/Поглед.инфо/ Новото обвинение по адрес на страната ни, изтъкнато от Обединеното кралство (че Москва възнамерява да „посади“ в Киев „проруски лидер“, като за такъв е обявен бившият депутат от Върховната Рада Евгений Мураев) напомня древния виц: „те тъкмо помислиха, че са стигнали дъното, а отдолу някой почука."

Министерството на външните работи на Обединеното кралство демонстрира безкомпромисна, редовно преливаща до неадекватност русофобия в продължение на много години, но степента на абсурдност в дейността му се увеличи още повече с пристигането на Елизабет Трас като ръководител на външното министерство.

За по-малко от половин година на поста, политикът успя да се запомни от мнозина както с яростната си борба срещу „руската заплаха”, така и със склонността си към зрелищни или ексцентрични жестове. Най-яркият от тях, разбира се, беше пътуването й на танк в Естония през декември миналата година.

Уговорката за показност или за ексцентричност в този случай е принципиална, тъй като висшите правителствени лидери на Великобритания през последните години често се държат по такъв начин, че са удостоени с множество подигравки и обидни характеристики. Водещ и за пример тук, разбира се, е премиерът Борис Джонсън.

Е, "пърформанса" на Tрас в танка беше явно подражание на Маргарет Тачър, която имаше аналогичен опит през 80-те години. Но ако за Желязната лейди това събитие се превърна в част от култовия й образ, то в случая това превърна сегашния британски външен министър в обект за упражнаяване в остроумие от шегаджиите по цялата планета.

И най-важното е, че това в никакъв случай не е изолиран случай, Елизабет Трас често прави и говори чисти глупости. Само преди няколко дни тя, говорейки в Австралия, каза:

„Украйна е горда страна с вековна история. Те са познавали нашествия и преди – от монголите до татарите. Те страдаха от глад, натрапен им от държавата. Устойчивостта им е повече от достатъчна. Ако трябва, те ще се борят, за да защитават страната си."

И само тази реплика, "от монголите до татарите", отново разкрива такова ниво на невежество и непрофесионализъм на министърката (и екипа й – вероятно някой е написал тази глупост вместо нея), което кара човек да се чуди за хиляден път: наистина ли става дума за Великобритания, наистина ли в британските елити няма по-добър, по-умен, по-образовани, по-квалифициран, по-адекватен?

Дори не става дума за тяхната пещерна русофобия. В крайна сметка Уинстън Чърчил и споменатата вече Маргарет Тачър също не харесваха Русия - но мащабът на личностите е просто несравним.

За съжаление, отговорът на поставения въпрос не е обнадеждаващ: там наистина няма по-добър - и това всъщност е една от основните опасности на сегашната ситуация.

Просто когато се удивява, възмущава и подиграва на Лиз Трас, човек трябва да е наясно, че тя наистина е crème de la crème, най-добрата от най-добрите в съвременния британски елит.

До 46-годишна възраст - което е направо ранна младост за политик - тя има зад гърба си постовете на министър на околната среда, на продоволствието и земеделието, на министър на правосъдието и лорд-канцлер (Трас стана първата жена в историята, която заема този пост) . Сега тя е министър на външните работи и един от основните претенденти да смени Борис Джонсън, чието премиерско кресло в последно време силно се клатушка.

Съвременните западни елити са коренно различни от своите предшественици. По принцип досега това никога не се е случвало и не би могло да се случи.

През цялата човешка история висшата управляваща класа е обвинявана – и често съвсем основателно – в множество грехове и пороци, поквара и корумпираност.

Властта обаче винаги е вървяла заедно с колосална лична отговорност, а пътят към тази власт е изисквал и е бил придружен от труден личен опит. Дори представители на аристокрацията, на родените със сребърна лъжичка в устата си, са преминали през много трудности и изпитания, преди да достигнат политически висоти - учение и физически наказания в детството, служба в армията и участие във военни действия, работа в най-опасните кътчета на планетата, където са били изпратени от страната си (или от собствения им авантюризъм) .

И те - дори да са в привилегировано положение спрямо по-низшите чинове – все пак добре знаеха какво е глад, студ, антихигиенични условия, липса на професионална медицинска помощ, борба за оцеляване и сложна работа с риск за живота.

И сега, за първи път в историята на човечеството, Западът създаде абсолютно „инкубационен” елит, който няма участие и съответно опит за лично взаимодействие с реалния живот в неговата цялост.

Елизабет Трас е отличен пример за това. Момиче от благополучно семейство от средната класа, израснало по време на разцвета на социалната държава. Амбициозна и добре ориентираща се в ситуацията, тя получава престижно образование в Оксфорд и още в младостта си ясно се насочва към политическа кариера, - на 21-годишна възраст се присъединява към Консервативната партия на Великобритания.

Кариерата й в началния етап е плавно придвижване по различни партийни позиции, работа /от време на време/ в големия бизнес и на околополитически почи синекурни дръжности. Като основно житейско изпитание на Трас може да се счита факта, че тя успя да влезе в парламента на страната едва от третия опит. Но веднага щом попадна там, кариерата й много бързо се втурна към самите върхове.

Проблемът е, че Трас съвсем не е изключение от правилото. Напротив, тя е типичен представител на западната политическа класа, която в момента определя съдбата на своите държави, а и в много отношения – тази на света (просто поради геополитическия статус на съответните сили).

След като осъзнаем тази функция, става по-лесно да разберем цялата игра, която виждаме от Обединеното кралство и от Запада като цяло - дали става дума за създаване на енергийната криза със собствените си ръце или за използването на методи срещу Русия, които изумяват със своята безмозъчност и в същото време неморалност.

В резултат на това светът е принуден да се справи с абсолютно безотговорния елит на Запада, който възприема света и случващото се в него като някаква компютърна игра – смесица от стратегия и стрелба. Подчертаното невежество, непрофесионализъм и изсмукване на измамни фантазии от пръстите стават логично следствие от този подход.

Руското външно министерство в отговор на новите обвинения призова британското външно министерство „да спре провокативната дейност, да спре да разпространява глупости и да се концентрира върху изучаването на историята на татаро-монголското иго“.

Вярно е, че Лондон едва ли ще се вслуша в този призив. Това означава, че външната (и вътрешна) политика на Великобритания - постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и ядрена сила - ще продължи да се определя от Лиз Трас и нейните единомишленици.

Превод: ЕС