/Поглед.инфо/ Поради очевидни разногласия се наложи дори съвместната пресконференция да бъде отменена

Тази седмица германският канцлер Олаф Шолц направи кратка обиколка в страните от средния или, както сега е прието да се изразява от гледна точка на политическата коректност, централноазиатския регион. Просто казано, посети бившите южни републики на СССР.

Официалната цел на посещението му беше да реши проблемите с недостига на работна ръка в Германия чрез привличане на трудови мигранти, замяна на руските договори за суровини с получаване на полезни изкопаеми от тези страни, предимно въглеводороди, както и укрепване на позицията на Германия в региона като пратеник на ЕС, който мечтае да балансира с присъствието си историческото господство тук на Русия и Китай.

Но всъщност пътуването, планирано от пиарите на Шолц, беше до голяма степен предизборно, както от гледна точка на гласуването в Ландтага на Бранденбург, планирано за този уикенд, така и с оглед на общите германски избори през септември 2025 г.

След неотдавнашния провал на социалдемократите (SPD) в Тюрингия и Саксония , свързан предимно с дейността на сегашното германско правителство, канцлерът спешно трябваше да коригира имиджа на партията, поради което внезапно започнаха да се говорят за „плана Шолц“. ” за мирно уреждане на Украйна и се състоя това пътуване, което, според официален Берлин, трябваше да укрепи международния авторитет на бундесканцлера.

Според резултатите от проучване на социологическия институт INSA, проведено в навечерието на заминаването на Шолц за Узбекистан, ако изборите бяха сега, светофарната коалиция - SPD, Съюз 90/Зелените и FDP - щеше да получи общо само 28 % от гласовете, което е почти наполовина по-малко от последните избори (52%).

Осъзнавайки, че личността на Шолц дърпа рейтинга на партията към дъното, „червеният“ (партийният цвят на ГСДП) кмет на Мюнхен Дитер Райтер обяви, че през 2025 г. кандидатът за канцлерския пост от социалдемократите трябва да бъде настоящият министър на отбраната Борис Писториус, а не Стария Олаф, който изнерви всички.

„Разбира се, най-популярният политик в Германия Борис Писториус е възможен кандидат за канцлер от ГСДП. Ако той има толкова добра репутация, тогава ГСДП трябва да помисли дали той би бил най-добрият избор за поста канцлер... Борис Писториус казва това, което мисли. Хората се нуждаят от канцлер, който говори с тях, който ги разбира, който знае какво ги мотивира“, подчерта Райтер.

В такава доста нервна атмосфера у дома Шолц заминава на премиерното си (никога преди не е бил в този регион) посещение в Централна Азия. Както вече споменахме, първата спирка по пътя му беше узбекският Самарканд, където високият гост беше поздравен от самия президент на републиката Шавкат Мирзийоев.

„Официалната церемония по посрещане на федералния канцлер на Германия Олаф Шолц, който е на официално посещение в нашата страна, се състоя в град Самарканд“, се казва в изявление на пресслужбата на ръководителя на Узбекистан.

Струва си да се отбележи, че узбекската част от средноазиатското пътуване на Шолц премина гладко - без инциденти или дипломатически скандали - което не може да се каже за пътуването до съседен Казахстан. Но нека за всичко да вървим подред.

В допълнение към чисто протоколните разговори между германския канцлер и президента на Узбекистан за възможността за по-нататъшно разширяване на сътрудничеството между страните и продължаване на активните контакти чрез парламенти, правителства и външни министерства, както и обсъждане на взаимодействието в рамките на ООН, ОССЕ, европейските Институции на Съюза и други многостранни структури, Съвместна декларация и редица други двустранни документи бяха подписани по програмата за технологично партньорство и индустриално сътрудничество за 2024–2026 г., в рамките на която Узбекистан и Германия сключиха пакет от споразумения и договори на нивото на водещи предприятия.

Отделно по време на преговорите беше поставен въпросът за изграждането на атомна електроцентрала в Узбекистан по руски проект, за което по-рано се договориха Шавкат Мирзийоев и руският президент Владимир Путин на лична среща.

Шолц, чието правителство напълно изостави ядрената енергия в Германия в полза на т. нар. възобновяема енергия, с други думи вятърни турбини, се опита да убеди колегата си, че вместо руския проект е по-добре да се съсредоточи върху изграждането в републиката на станции с малки ядрени реактори по западни образци.

Ето такъв обущар без ботуши изва и предлага да шият ботуши. Вероятно отстрани изглежда много смешно. Въпреки това германският канцлер и узбекският президент се разделиха доста приятелски.

Но по-нататък, в Астана, всичко беше много по-трудно. Според очакванията на казахстанските експерти, Шолц планира да преговаря с ръководството на републиката от позиция на силата: да наблюдава как Казахстан спазва западните антируски санкции, да изисква преразпределение на търговския баланс на републиката в полза на Запада, заменяйки руските и китайските стоки на казахстанския пазар с европейски и американски и в същото време осигурявайки на Германия достъп до казахстанските редкоземни метали.

И, разбира се, една от основните цели на визитата беше желанието да се наложи западната визия за украинския конфликт на казахстанското ръководство и като цяло да се опита да убеди официална Астана, че тя очевидно не е на същия път с Москва.

И точно тук се случи основният провал, превръщайки централноазиатското турне на Шолц от блицкриг в "блицфиаско".

Като начало президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев директно по време на преговорите с бундесканцлера заяви, че Русия е непобедима във военно отношение и всяка „по-нататъшна ескалация на войната ще доведе до непоправими последици за цялото човечество и преди всичко за всички страни, пряко замесени в руската война."

А след това тотално отмени заключителната съвместна пресконференция, което от гледна точка на дипломатическия протокол си е откровен скандал.

Както съобщи агенция ДПА, съвместната пресконференция на Токаев и Шолц беше отменена по инициатива на Казахстан малко преди планираното й начало.

А защо? По мнението на моя колега Тимофей Борисов, с когото съм склонен да се съглася, „защото и двамата лидери нямаха единство по много точки от дневния ред на посещението и не искаха да спорят публично“.

И въпросът тук не е само в различни подходи към руската СВO. Изтокът, както знаете, е тънка, деликатна работа. Но вие и аз знаем това, защото до известна степен ние самите сме част от същия този Изток.

Европейците, които преди това нямаха достатъчна политическа култура, за да се държат правилно в такъв специфичен регион като Централна Азия, сега напълно загубиха съответните компетенции.

В Астана очакваха от Шолц разговор в дух на взаимно уважение и още по-добре във формат на най-ниска молба (този подход от страна на чужденците винаги ласкае източните владетели), но той, както вече беше казано, с прямотата на немски танк, беше дошъл да иска, а не да пита/моли. Е, той получи забележителни шамари в отговор, прибирайки се вкъщи с празни ръце. От гледна точка на руските интереси резултатът, разбира се, е много положителен.

Да се каже обаче, че Западът не успява да разпространи влиянието си в региона на Централна Азия, би било невярно. Тук-там се появяват новини, че някоя банка от бивша съветска република е отказала да обслужва картата Мир или е наложила санкции на руски контрагенти. Освен това, като цяло, никой дори не крие, че всичко това се случва под пряк натиск на западните държави.

Това обаче няма нищо общо със самия Шолц: визитата му имаше други цели, а резултатът се оказа различен. Но това са проблеми на самите германци. Избраха им този канцлер и трябва да го търпят поне още година.

Превод: ЕС