/Поглед.инфо/ Ще започна, макар и най–общо с изясняване на съдържанието на понятието народна дипломация. По дефиниция под народна дипломация се разбират инициативи и действия, които възникват от страна на лица и организации без дипломатически статус и права. Употребата на понятието народна дипломация зачести особено през последните години в речи и изявления на руски държавни ръководители като своеобразен отговор на налаганата официална политика на санкции, на натиск срещу Руската федерация от страна на САЩ и западни правителства. Политика, срещу която, както се оказва, инстриментариумът на официалната дипломация е недостатъчен. В такъв аспект, посредством народната дипломация, би следвало да се очаква формиране и изява на по-активна позиция на гражданското общество.

В същото време понятието народна дипломация получава по-ясна насока, плътност и съдържателност, когато се обвърже с реалностите на руската външна политика, с необходимостта от установяване на диалог, с развитието на културните взаимодействия, със социално-икономическото развитие, с укрепване на сигурността и стабилизиране на мира, от гледна точка на онази част от човечеството, възприело руския проект за мирен живот и сътрудничество в Европа и в света.

Връщайки се към тематичния кръг на нашата конференция ще посоча, че тепърва ще ни се налага да доизясняваме редица детайли, свързани с контекста в употребата и действието на народната дипломация. Всъщност, културните взаимодействия, които проучвам като изследовател са иманентно свързани с политическите, икономическите и военните фактори.

На настоящия етап ще поставя няколко въпроса, свързани с разбирането за народната дипломация, въпроси, релевантни на съвременния етап на развитие.

Ще започна с определението, намерило място в предварителните тезиси на нашата конференция, според което народната дипломация е „фактор за развитие на диалога”. Определение – точно, важно и необходимо. Това определение обаче се нуждае от конкретизиране, анализ, съпоставки, уточняване за какъв диалог става дума, в каква посока и с какъв характер, между кого и кого?

Иначе в съвременния свят наблюдаваме, с различни фази на напрежение, активен диалог между САЩ и Европейския съюз, между САЩ, Япония и Канада, между Руската федерация и Китай, между САЩ и Бразилия, между Руската федерация и Индия и т.н. Тук се налага да изясним дали при всички тези конкретни случаи на политика на диалог имаме основание да говорим за форми на народната дипломация. Първо, защото в случая, дори и на подсъзнателно ниво народната дипломация се разбира като волята на низините, на народното мнозинство. Второ, в САЩ, например, съществува своеобразна популярна сред народа дипломация, която съответства на официалната политика и интереси на Белия дом и Пентагона. И тази ли дипломация в САЩ, която също има изявен обществен характер, се включва в понятието народна дипломация? Моят отговор е отрицателен.

Тезата за реализирания чрез народната дипломация диалог получава по-мотивиран смисъл, когато се обвърже с отношенията между Запада и Изтока, между Руската федерация и САЩ, или между Русия и Европейския съюз. Същото засяга и международните социално-икономически отношения, укрепването на сигурността и стабилизирането на мира на земята и др.

Кой днес е носителят, кой въплъщава народната дипломация?

Днес, народната дипломация би следвало да се въплъщава преди всичко от гражданския сектор, от неправителствените организации, от екоорганизациите, професионалните организации и др., тоест от онези сфери на обществения живот, която не представляват органична част от държавната дипломация. Обект на народната дипломация е също дейността на политическите партии.

Ще се огранича в рамките на демократичния преход, обсъждайки поставените от мен въпроси върху територията на Русия! Според мен през последните трийсет години на Русия ѝ се наложи да направи по-гъвкава и маневрена външната си политика. Може би за добро, но невинаги. Така в началото на прехода, във времената на Елцин, Русия изпадна почти в пълна зависимост от САЩ. Стигна се дотам външният министър на руската федерация Андрей Козирев да пита Белия дом какви стъпки да предприеме страната му във връзка с войната на Запада срещу Югославия.

Оказва се, колкото и трудно е да го признаем днес, че народната дипломация в Русия от края на 80-те години на ХХ век до 1999 г. отразява вредния външнополитически курс на своите ръководители-перестройчици. Курс, който с идването на власт на президента Владимир Путин през новия ХХI в., претърпя резки промени в името на спасението и възраждането на Руската федерация. Прекъсната бе задкулисната дипломация между Запада и Русия, която допринесе за ликвидирането на Съветския съюз, за унизителното оттегляне на Русия от Източна Европа, за овладяването на бивши съюзни републики от Вашингтон. Външната политика на Руската федерация по време на управлението на Путин отново започна да служи на интересите на държавата, на нейния икономически и социален подем, на възстановяване на позициите й на велика световна сила.

