/Поглед.инфо/ С молба към Сталин да помогне във войната с Япония, президентът на САЩ Ф.Д. Рузвелт се обръща в деня след нападението на Япония над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. Немците обаче стоят близо до Москва и Сталин не може да отвори фронт в Далечния Изток при това военно положение. Рузвелт казва, че съжалява за решението на Москва да не обявява война на Япония, но би сторил същото на мястото на Сталин.

Въпреки това това, както президентът на САЩ, така и британският премиер Уинстън Чърчил се опитват през цялата война да постигнат от Сталин СССР да се присъедини към техните усилия във войната с японците. На Техеранската конференция (1943 г.) Сталин се съгласява по принцип да помогне на съюзниците да победят Япония, но само след като победи Германия. След като получават съгласието на съветския лидер, американските и британските лидери убеждават Сталин година преди края на войната с Германия да предостави на американската бомбардировъчна авиация бази на съветска територия за въздушни удари срещу Япония.

Чърчил пише на Сталин на 27 септември 1944 г.:

„Искрено желая и знам, че Президентът също иска това, намесата на Съветите в японската война, както обещахте в Техеран, веднага щом немската армия бъде победена и унищожена. Отварянето на руския военен фронт срещу японците би ги накарало да горят и кървят, особено във въздуха, така че това значително би ускорило тяхното поражение. Съдейки по това, което научих за вътрешното положение на Япония, както и чувството за безнадеждност, потискащо нейния народ, мисля, че е напълно възможно, щом нацистите бъдат разгромени, тристранните призиви Япония да капитулира, идващи от трите ни велики сили, може да бъдат решаващи ... "

Подготвяйки се за конференцията в Ялта, Чърчил повече е зает с европейските проблеми. За Рузвелт едва ли не главното е окончателното споразумение за участието на СССР във войната срещу Япония. Според прогнозите на американския щаб, без участието на СССР в операциите срещу японските войски, войната може да продължи до края на 1946 г. и дори до 1947 г.

Сталин разбира, че ще трябва да реши въпроса за войната с Япония предимно с Рузвелт. С него Сталин решава и въпросите за следвоенното урегулиране в Далечния Изток. В отговор на американските молби на 14 декември 1944 г. чрез посланика на САЩ в СССР Аверил Хариман Сталин обявява, че след резултатите от войната Съветският съюз би искал да получи Южен Сахалин (да върне това, което е прехвърлено на Япония съгласно Портсмутския договор), както и Курилските острови. Рузвелт не смята такива условия за прекомерни. "Руснаците", казва той, "искат да върнат откъснатото от тях."

За Съветския съюз влизането във войната срещу милитаристична Япония е не само изпълнение на съюзния дълг, но и отговаря на стратегическите му интереси. Сталин не иска СССР да бъде изключен от следвоенния политически процес в Източна Азия, предимно в Китай. Той не може да не е разбирал, че след войната американците ще се опитат да заемат господстващо положение в този огромен регион, изтласквайки всички, включително съюзниците.

По време на Каирската конференция на 23 ноември 1943 г. Рузвелт в разговор на четири очи с Чан Кайши предлага той да сключи американско-китайски военен съюз след войната, който предвижда разполагането на американски военни бази в Китай, включително на съветските граници. Чан Кайши с ентусиазъм приветства американското предложение. В същото време Порт Артур и редица други стратегически важни области са поставени под пряк американски контрол. Корейският полуостров е трябвало да бъде окупиран и държан съвместно от американски и китайски сили. Чан Кайши и Рузвелт също се споразумяват, че Франция ще загуби колониите си в Югоизточна Азия. Рузвелт обещава да сътрудничи на правителството на Чан Кайши и да премахне английското влияние в Китай (Хонконг, Шанхай, Кантон). Малайя, Бирма, Индия също трябва да станат области с преобладаващо влияние в САЩ. От своя страна, Чан Кайши се опитва да получи помощ от САЩ в опитите си да включи Монголската народна република в Китай. Рузвелт се съгласява да преговаря със СССР по този въпрос.

