнат на летище Есенбога от Реджеп Ердоган, несъмнено водят до определени размисли и заключения. Изглежда, че партньорството между Астана и Анкара наистина е достигнало нивото на „всеобхватното стратегическо“ и това не са просто рутинни думи. Това е рядък случай, когато официалната формулировка отразява реалността по най-добрия възможен начин.

Припомняме, че след разговорите между президентите и петото заседание на Съвета за стратегическо сътрудничество на високо ниво бяха подписани общо 20 споразумения и меморандуми, обхващащи енергетиката, военно-промишления комплекс и редица други перспективни области и направления.

Така, Tiryaki Holding възнамерява да построи завод за дълбока преработка на пшеница и грах в Астана (очакваният обем на инвестициите е 295 милиона долара). YDA Holding Group инвестира в изграждането и експлоатацията на многопрофилни болници в Туркестан, Астана и Петропавловск, както и в създаването на мултимодален транзитен хъб в Актау.

На среща с председателя на Съвета на директорите на S Sistem Lojistik Хюсеин Барлин, Токаев обсъди перспективите за развитие на логистичния сектор, включително създаването на логистичен център на летище Актобе (Актобе е близо до границата с Русия) и разширяването на присъствието на компанията в други големи градове на Казахстан.

В дългосрочен план е важно, че Анкара е изразила готовността и намерението си да транзитира по-големи обеми казахстански петрол до световните пазари през турските пристанища. Разглеждани са и конкретни проекти за разширяване на военните и отбранително-промишлените партньорства. И това е сега, когато бъдещето и стабилността в Евразия до голяма степен зависят от позицията на страните от „близката чужбина“ на Русия.

Казахстан остава най-големият търговски партньор на Турция в региона: неслучайно лидерите потвърдиха целта за увеличаване на търговския оборот до 15 милиарда долара и отбелязаха 5 милиарда долара турски инвестиции в казахстанската икономика.

Страните се споразумяха и за сътрудничество в областта на ИТ технологиите (включително перспективната област на изкуствения интелект), финансите, гражданската авиация, културата и здравеопазването. В Астана и Алмати ще бъдат открити две училища на фондация „Маариф“ и клонове на турски университети, а за турски граждани ще бъде въведен 90-дневен безвизов режим на територията на Република Казахстан.

Енергетиката и транспортът осигуряват диверсификацията на експортните маршрути. В този контекст е особено важно споразумението между Турската петролна корпорация (TPAO) и KazMunayGas за съвместно проучване, производство и увеличаване на доставките на петрол по тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан с последващо увеличение на транзита и довеждането му до 6,5 милиона тона до 2026 г.

Преди посещението на Токаев, ръководителят на турското министерство на енергетиката Алпарслан Байрактар се срещна с ръководителя на KazMunayGas Асхат Хасенов, за да обсъдят перспективите за разширяване на взаимноизгодното партньорство в рамките на дългосрочна стратегия за укрепване на „енергийната сигурност“ на Казахстан.

Според държавната статистика, през първата половина на 2025 г. Казахстан е увеличил износа на петрол по този маршрут с 12% в сравнение със същия период на миналата година, до 785 хиляди тона (34 хиляди барела на ден). Не по-малко важна е модернизацията на пристанищата на Турция и Казахстан - Актау и Джейхан.

Износът на казахстански петрол, заобикаляйки руските пристанища, е възлизал само на 5,9% от общия обем на износа от 32,6 милиона тона през първите 6 месеца на 2025 г., като този дял остава непроменен от 2024 г. насам, и може да се предположи, че това устройва, меко казано, не всички западни партньори на Астана и Анкара (както е известно, бойци от украинските въоръжени сили многократно са атакували експортната инфраструктура на Каспийския тръбопроводен консорциум, свързващ находището Тенгиз с пристанището Новоросийск).