В такъв контекст, настъпиха радикални промени и в съдържанието и насоката на народната дипломация. Тя се зае да подпомага успоредно, но с други сили и средства, основните начала на новата държавна дипломация. Появи се мрежа от граждански обединения, от неправителствени организации, които разшириха терена на народната дипломация, на гражданското общество. Някои от тези неправителствени организации обаче се оказаха в прекалена зависимост от своите финансови западни източници.

Другата голяма отговорност на днешната руска дипломация, която на този етап като че ли остава на по-заден план, са неизползваните възможности на народната дипломация в Европейския съюз по т.нар. западно направление, по линия на работата с неправителствените организации на Запад, както и със западните партии, които желаят и работят за добросъседски и делови отношения с Руската федерация. Ако се опираме върху фактите, ще видим, че може би над 40% от населението на Европейския съюз е за провеждане на политика, която укрепва диалога с Русия, развива социално-икономическите връзки, намира форми и начини за осигуряване на европейския и световния мир.

Във връзка с това логичен е въпросът как, използва ли се в достатъчна степен този огромен човешки ресурс за подобряване на отношенията между Руската федерация и Европейския съюз?

Според мен: използва се, но недостатъчно.

Днешното държавно ръководство на Руската федерация нерядко подценява възможностите на така наречената народна дипломация, за сметка на акцента и актовете на държавната дипломация. Москва би могла по-активно и последователно да поддържа постоянни и делови връзки с редица партии в Западна Европа. Да вземем партията на Льо Пен във Франция, втората по големина формация там, оглавяваща политически и социални акции срещу политиката на Макрон с глобален отзвук. В най-трудни исторически ситуации партията на Льо Пен застана на страната на Москва, на Кремъл, на Владимир Путин.

Или партията „Алтернатива за Германия” със съпротивата й срещу неолиберализма, срещу опасната зависимост на Германия и Европейския съюз от Задокеанския властелин, за превръщането на икономическите отношения на Германия с Руската федерация в крайъгълен камък на общонемската политика.

Чрез личности и кръгове на социалдемократите в Германия досега можеха да бъдат уредени, на по-високо равнище, връзките с руската социалдемокрация на Сергей Миронов.

Не ми е известно, как се нюансира политиката на Москва към Австрия, където гледните точки на държавната и народната дипломация често съвпадат?

Нямам обяснение защо Москва така пасивно прие западната натовска преориентация на Балканските държави? Още повече, че тук, и досега, сравнително голямо влияние имат представителите на народната дипломация, настроени доброжелателно към Русия?

Може би не съм точна, но смятам, че нерядко руската официална политика жертва свои главни козове в Западния свят заради казуса, че действията на висшата държавна дипломация са по-безспорния и по-ефективен път за уреждане на съвременните конфликтни отношения между европейските държави.

Перспективна би била и работата с европейската младеж. Но затова са нужни знание и информация за днешните идеали и тежнения на съвременните млади хора, за техните интереси и ориентири. Нещо, което, струва ми се, не е достъпно на Русия в степените, в които този вид информация е била обобщавана и анализирана в бившия Съветски съюз.

Някогашните ръководители на съветската държава чрез народната дипломация са съумявали да организират мощна подкрепа на руската революция, да организират в световен аспект борбата срещу фашизма в Европа и света, да привлекат на своя страна творци като Пикасо, Чаплин, Брехт, Колвиц, Елюар, Висконти, Лорка, Арагон, Грос, Малро, Йожеф, Неруда, в България по-конкретно, двама гении на световната поезия – Гео Милев и Никола Вапцаров.

По сходен начин западноевропейските народи, тяхната интелигенция, отначало до край поддържаше отечествената война на съветския народ и пр. и пр.

За съжаление, днес подобни грандиозни актове на солидарност с Русия са невъзможни.

Във времената на Съветския съюз западната интелигенция, западният свят са привлечени, до степен на саможертва, от идеала на социалната справедливост. Даже, въпреки репресивния режим, въпреки култа към личността! Сега се използват познати от преди трийсет години обединяващи лозунги – за диалога, за социално-икономическото сътрудничество, за отстояването на мира. След 90-те години на ХХ век новият руски идеал вече не е социалната справедливост, а патриотизмът, дейностите, които модернизират страната в името на всестранния й възход.

