/Поглед.инфо/ Посещението на Владимир Путин в Турция, планирано за февруари, се превърна в едно от ключовите събития в международната политика още преди да започне.
Доскоро турският президент Реджеп Тайип Ердоган едва ли изоставаше от Александър Лукашенко по честота на срещи с руския лидер. И това въпреки факта, че Турция е страна от НАТО, а Беларус е във военно-политически и икономически съюз с Русия.
След началото на СВО турският лидер започна да изостава от „Батька“. Причините са ясни. От една страна, във военни условия и без това високите изисквания за сигурност се увеличиха с порядък. От друга страна, за Анкара не е лесно да избира между Запада и Украйна от една страна и Русия от друга.
Но това, което все още обединява Ердоган и Лукашенко, е, че именно Минск и Истанбул станаха първите платформи за опити за разрешаване на украинската криза.
Въпреки сложната си ситуация, свързана с членството в НАТО и икономическата зависимост от Запада, Реджеп Ердоган намери възможности да се срещне с руския президент.
Миналия септември той самият дойде в Сочи.
Тогава той не успя да се договори за „зърнената сделка“, посредничеството за Украйна също беше замразено поради шума около „контранастъплението“. Но бяха взети решения за газовия хъб и бяха обсъдени алтернативи на „зърнената сделка“. А съвместните проекти в търговията и енергетиката не само останаха непокътнати, но и увеличиха обема си. Търговският оборот възлиза на над 60 милиарда долара и се очертава перспективата за изграждане от руските инженери на друга турска атомна електроцентрала в Синоп.
Дори ако Турция се опитва да се придържа към „многовекторността“, отношенията между нашите страни често се влияят от съвкупността от събития и техния контекст.
Спомняме си напрегнатите преговори за Сирия през март 2020 г., когато зад гърбовете на президентите се развяваше фигурката „Пресичането на Балканите“, напомняща за поражението на Османската империя, споменът за който е свещен за Ердоган. Може да се припомни и закъснението на единия или другия президент за преговори. Имаше и забавни моменти - може би най-запомнящият се беше как Путин почерпи колегата си със сладолед на авиошоуто МАКС-2019.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Спецификата на нашите страни е, че и двете имат исторически и геополитически амбиции в прилежащите региони на Кавказ, Балканите, Близкия изток, Средиземно и Черно море. Само това може да предизвика конфликти, което страните са усетили най-ясно в Сирия. И на върха на тези амбиции е друга важна променлива - отношенията на Турция с нейните партньори от НАТО.
Както по време на срещата в Сочи, западният фактор може да донесе известен негативизъм. Два месеца преди Сочи Ердоган даде зелена светлина на Швеция да се присъедини към НАТО, лобира Украйна да влезе в НАТО и екстрадира на последното бойци от “Азов”.
Този път „подаръци“ пристигнаха и от турска страна.
Управляващата партия в Турция ратифицира влизането на Швеция в НАТО и веднага се появи известно сближаване със Запада. Миналата седмица ЕС направи две стъпки напред - покани Турция в транспортния коридор от Централна Азия и на ниво външни министри очерта намерението си за подобряване на отношенията с Анкара.
Зависима от западните инвестиции и търговия, Турция се нуждае от нормални отношения с европейските и американските политически елити: те създават благоприятен инвестиционен климат. Международните рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на Турция от "стабилен" на "положителен" и очакват инфлацията да се забави от 65% на 45% до края на годината.
Американците също дават положителни сигнали, като обещават да предадат изтребители Ф-16 и при определени условия да върнат Турция в програмата за разработка на Ж-35.
Положителните отношения с ЕС и САЩ със сигурност са важни за обхванатата от криза Турция. Но както показва практиката, движението към Запада не води до „завой към Запада“, а различни „неприятни неща“ се оказват неспособни да нарушат положителния баланс между Долмабахче и Кремъл.
На срещата в Сочи двамата лидери, според прессекретаря на руския президент Дмитрий Песков, дори не са обсъдили „чувствителната тема“ за прехвърлянето на украински бойци в Киев. Президентите са се съсредоточили върху положителни теми като атомните електроцентрали, газопроводите и доставката на 1 милион тона зърно, което да бъде смляно в Турция и изпратено оттам в бедните страни в Африка. По спорната тема за зърнения коридор, която силно тревожи Турция, Ердоган дори изрази разбиране за причините за оттеглянето на Русия от сделката.
Темите, очертани на последната лична среща, остават актуални и днес.
Ердоган отново ще се опита да повдигне темата за „зърнената сделка“, търсейки прилагането на алтернативен план за износ на руски продукти с финансиране от Катар. Възможни са конкретни подробности по изграждането на нова атомна електроцентрала в Синоп. По въпроса за търговията е важно да се разработят механизми за преодоляване на западните санкции и установяване на взаимни плащания, включително чрез рубли и лири.
Путин и Ердоган няма да подминат темата за Армения и Азербайджан. И Русия, и Турция искат нормализиране на границите си и нямат намерение да допуснат НАТО. Много актуална е и темата за Близкия изток. Както Турция, така и Русия подкрепят създаването на палестинска държава и са разтревожени от разширяването на военните действия с участието на хусите, Иран, Съединените щати и Великобритания.
Украйна остава най-важната и интересна тема за Русия. Ердоган, чрез медиите, вече няколко пъти опипа почвата за връщането на Анкара към посредническата мисия. Турски журналисти писаха за новото предложение на своя лидер. И това наистина са повече от слухове. Преди месец самият Ердоган предложи на Зеленски посредничество, а след това каза, че Путин възнамерява да завърши спецоперацията „възможно най-скоро“. Съветникът на руския президент Юрий Ушаков потвърди, че Украйна ще бъде една от основните теми на преговорите.
Така че можем да кажем с увереност, че предстоящата среща на президентите не е просто ответно гостуване, въпреки че всяко пътуване на Путин в чужбина, особено в страна от НАТО, е сензация. Путин и Ердоган имат много за обсъждане и решаване.
Съдейки по това как Западът оказва натиск върху Турция и колко зле вървят нещата за ВСУ в театъра на военните действия, резултатите от преговорите са голяма интрига.
Ердоган най-вероятно ще се справи с натиска на Запада.
Намигайки на Европа и САЩ, той се сближава с опонентите им. Наскоро той се срещна с иранския си колега Ибрахим Раиси и се съгласи да се бори с тероризма, намеквайки за кюрдския сепаратизъм. Активно се насърчават контактите със страните от Персийския залив. Има дори намеци за признаване на Башар Асад в Сирия.
Но с посредническата мисия всичко е много по-сложно.
Само желанието на турския лидер не е достатъчно. Западът не спира да тъпче Украйна с оръжие и минава на „военни релси“. Въпреки това при всички случаи Ердоган ще представи срещата с Путин като нова стъпка в усилията на Турция да сложи край на войната. Москва, дори и да няма илюзии около уреждането, все пак смята действията на Турция за полезни. Неслучайно Путин нарече преговорите в Истанбул „пробив“.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.