/Поглед.инфо/ Започна нов рунд в сложната и напрегната игра на нерви около войната в Украйна. Владимир Путин отхвърли европейския ултиматум, но изпълни условията на американския ултиматум. Това заключение се налага след необичайно късната пресконференция на президента.

Лошата Европа и добрите САЩ

Нека си припомним, че съвсем наскоро от Вашингтон дойдоха изявления, че преговорният процес за Украйна е стигнал до задънена улица. Че САЩ ще се оттеглят от него и ще въведат нови санкции срещу Русия, ако тя не демонстрира желание за мир и ако нашата страна и Украйна не започнат директни преговори помежду си.

Но в събота лидерите на четири европейски държави - Стармер, Мерц, Макрон и Туск - пристигнаха в Киев и на практика поставиха на Москва много по-строг ултиматум - да удължи тридневното прекратяване на огъня за Деня на победата с още един месец.

В противен случай те заплашиха с мащабни, масивни санкции срещу енергийния и банковия сектор на Русия, доставка на германски ракети с голям обсег „Таурус“ на Киев (любимата тактика за сплашване на новия германски канцлер), въвеждане на европейски контингент в Украйна и отмяна на мораториума върху ударите по руска територия.

Същевременно руското условие за прекратяване на огъня под формата на спиране на доставките на оръжие за Украйна за срока на прекратяването на огъня беше отхвърлено. Както и всякакви хипотетични опити за поставяне на други условия.

И паралелно с това, на 9 май в Лвов, външните министри на почти 20 европейски държави обявиха създаването на международен трибунал в Люксембург, който ще съди руското ръководство. Тоест, в деня на 80-годишнината от Победата над фашизма, Европа, която по време на Втората световна война категорично застана на страната на нацистка Германия, реши да проведе нов Нюрнбергски процес. Но сега срещу лидерите на страната, която победи Хитлер.

Защо Европейският съюз, който напоследък демонстрираше безредие и несигурност, изведнъж действа толкова сурово и единодушно? Посочва се факта, че както беше обявено, подобна позиция е била договорена с Тръмп. И това изглежда е вярно. Защото на същия ден, 9 май, Белият дом одобри прехвърлянето от Германия на Украйна на 100 ракети „Пейтриът“ и 125 ракети ATACMS с голям обсег за удари дълбоко в руска територия.

Виждаме един вид класическа техника с двете „ченгета“ - „лошото“ и „доброто“. В сравнение с ултиматума на Европа, ултиматумът на САЩ не изглежда толкова страшен.

На страната ни беше даден малко повече от ден, за да отговори на европейския ултиматум: според условията му, 30-дневно прекратяване на огъня трябваше да влезе в сила в понеделник, 12 май.

Путин успокои патриотите

Въпреки че Русия отговори в рамките на определения от ултиматума срок, тя го направи по много достоен начин, демонстрирайки едновременно гъвкавост и твърдост.

От една страна, Путин заяви готовността си да започне директни преговори с Украйна без предварителни условия още следващия четвъртък, 15 май, което САЩ поискаха. От друга страна, той отхвърли европейското искане за незабавно 30-дневно примирие.

Всички нормални хора разбират прекрасно, че Украйна отчаяно се нуждае от дългосрочно прекратяване на огъня днес, за да може да получи почивка преди решителните битки, които предстоят да започнат.

Ясно е, че ако дори през зимата - неблагоприятно време за провеждане на настъпление - руската армия напредваше, то през лятото тя със сигурност ще постигне целите си. Оттук и целта - да се спре този прогрес с помощта на дипломацията, да се сключи нещо подобно на паметните Мински споразумения.

Президентът недвусмислено заяви това в изявлението си снощи - за облекчение на мнозина в Русия:

Ангажирани сме със сериозни преговори с Украйна. Тяхната цел е да премахнат коренните причини за конфликта и да установят дългосрочен, траен мир в историческата перспектива. Не изключваме, че по време на тези преговори ще бъде възможно да се договорят някои нови примирия, ново прекратяване на огъня.