Подобен нов идеал действително е подходящ за обединяване на руския народ в името на настоящето и бъдещето на отечеството. Но във външнополитически план ситуацията е по-различна. Другите европейски народи също имат отечества, те също мечтаят за тяхното величие.

Струва ми се, че понастоящем руската мисъл би могла да обърне по-голямо внимание върху категорията свобода, върху нейното осъществяване през новото столетие.

В подобна ситуация ръководството на Руската федерация би могло не само да критикува случаите на отнемане на човешки права в Западния свят, но и да пристъпва по-целенасочено към формиране, примерно, на Международна комисия за оценяване свободата на изборите в света с подразделения в отделни региони или страни. Тази комисия би следвало да налага санкции на държавите, където изборите са несвободни, все едно в Русия или САЩ. Финансирането от руска страна не би трябвало да се прикрива, а да се регулира чрез системата на фондовете и фондациите.

Могат да бъдат инициирани и други прояви с глобален обхват – да речем, Комисия, която да разследва случаите на расизъм, ксенофобия, неофашизъм, шовинизъм и др., особено разпространени в днешна Украйна и др.

Руската федерация би могла по-категорично да подкрепи и отрицателното отношение на гореспоменатите западни партии към мултикултурализма, с опитите за превръщане на Европейският съюз в Съединени европейски щати. Русия също е европейска страна като Франция, Италия, Полша, Швеция или Германия. Тя също е задължена да прояви по-настъпателно поведение при утвърждаване на истинските ценности на европейската цивилизация – източна и западна.

Що за антилогика?

САЩ могат да налагат мултикултурализма като европейска свръхценност, а Москва, наследникът на Константинопол, няма право да отрече „бесовете”, овладели съвременна Европа. Да отрече агресията и милитаризма, настъпващия средновековен мрак, идеята за богоизбрания европейски народ, който със сила ще владее света; да отрече егоизма и разврата, които в дадени исторически периоди вземат връх в европейския живот. Един от тези бесове, „бесчета” по думите на Достоевски, е мултикултурализмът с неговата система за разложение на човешките нрави и съвест.

Накратко за България!

България днес е член на Европейския съюз и НАТО - двата определящи фактораза настъплението на русофобията и нарастващото отстъпление на русофилията у нас. Под русофилия разбирам идеята за приятелство и всестранни контакти между България и Руската федерация. Тъй като секторът от неправителствени организации в съвременна България се ръководи и финансира от западни фондации, логично е той да не се възприема като резерв на народната дипломация. Примери - дал Бог!

В днешна България народната дипломация се изразява от няколкото организации за приятелство с Руската федерация.

Ще подчертая: през изминалите тридесет години българските организации за приятелство с Русия - при най-трудни исторически обстоятелства - успяха да поддържат приятелските отношения и контакти с руския народ, да съхранят и развиват нашите културни и духовни връзки и взаимодействия. В ситуации на рязък завой на българската политика към НАТО, Брюксел и Вашингтон тези организации за приятелство с Русия удържаха натиска на властите, не преклониха глава пред режима на санкциите, не спряха да представят достоверна информация за сегашната ситуация в Руската федерация.

Българските организации за приятелство с Русия, всяка една от тях, извън реализирането на общите цели, изпълняват важни и разнообразни дейности. За хиляди българи са незабравими културните изяви на нашите организации за приятелство с Русия – честванията на бележити творци, вечерите на литературата и изкуствата, фестивалите, конкурсите, юбилеите, разговорите и дискусиите за състоянията на руската икономика, култура или военно дело, премиерите на книги, празниците на песента, срещите с руски гости, акцентът върху изучаването на руския език, и т.н., и т.н.

Факт е, че преодолявайки съпротивата на управляващите, нашите организации поеха строителството на паметници на българско-руската дружба. Сред тях, най-високо постижение е Паметникът на българския опълченец в центъра на столицата. През последните години бе издигнат и паметник на големия руски учен акад. Дмитрий Лихачов, който блестящо определи възловото моделно значение на старобългарската култура, на държавата Бъэлгария, за развитието на славянския свят и Русия.

Ще посоча също така огромната роля на българска организация за изграждането, съвместно с руската страна, на уникален за Балканите младежки център - комплекса „Камчия”, който се беше утвърдил като уважавано средище за мащабни културни инициативи, за работа с деца и ученици, стана символ на съвременните измерения на приятелството между България и Русия. За съжаление, преди няколко години ръководството на комплекса „Камчия“ бе отстранено. Резултатът е налице: Камчия губи своя символен смисъл и значение на културно пространство за срещи между младите поколения, между българи и руснаци, на духовна територия за творчество и приятелски диалог.

