/Поглед.инфо/ Към днешна дата политическото напрежение в отношенията между САЩ/НАТО и Руската федерация най-ясно се проявява в информационните битки. Основната задача на Запада в разгръщащата се битка е да овладее от Русия инициативата за предоставяне на военни гаранции за сигурност.
Две десетилетия общуване със западните партньори убеждават, че военната сила е единственият аргумент, на който "партньорите" реагират разумно, докато разговорите за мир и добросъседство не се приемат сериозно от тях. В продължение на две десетилетия Русия полага усилия да достигне водеща позиция в областта на военното дело. Беше много трудно в хищническа среда, трябваше да намалим други важни разходи, не без да спестяваме от социални артикули. Нещата обаче вървяха напред и Западът упорито не забелязваше промените, настъпващи в Русия. Еуфорията от разпадането на световната система на социализма и изчезването на СССР го заслепи.
Разработвайки военни програми, президентът Путин непрекъснато призоваваше своите „партньори“ да разгледат по-отблизо случващото се и да преминат към изграждане на справедливи международни отношения, но те отхвърлиха тези призиви. И наскоро те се сблъскаха с неочакван факт: Русия стана лидер във военните дела и може уверено да разчита на своята армия в прокарването на външнополитическите си интереси. Освен това по отношение на ефективността на оръжията САЩ няма да могат да настигнат Русия през следващите години.
Яростта, с която Западът оказва натиск върху Москва по въпросите на международната сигурност, на първо място разкрива, че това са ридания за загубена власт. Все пак не им се иска да губят придобивките от Студената война.
Западът се опита да принуди Москва да се примири с факта, че бившият ѝ външен буфер за сигурност се превърна в плацдарм за настъпление на глобален противник, а Украйна се превърна в предател на руския свят. За Запада обаче това беше информационна война с неизвестен противник, който освен това споделя възгледи за света, различни от западните. И когато западните политици и пропагандисти плашат останалите с предстоящата атака на Руската федерация срещу Украйна, те не вземат предвид няколко важни характеристики:
1. Руснаците в Русия и руснаците в Украйна не искат разделение, а единство. Ако руският народ на Великорусия изпитва болка, че историческата му родина е разкъсана, то на руския народ в Малорусия му е омръзнало от тормоза на нацистките гадове на западния проект, чужд на техния народ и гласа на кръвта.
2. Няма да има война между Русия и Украйна. Ще има бягство на национални предатели от територията на Украйна. Всяка провокация на въоръжените сили на Украйна срещу ДНР и ЛНР ще доведе не до нахлуване на руската армия, а до поражение от опълченците и последващи сътресения в цяла Украйна. Русия е в състояние да помогне на милициите в Донбас, без да въвежда войски на украинска територия.
3. Когато „украинският въпрос” бъде разрешен, останалите републики от бившия СССР ще могат да си направят изводите за своята политика спрямо Руската федерация.
4. Руснаците не се страхуват от икономически трудности в случай на санкции. Проблемите ни винаги са идвали от Запада и историческият спомен за преодоляването им, включително и в условията на мобилизационния режим, не е изчезнал.
И бумерангът от санкции неизбежно ще се върне на Запад. Не само че Европа няма да може да издържи дълго време без руски газ, 40% от американските атомни електроцентрали използват горивни пръти, направени от руски уран по специална технология. Технологията за производство на такова ядрено гориво в САЩ е загубена и не е трудно да се разбере какво ще се случи с американската ядрена енергия без руски уран.
Москва зае безупречна позиция: ако не ни чуят, ще продължим напред. Може да се предположи, че в близко бъдеще, някъде в Западното полукълбо, руските въоръжени сили ще проведат атака-симулация с ракети „Циркон“ и ще потопят няколко от излезлите си от употреба кораби, символично представляващи американска самолетоносачна група. И подобна стрелба няма да остане незабелязана от американците.
Илюзиите се разсейват. И когато илюзиите най-после се разсеят, геополитическият противник на Русия ще трябва да слуша какво говорят в Москва.
Превод: В. Сергеев