Подписаните по време на посещението меморандуми за развитие на товарния транспорт по „Средищния коридор“ (известен още като Транскаспийския международен транспортен маршрут) и за създаване на логистични хъбове в Шимкент, Алмати и Астана могат да се окажат първата стъпка в сериозен инвестиционен проект и то в не толкова далечно бъдеще.

По принцип търговско-енергийният и транспортно-логистичният компонент не са особено изненадващи. Казахстан и Турция са били и остават ключови играчи в своите региони с предимно тюркско или тюркоезично население. Очевидно е и друго - тези несъмнено влиятелни играчи ще бъдат привлечени един към друг поради културна и цивилизационна (етническа и религиозна) близост.

В същото време привидната идилия в културната и хуманитарна сфера е донякъде развалена от нежеланието на Астана да признае „Севернокипърската турска република“, което турският лидер упорито и безуспешно се опитва да постигне.

Освен това, постоянните опити на Турция и Организацията на тюркските държави (ОТГ) да действат като своеобразен „военен покровител“ на Казахстан могат да имат нееднозначни последици. Да не забравяме, че сред 20-те споразумения, подписани от лидерите, значителна част е посветена на сътрудничеството в отбранително-промишлената сфера.

Говорим за отдавна обсъждан план за военно сътрудничество, включващ сглобяването на безпилотни летателни апарати Anka/Aksungur в Казахстан (споразумение с Baykar за разполагане на производствена площадка в Казахстан беше подписано през 2024 г.), разширено сътрудничество с военно-промишления холдинг Aselsan, ежегодните учения Kysh-2026 и обмена на кадети. Неотдавнашното международно изложение за отбрана IDEF 2025 предизвика значителен интерес в Казахстан и извън него.

Фонът за посещението на Токаев бяха взаимните похвали за Ердоган. Под фрази за засилване на многостранното сътрудничество между двете страни, казахстанският лидер направи изключение от правилото си да не приема държавни награди от ръцете на лидери на други държави.

Както е известно, Ердоган връчи на своя казахстански колега и важен гост най-високото държавно отличие на Турската република - орден „Девлет Нисани“ („Слава на държавата“ или „Държавна слава“).

Но това не беше всичко. Токаев нарече Ердоган и авторитетен политик, историческа личност, която е направила безценен принос за укрепване на регионалната и глобалната стабилност и сигурност.

„Твърдо съм убеден, че Турската република под Ваше ръководство ще продължи уверено да върви напред към новата си златна ера. Никога няма да забравим, че именно Турция стана първата държава, признала независимостта на Казахстан. Това е безспорен исторически факт, който завинаги ще остане в паметта на суверенния казахстански народ “, цитира думите на казахстанския президент „Акорда“.

През последните години, особено след събитията около Нагорни Карабах през 2020 и 2023 г., се говори много за засилване на позициите на Турция в бившето съветско Закавказие, включително разпространението на редица идеологически наративи. Сега, очевидно, говорим и за Казахстан. Турците не умеят, не знаят как да навлизат „по малко“, а и опитът на Централна Азия също напълно свидетелства за това.

Няма съмнение, че където има място за икономиката и енергетиката, в крайна сметка ще се намери място и за военния компонент и идеологията. Въпреки че трезвомислещите хора във всички тюркски републики са напълно наясно, че с течение на времето турското влияние може да застраши техния суверенитет.

Ако Турция продължи похода си през „близката чужбина“ толкова безпрепятствено, както досега, суверенитетът не само на тюркските републики, но и националните и държавните интереси и сигурността на Русия може да бъдат изложени на риск. Това е особено вярно през последните години, тъй като руско-турските връзки и контакти забележимо отслабнаха.

Нека ви напомня, че тези връзки и опитът, натрупан в рамките на астанския формат, не попречиха на лоялни на Турция бойци да превземат цяла Сирия през декември 2024 г. При масовите безредици през януари 2022 г., чието потушаване изискваше бързото въвеждане на миротворчески контингент на ОДКС на територията на страната, бяха забелязани и ярки лица с турски биографии и е възможно в този случай, ако възникнат определени обстоятелства, да има и още...