Ще отбележа вестник „Русия днес” – издание на друга българска организация, който се ползва с авторитет в цялата страна.

Наред с това наши организации публикуват книги на руски автори, предимно на политици с тежест в управлението на огромната братска страна.

Български организации организират авторитетни научни форуми и конференции с привличане на видни руски и български учени, писатели, социолози, политолози и политици.

Искам специално да изтъкна усилията, които се хвърлят за развитие на низовите организации, както и значението на ежегодните срещи край Копринка. Ще подчертая ролята на организациите, които обединят българи, завършили висшето си образование в Съветския съюз, или работили на обекти в необятната руска земя.

Няма да се спирам върху недостатъци в дейността на организациите за българо-руско приятелство, т.е. върху недостатъците на народната дипломация в България. Но няма как обаче да не засегна по-детайлно един основополагащ проблем, който е концептуален.

Според мен, време е - върху основа на направеното - нашите организации за приятелство с Русия да осъществят крупна структурна промяна, която ще повиши техния авторитет у нас, както и ще подпомогне провеждането на единна политика, съчетаваща националния интерес с възможностите за всестранно сътрудничество между България и Руската федерация.

Досега нашите организации, на първо място, поставят принципа на самостоятелното си битие, на автономността. Така те работят и продължават да работят поотделно в името на българо-руското разбирателство. Този стил на работа отразява тенденцията към демократизиране на неправителствените организации у нас, в това число и на организациите за приятелство с Русия след 10 ноември 1989 г. Едно такова структуриране до този момент подсигуряваше възможностите за оцеляване и развитие на нашите организации.

Но с годините проличаха и слабостите на избрания модел. Преднина получиха изострената вътрешновидова конкуренция, недобрата координация, разнобоят между отделите организации, взаимните противоречия, безплодни амбиции за надмощие. Що се отнася до Координационния съвет, при такова стечение на обстоятелствата, той едва ли има перспективи за реализация на целите, заради които е създаден.

Наясно съм, че днешното разделение на нашите организации има свои подръжници. Струва ми се обаче, че е назрял моментът за създаване на Единна общонационална организация за приятелство с Русия, като обединяващият форум и новото ръководство определят целите и задачите, работата по направления. Една такава реформа за обединяване би трябвало да запази завоеванията на отделните организации в областта на демократизма и автономните права.

Извършването на такава мащабна реформа би следвало да получи подкрепа от посолството на Руската федерация. Новият посланик на Руската федерация показва нов модерен стил на политика. И вече е факт, че натрупа обществени симпатии. Тепърва обаче ще трябва, поне според мен, да се предприемат по-активни действия от страна на посолството за разширяване на диалога с българските организации: за стила на взаимодействието между посолството и Единната организация; за начина, по който се организират и прповеждат срещите по повод на обществени въпроси, които засягат сърцевината на българо-руските взаимоотношения, за комуникацията с дипломатите по ресори.

С оглед разширяване на културните контакти бих предложила, върху основата на публично-частното партньорство, в София да се разкрие Дом на руската книга, с киносалон, в който да бъдат прожектирани безплатно руски филми, с малки кафенета и руски ресторант. Да се определи дата от календара, свързана с учредяването на постоянен празник на руската песен, който да обедини досега провежданите фестивали. Защо да няма и празник на руската водка, комбиниран с показ на руската кухня?

Това са част от размишленията ми по повод народната дипломация. Те по-скоро са на фаза въпроси, отколкото решения. Затова поставих ударение върху проблеми, които разширяват смисъла на политиката в живота на хората, в живота на отделния човек.

* Доклад на проф. Ваня Добрева пред международната конференция " Народната дипломация като фактор за развитие на диалога , разширяване на международните социално-икономически отношения, укрепване на сигурността и  стабилизиране на мира на Земята", организирана от фондация "Славяни", Федерацията за приятелство и дружба с народите на Русия и ОНД, Дружеството на курсистите в България, Национална асоциация за международни отношения, списание "Международни отношения". От руска страна: Федерална агенция РОССОТРУДНИЧЕСТВО и представителството и в София, Руска асоциация за международно сътрудничество, Институт по славянознание при РАН, Институт Европа на РАН, НАНО ВО Институт за световни цивилизации, Асоциация на руските дипломати, Списание "Международния жизнь" на Мвнр на РФ.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели