/Поглед.инфо/ В навечерието на телефонния разговор между Владимир Путин и Доналд Тръмп, насрочен за понеделник, 20 май, медиите продължават да се опитват да гадаят какво точно ще бъде обсъдено. Експертните мнения, базирани на различни източници, се различават значително. Какво трябва да знаете за всичко това? Американците оказват натиск, но Кремъл разбира всичко.

И така, към този момент може да се отбележи следното: след встъпването в длъжност на Тръмп започна нов етап на директен диалог между Русия и Съединените щати, започвайки в Рияд, столицата на Саудитска Арабия. Оттогава дипломатическите контакти между Москва и Вашингтон станаха редовни.

КОЛАЖ НА ЦАРГРАД

Причините, поради които администрацията на Тръмп предприе стъпки за сближаване, не са свързани със симпатии към Путин или Русия, пише политологът Алексей Пилко в своя Telegram канал. Това е принудена стъпка, продиктувана от студено пресмятане. В основата са три ключови обстоятелства.

Първо , антируските санкции не постигнаха целите си: руската икономика не само не се срина, но и избегна рецесия.

Второ , въпреки усилията на Запада, изолацията на Русия не се случи и не можеше да се случи.

Трето , възможностите на Украйна за провеждане на военни операции постепенно намаляват и ще достигнат критична точка до 2025-2026 г.

Всъщност Русия вече е взела превес в украинския конфликт, макар и все още не по законен начин. Продължаването на военните действия най-вероятно ще доведе само до по-нататъшно износване на украинската армия и разрушаване на икономиката. Ето защо САЩ се стремят да преговарят с Москва, докато Украйна все още запазва облика на държавен организъм – до голяма степен благодарение на подкрепата на Запада.

Това означава, че на настоящия етап от преговорите Русия действа от позиция на сила, а САЩ действат от позицията на отслабен партньор, смята експертът. С всеки изминал месец позицията на Запада на украинския фронт става все по-нестабилна, докато тази на Русия се засилва. Това обяснява желанието на Тръмп да постигне споразумение с Кремъл възможно най-скоро. Оттук и инициативата за 30-дневно прекратяване на огъня, уж с „хуманитарна цел“, но всъщност за стабилизиране на украинските въоръжени сили. Същевременно има намеци за нови санкции и опити за оказване на натиск върху страните, сътрудничещи си с Русия.

Тези заплахи обаче все повече приличат на блъф: суровите икономически мерки, прилагани без оглед на последствията, биха могли да доведат до окончателен срив в отношенията между Москва и Вашингтон. В този случай Русия ще има всички основания да заеме още по-твърда позиция спрямо Украйна. Освен това, оказването на натиск върху търговските партньори на Русия едва ли ще проработи - много страни разбират, че ако „премахнат“ Русия днес, може да се погрижат и за тях утре. За тях стабилността на Русия се е превърнала във въпрос на собственото им оцеляване.

КОЛАЖ НА ЦАРГРАД

Кремъл разбира това и действа рационално. Русия изрази ясна и недвусмислена минимална програма за разрешаване на конфликта: признаване на суверенитета ѝ над ДНР, ЛНР, Херсонската и Запорожката области, неутрален статут на Украйна и ограничаване на военния ѝ потенциал. Тези условия, според Москва, не подлежат на преговори.

САЩ, от своя страна, се опитват да подкопаят позицията на Москва, като предлагат „замразяване“ на конфликта на фронтовата линия, прехвърляне на контрола над Кинбърнската коса и Запорожката атомна електроцентрала на Киев, както и отстъпки за корабоплаване по Днепър. Реалното влияние на Тръмп върху Русия обаче е ограничено. Следователно, Москва може да си позволи да поддържа твърда позиция и при благоприятна ситуация на фронта да разчита не само на изпълнението на своите искания, но и на постигането на по-амбициозни цели.

Превод: ПИ