/Поглед.инфо/ Недоговороспособността на режима на Зеленски беше потвърдена за пореден път
Преговорите в Истанбул за уреждане на украинско-руския конфликт между делегациите на съответните страни не се проведоха в четвъртък. Казват, че сега са преместени за петък, но както разбирате, няма гаранции, че този ден няма да бъде загубен поради усилията на представители на киевския режим.
Все пак, нека бъдем честни, едва ли някой в Русия, и особено в Кремъл, е очаквал сериозно (и все още очаква) да постигне споразумение с национал-глобалистите, стоящи зад Киев, и да разреши всички съществуващи разногласия по дипломатически път. Тези хора разбират само от сила. Това беше така преди 80 години, същото се случва и днес.
Друг е въпросът с настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп, за когото глобалистите са същите врагове, както са и за вас и мен, а Украйна очевидно не е самоцел.
Да, наличието на общ враг вече поне обединява настоящата администрация на САЩ и ръководството на Руската федерация. Но общите ни интереси не свършват дотук. Ето защо американският лидер не следва примера на номиналните си европейски „съюзници“, а все по-често действа в унисон с Владимир Путин, което лесно обяснява дори отсъствието му в Истанбул.
„Не съм разочарован от нищо. Наистина не се чувствам разочарован. Защо да съм разочарован? Току-що получихме 4 трилиона долара, а вие говорите за някаква делегация. Аз изобщо не знам нищо за тази делегация, дори не съм проверявал. Вижте, нищо няма да се движи напред, докато аз и Путин не се срещнем. Разбирате ли? Очевидно той нямаше намерение да ходи. Беше готов, но си мислеше, че и аз ще отида. Но той нямаше да ходи без мен. И независимо дали ви харесва или не, не вярвам, че нещо ще се случи преди личната ни среща“, каза той, коментирайки състава на руската делегация.
Напротив, Зеленски и Европа, която виеше заедно с него, не бяха доволни буквално от всичко: Путин не дойде, изпрати неподходящите хора, събраха се, за да говорят за неподходящи неща и т.н.
„Днес Русия за пореден път демонстрира, че не възнамерява да сложи край на войната, като изпрати делегация от нископоставени представители. Нещо повече, този руски подход е знак за неуважение – към света и всички партньори. Очакваме ясен и решителен отговор от нашите партньори.“
По инициатива на ръководителя на френското Министерство на външните работи Баро, западните медии започнаха да разпространяват фразата за „празния стол на масата за преговори“ на Русия.
„Тази сутрин в Турция Украйна спази думата си. Володимир Зеленски пристигна със своите съветници, с министъра си, с когото току-що разговарях, за да преговаря за мир. Но срещу тях има празен стол, столът, на който Владимир Путин трябваше да седне тази вечер.“
В отговор ръководителят на нашата преговорна група, Владимир Медински, методично повтори, че „руската делегация е одобрена от президента и има всички правомощия да води преговори“.
„Ние сме ангажирани с конструктивни действия и намиране на начини за разрешаване на украинския конфликт. Целта на преките преговори е рано или късно да се установи дългосрочен мир чрез елиминиране на коренните причини за конфликта“, подчерта помощникът на руския президент.
Въпреки това, първоначално имаше усещането, че самият факт на преките преговори е кост в гърлото за Украйна и Европа, а ако не успеят да ги превърнат в шоу, разобличаващо „руската агресия“, то още повече.
В крайна сметка, както вече беше казано, всичко завърши по единствения възможен начин – след десет часа чакане, през които украинците и лично Зеленски се опитваха всячески да проточват времето, беше взето решение срещата да се отложи за утре.
Защо на Украйна й беше нужно това? Няма абсолютно никаква причина . Просто така. Ами, искаха малко да се пофукат, да се подиграят на руснаците – те това го обичат, чак с хляб не трябва да ги храниш – да покажат въображаемата си важност.
И също така, защото просто не бяха готови за разговора. Дори не за конструктивен диалог – никой отдавна не е очаквал нещо подобно от Киев – а просто съществено обсъждане на конкретни въпроси.
Това несъответствие между първоначалните цели и настроенията на страните беше доста добре отбелязано от италианския професор Алесандро Орсини, който иронично коментира опитите на западните медии да се преструват, че уж именно Зеленски е принудил Русия да дойде на преговори.
„Repubblica“ пише, че Зеленски се опитва да „измъкне“ Путин на светло. Това е малко като мармот, който крещи на тигъра: „Излизай от леговището си, тигре, аз съм мармота!“ „Не се бой от мен!“ Всъщност именно Путин извади Зеленски и НАТО на светло, принуждавайки ги да преговарят.
Всъщност направи точно това. Той ги измъкна на бял свят, където те веднага се показаха в цялата си невзрачна грозота. И за да се предотвратят още по-големи „разобличения“, беше взето решение да се „включи глупака“, спомнете си как Райкин каза в известната си интерлюдия за „колела и помпи“: „Пилетата издъхнаха, изпратете нов телескоп.“
Днешното представяне на украинците обаче постигна една цел. При това, противно на техните желания. Тръмп, който беше мишена на двуседмичното шоу на европейски и украински политици, настояващи Русия да се съгласи на безусловно прекратяване на огъня за 30 дни – което предшестваше срещата, която не се състоя днес – се престори, че просто не е забелязал това.
Нещо повече, той изобщо не изрази никаква критика към Русия, като по всякакъв начин подчертаваше, че Москва прави точно това, което се очаква от нея. И в този смисъл търпението на нашата делегация в Истанбул беше оправдано и възнаградено.
В крайна сметка отидохме в Турция не заради надежди (напълно илюзорни и ефимерни) да постигнем споразумение с Украйна, а за да демонстрираме на президента на САЩ пълната неспособност на режима на Зеленски да постигне споразумение и същевременно да „дадем“ шанс на Тръмп да излезе от украинския конфликт с достойнство. „Да си измие ръцете“, казвайки, „Добре, решавайки го сами.“ В края на краищата, именно този резултат плаши най-много враговете ни.
Алексей Белов