Нещо повече, истинско прекратяване на огъня, което би се спазвало не само от Русия, но и от украинската страна, би било първата стъпка, повтарям, към дългосрочен, устойчив мир, а не пролог към продължаването на въоръжения конфликт след превъоръжаването, попълването на украинските въоръжени сили и трескавото копаене на окопи и нови опорни пунктове. Кому е нужен такъв мир?

Какво става с демилитаризацията и денацификацията на Украйна?

Вместо „Минск-3“, Путин предложи „Истанбул-2“. Той повтори заявяваното от Русия преди: мирните преговори с Украйна трябва да продължат оттам, където бяха прекъснати през 2022 г. в Истанбул. И те трябва да се провеждат там.

На следващия ден, помощникът на президента Юрий Ушаков обясни за тези, които може би са разбрали погрешно нещо в изявлението на Владимир Путин: новите преговори, предложени от Русия в Истанбул, трябва да вземат предвид прекъснатите през 2022 г. срещи и „реалната ситуация на място“. Тоест, Русия не е отстъпила нито на йота от предишната си позиция.

Нека припомним, че ключовите точки от проекта за Истанбулски споразумения от 2022 г. бяха:

  • неутрален статут на Украйна и неприсъединяването ѝ към НАТО или друг военен съюз, но тя може да се присъедини към ЕС;


  • неразполагане на чуждестранни оръжия на територията на Украйна;


  • намаляване на числеността на украинските въоръжени сили (Русия искаше те да имат не повече от 85 хиляди военнослужещи, 342 танка и 519 артилерийски оръдия, а обхватът на украинските ракети да не надвишава 40 километра. Украйна обаче искаше да остави 250 хиляди военнослужещи, 800 танка и 1,9 хиляди артилерийски оръдия);


  • предоставяне на руския език статут на държавен език в Украйна, неговото използване, включително в държавни и съдебни производства;

Въпросът за собствеността на Крим ще бъде решен в рамките на 10-15 години по дипломатически път, а съдбата на други бивши украински територии, контролирани от Русия, ще бъде определена чрез преговори между Путин и Зеленски.

Като се вземе предвид днешната „реална ситуация на място“ и „елиминирането на коренните причини за конфликта“ (а сред тях бяха дискриминацията срещу рускоезичните жители, преследването на православието и разпространението на нацизма в Украйна) - не чак толкова лоша изходна позиция за Русия при евентуални преговори.

„Интересна стратегия“

В целия този конфликт се открояват редица моменти.

Съвсем наскоро, през март, специалният представител на Тръмп Стив Уиткоф говори за „Истанбулските споразумения“ като отправна точка за бъдещи преговори с Русия, след което друг специален представител, Кийт Келог, заяви, че те не могат да бъдат основа за „мирно споразумение“. Няколко дни по-късно Келлог беше отстранен от преговорите за Русия и Украйна.

И на 5 май Тръмп внезапно обяви, че турският президент Ердоган се присъединява към тях. По това време не беше много ясно в какво качество. Но няколко дни по-късно, по време на нощна пресконференция и думите за „Истанбул-2“, Владимир Путин уточни това.

Човек създава впечатлението, че Русия и Съединените щати са постигнали някакво мълчаливо споразумение и събитията се развиват в тяхна посока, по един или друг начин, в рамките на някаква пътна карта, която е начертана, може би не подробно, но в основните си контури, и Царград вече е обърнал внимание на това.

По-специално, тайната дипломация може да обясни и факта, че Зеленски вече два пъти мълчаливо се е присъединил към обявените от Русия примирия, въпреки че първоначално ги е отхвърлил устно.

В ход е сложна и многостранна игра. И също така игра на нерви. В същото време руското ръководство, разбира се, не може да не вземе предвид, че Америка е коварен преговарящ. Каквото и да каже Доналд Тръмп на глас или да обещае тайно.

По някаква причина не мога да избия от главата си последните му думи, казани на Зеленски във Ватикана - същите, които бяха дешифрирани от експерти по четене по устните:

Това е много интересна стратегия. Можете да бъдете спокойни.

Превод: ЕС