Влизането на американски войски на територията на Китай съдържа в себе си възможност за установяване на проамерикански режим в близост до границите на СССР. Въпреки че Сталин избягва откритата демонстрация на подкрепа за Китайската комунистическа партия в борбата й за власт, Москва разчита главно на Мао Цзедун. Влизането във войната в Далечния Изток е насочено не само към бързото поражение на японските въоръжени сили, но и към създаването на благоприятни позиции за СССР в Източна Азия.

В Ялта надеждите на Германия и Япония за разпадането на коалицията на съюзническите сили са разрушени. В навечерието на конференцията Хитлер убеждава най-близките си помощници, че с "руското комунистическо напредване" в Европа "шансовете за промяна на позицията на Запада (САЩ и Великобритания. - А.К.) ще се увеличават с всеки километър на приближаване на съветските войници към Берлин".

Тръгвайки към Ялта, Сталин все още не знае как ще реагира Рузвелт на условията, поставени от съветската страна за влизане на СССР във войната с Япония, по-специално по въпросите, засягащи интересите на Китай. От това, каква позиция ще заемат англо-американските съюзници по проблемите на Далечния Изток, до голяма степен зависи, политическият климат на заседанията на конференцията. Това разбира и Рузвелт. Опитвайки се да не дразни съветския лидер с „малки въпроси“, а да се съсредоточи върху координирането на действията във войната срещу Япония, той смята за препоръчително да информира Сталин писмено за съгласието си с политическите условия и желанията на СССР още преди началото на дискусията. Става дума за споразумението на президента на САЩ за връщането в Съветския съюз на изгубените по-рано от царска Русия Южен Сахалин и Курилски острови.

Във Вашингтон и Лондон разбират, че перспективите за победата над Япония пряко зависят от времето на победата над Германия. Това разбиране е изразено в меморандума, подготвен за Рузвелт и американската делегация за преговорите в Ялта. В него се подчертава:

„Трябва да имаме подкрепата на Съветския съюз, за да победим Германия. Ние отчаяно се нуждаем от Съветския съюз за война с Япония в края на войната в Европа."

В сравнение с тази стратегическа цел всички останали проблеми, обсъждани в Ливадийския дворец, изглеждат второстепенни за Рузвелт.

Тактиката на американския президент е оправдана. Виждайки неговата конструктивна позиция по почти всички въпроси от дневния ред на конференцията, Сталин е готов да отговори с взаимност. Освен това вече е взето решение за влизането на СССР във войната.

От официалните американски документи следва, че „основната задача на американското правителство е била да постигне бързото влизане на СССР във войната с Япония, за да се предотврати предислокацията на Квантунската армия (група армии. - А.К.) към метрополията от момента на нахлуването“.

Сталин се отнася с разбиране към тези страхове. Ако в Техеран той се съгласява по принцип да влезе във войната срещу Япония „шест месеца след края на войната в Европа“, то в Ялта, въпреки големите трудности с придвижването на съветските войски на Изток, този период е намален наполовина. Сталин обещава да започне войната с Япония "два или три месеца след капитулацията на Германия", което е възприето от съюзниците с голямо удовлетворение.

Практически почти всички основни въпроси, свързани с влизането на СССР във войната, са договорени на срещата на Сталин и Рузвелт на 8 февруари 1945 г. в Ливадийския дворец. Рузвелт потвърждава, че Южен Сахалин и Курилските острови ще бъдат предадени на Съветския съюз.

В историческите изследвания, по-специално на японските изследователи, все още се правят опити да се обясни "податливостта" на Рузвелт в Ялта с лошото му здраве. Не се взема предвид, че постигнатите споразумения в Ялта, включително в Далечния Изток, са подкрепени от водещи американски политици и командването на въоръжените сили на САЩ (държавният секретар Стетиниус, генерал Маршал и др.), включително на заседанието на Обединения комитет на началниците на щабовете. Той не се противопоставя на позициите на Рузвелт и Чърчил; документът за влизането на СССР във войната е изцяло в интерес на победата над Япония без риск от кръвопролитни сражения с огромни жертви.

Получавайки гаранции за участието на СССР във войната, американците и британците считат себе си за най-големите печеливши. Така че твърденията на някои историци, че Рузвелт прави „неоправдани отстъпки“ на Сталин в Ялта и „купува“ участието му във войната, са далеч от разбирането на военно-стратегическата обстановка в света през пролетта на 1945 г.

Превод: М.Желязкова